-----

Като се каже чалга, все едно казваме порнография. Всички я мразят (уж), никой не я ползва (уж), пък касетите вървят ли, вървят... Решихме да проучим въпроса. Отидохме в сърцето на чалгата, в столичния "Бест-клуб", точно под Националния дворец на културата. При това не на каква да е фолкпроява, ами на т. нар. "Варварска вечер", която се провежда всяка сряда след 22.00 ч.

Проучихме въпроса.

Клиентите пият, певиците пеят, веселбата върви...

От уважение към народната забава ревнахме на собствената си ироническа склонност досущ по варварски: "Млък, ма, че ей с'а ти изпих кръвчицата!"

-----

"Бест-клуб" е голям и просторен. Всяка вечер почитателите на по-простодушната музика отиват там да дирят емоция и хармония. За качеството на изпълнителите отговаря АРА-аудио-видео, които осигуряват на веселящите се техните любими звезди - Кати, Тони Стораро, Джони, Цецо, Дора Костова. Ръководи фолк-парада диджеят Теди Джорджо, а разтърсващи звуци извлича от инструментите си оркестър с еротичното заглавие "Виагра". В сряда сервитьори и персонал го докарват



ачик варварски,



като се дегизират с кожени гащи, ризници, шлемове с рога и прочее викингско-театрален реквизит. Народният диджей Теди Джорджо не губи време, ами разпалва посетителите с не прекалено аристократични игри, сред които по-невинните се наричат "Ръгай чушки в боба", "Хвани ми топките" или "Пребори мечката". При "Хвани ми топките" например дама-мераклийка следва да извърши една тънка манипулация: да вкара в единия крачол на престрашилия се джентълмен яйце, и по крачола, по крачола, та през чатала, покрай, хм, някои места, да го изкара от другия крачол, без да го счупи. Победителите в игрите получават награди - бутилки уиски, водка, шампанско и компактдискове с топ-изпълнителите. При варварската вечер се дава награда и манджа - или печено прасе, или зайци, или агне...И наградите, и игрите извънредно много харесват на публиката, която се превива от смях и стига до почти френетичен възторг. Наистина, и аз се впечатлих от наличието на



толкоз пък смешни неща по белия ни свят!



Докато пийвах бирица и се чудех (между другото цените не са недостъпни - ракията е лев и половина, а бирата - два), прозвуча песен, която ме извади от хумористичния унес, и ме раздруса като ток.



...с безкрайно дългите бедрааа

очите ми накуп събрааа,

вдигни си късата полааа,

седни в моята колааа,

ще те откарам у домааа,

да поиграем тра-ла-лаааа!



Този мотив ме свари неподготвен. Честна дума, настървих се сексуално! Дали от мястото, дали от кючеклийския напев, дали от наскачалите импулсивно кръшни девойки край масите, но се сепнах не на шега, и изръмжах срещу себе си като екс-НеСеРеТеец срещу Нови варвари: "Репортере, налягай си парцалите, тук си на работа, бре!"

Слава богу, подобният най-малкото на хан Телериг диджей Джорджо седна при мен и обади от първа ръка някои сведения за заведението, с които веднага ме върна в реалността и ме сложи на мястото ми.



В "Бест-клуб" идват важни хора!



Бо-монд, както се казва - люде, доказали своята рафинираност, но непрезиращи и спонтанния изблик на народния песенен гений. Диджеят ме осведоми, че наскоро се веселил в заведението техническият шеф на футболен клуб "Локомотив", уважаваният г-н Иво Тенев, както и самият шеф на Българската федерация по борба - г-н Валентин Йорданов! Част от политическия елит също поддържал активна и будна форма в клуба - неотдавна скъп гост на "Бест-клуб" бил самият г-н Тошко Кръстев, зам.-шеф на СДС-то във Варна! Важен директор на банка бил с него, но диджеят не успя да се сети на коя банка, та ми заръча да пиша така: "...г-н Колев, известен банкер от Варна".

Списъкът респектира, нали?

Междувременно градусът на празника се покачи - край масите наскачаха моми и момци и взеха да се полюшват в такт с любимите хитове. За жалост от смешното се скача лесно в еротичното, но оттам пътят е къс и до трагедията. Уви - тази крачка не закъсня, и нов рефрен ни напомни за несъвършенствата на света.



Аз те носих на ръцеее -

гледах те в очитеее -

но за моето сърцеее

не момииисли тиии...



Въпросният рефрен внесе сърцераздирателен нюанс в инак жизнерадостната нощ.



Знаят всичките жениии -

всяка нещо я болиии -



тъй продължи песента, и ме накара да се замисля за трудната съдба на българската жена, за която наскоро напомни и кандидат-президентът, подкрепен от ДПС - г-жа Ренета Инджова. Пушекът се стелеше из просторното заведение, лампите мигаха като очи на прабългари, втренчени към византийски пълчища по време на нощна засада, а първопричината за нашите несгоди прозвуча от микрофона с нова сила.



...аз кръшкам, ти кръшкаш -

живот ли е товааа?



Вопъл за повече нравствена чистота имаше тук, за повече доверие и обич един към друг, както и за повече вяра в институциите и към политическите ни сили...Поне аз така си го преведох, може би съм чул нещо повече от това, което текстът предлагаше, но от друга страна, в онази приповдигнатост човек е склонен да мисли по-мащабно.

След полунощ заведението се понапълни. На съседната маса голяма компания празнуваше рожден ден на млад мъж, и сегиз-тогиз се чуваха поздравления. Тук-там седяха по две, по три дами, чиято младост не търпеше уседничавата съзерцателност, а кръвта им кипваше по най-номадски начин. И те се впущаха в кръшни телодвижения, като ръцете и



подпоясните им части сякаш живееха свой,



отделен от духа им живот! Вгледах се в лицата на посетителите - и нийде не видях снобско високомерие или интелигентско униние. Както узнахме от персонала, най-петимната за фолк-ритми публика са спортистите, манекенките, въобще преобладават обикновени трудещи си. През тази вечер имаше голяма компания икономисти - отмаряха хората след скучния танц на цифрите, като надаваха ухо към палавите рими от микрофона, в които "рекичка" се римуваше с "ученичка", пък "ученичка" - с "голеничка"...

До 5 сутринта продължават често тези утехи. Достатъчно време и за купон, и за страсти, и за обич, и за раздумка...Млад, но едър и елегантен господин така увещаваше дамата си, която не спираше да танцува до масата си:

- Качи се на масата, ма, играй горе, не бой се...

- Ни ща ощи, виж другити жени ни са горе ощи - отвръщаше с мил акцент чаровницата.

- Па ти се качи, що да ги гледам другите, мене ти си ми гледката! - и господинът широко и от сърце се разсмя, доволен от своята находчивост.

Нищо от живия живот не липсваше и в словесната тъкан на хитовете.



Социалният момент -



така актуален в светлината на последните изборни резултати, също не беше пренебрегнат в някои текстове на песни. Особена съпричастност и отъждествяване с песента събуди у клиентите на "Бест-клуб" следният нашумял рефрен:



...нема бизнес,

нема пари -

нема и за две цигари,

кой отдето свари,

гледа да те разтовари...



Увълчването на нравите, характерно за хищния и нецивилизован нашенски капитализъм, бе вдъхновило поета. По-нататък чухме и песен, която директно спомена за нерадостната орисия на хора и животни в условията на нерегламентирани пазарни отношения, при които жаждата за печалба често осакатява нелечимо човешки и животински души:



...имам си маймунка

с рошава муцунка.

Скок-подскок,

скачай, миличка маймунке,

скок-подскок -

да напълниш моя джоб,

ти - муцунке.



Все пак в края на краищата, след игрите и след различните музикално-артистични изяви си тръгнахме ободрени. В ушите ни остана един емоционално зареден куплет, който си тананикахме и навън:



Евала, маце, машала -

падам ти на колене.

Евала, маце, машала -

ти си истинска жена.



Той странно синхронизираше с още неочистените предизборни лозунги вън: "Да бием с любов комунистите."

Май наистина "Всичко е любов".