------------------

Те са млади. Падат си по яйчения белтък и често изпадат в размисли за кърлежите. На вратата им е изписано страховитото "Лаборатория за пептиден синтез". Зад нея докторантът Данчо и студентите Здравка и Ивайло се опитват да надминат природата. Изпод пръстите им в десетки колбички и пипети се раждат синтетични пептиди - белтъци с ниска молекулна маса. С тях при малко повече късмет и след много, много работа студентите се надяват да се преборят по-успешно с проблеми като съсирването на кръвта и вируса на СПИН.

-----------------------

Из Катедрата по биотехнологии към Химико-технологичния и металургичен университет се носи задължителната тежка миризма като в поликлиника. Идва от пръснатите из коридорите шкафове - учудващо пълни за бедна България. "Реактиви", обяснява лаконично 22-годишният Ивайло Минчев и продължава като хрътка по посока на източника на миризмата.

Лабораторията за пептиден синтез изглежда като всяка една нашенска лаборатория - поостарели апарати, купища колби, томове, изпод които неизменните соцрафтове изглеждат ужасно издръжливи.

"Хаосът създава уют, казал го е Айнщайн, но доц. д-р Везенков настоя да разчистим", обяснява Иво за сблъсъка със стъкления свят на химията. Пред шефа си обаче той е сдържан - доц. Везенков не обича много-много медийния шум и държи на точността.

"Лабораторията е създадена през 1979 г. Ръководителят доц. Любомир Везенков е разработил на базата на пептиден синтез лекарствени препарати като оксирич - за лечение на дихателна недостатъчност, фероспартин - за лечение на анемии, магнерич - за борба със сърдечните заболявания и други", диктува като на първокурсници доц. Везенков. Той скромно обобщава, че това е една от малкото лаборатории в България, която се занимава с пептиден синтез. Главен асистент Емилия Найденова се опитва да го поправи, че лабораторията май е единствена по рода си в момента, но доцентът се измъква уклончиво. Толкоз.

Възпитаниците му са по-словоохотливи. И те не си придават много-много важност, но изпод сдържаността им прозира искреното преклонение пред това, което правят.



"Всичко, което се движи, е изградено от белтъци",



обяснява Ивайло като за лаици. За по-нагледно Данчо Даналев дава пример. "При температура от 42 градуса белтъците се пресичат и заприличват точно на сварено яйце", обяснява докторантът.

Белтъците са изключително ценни при разработването на лекарствени средства, разказват химиците. Те на практика нямат странично действие, защото са изградени от аминокиселини, които са част от организма.

Всяко добро обаче за зло - белтъците имат огромна молекулна маса и да ги синтезираш, е, меко казано, протяжно занимание. Към това се прибавя и малката подробност, че от всичките аминокиселини в белтъка трябва да бъдат отсети всички, които нямат пряко отношение към действието му и да се открие точно онзи отрязък, който е най-активен.

Тук на помощ идват пептидите - белтъци с молекулна маса под 10 000, тоест изградени от по-малко аминокиселини. Да синтезираш пептид не е никак лесно. Целта е с колкото се може по-малко аминокиселини да се постигне колкото се може по-висока активност. Самият синтез отнема часове, понякога и дни, като при всяко прибавяне на нова аминокиселина към веригата се прави специален спектрален анализ дали свързването се е получило.

Дори и след успешното навързване на най-активните аминокиселини във верига предизвикателството тепърва предстои. Защото биологичните изследвания могат да покажат, че получената активност на пептида не е достатъчно висока. Тогава всичко започва отначало. Прави се анализ, отстраняват се аминокиселини, добавят се други. И пак, и пак, и пак.

"Пътят от синтеза на пептида до внедряването му в лекарствената практика е изключително дълъг", обясняват младежите. Често до краен резултат изобщо не се стига. Освен по-активен от вече присъстващо на пазара лекарство, продуктът трябва и да е икономически ефективен.

Множеството неизвестни обаче не охлаждат ентусиазма на младите химици. Залогът определено си струва. Здравка, Данчо и Ивайло прекарват огромна част от времето си в лабораторията в опит да се преборят с два жестоки бича - тромбите в кръвта и вируса на СПИН.



За кърлежите - с любов



Петокурсничката Здравка Бачева и докторантът Данчо надали са вярвали, че основният обект на изследванията им един ден ще бъдат... кърлежите. В колбата младите химици се опитват да създадат именно това - средство, което да действа със силата на стотици кърлежи и пиявици. Казано на езика на науката, Здравка и Данчо работят върху синтеза на антисъсирващо средство, което да се пребори с тромбите в кръвта, причиняващи инфаркт.

"Всичко започва с това, че кърлежите и пиявиците освен досадни и опасни са много интересни организми", обяснява Данчо. Прикрепвайки се за тялото, гадинките изсмукват многократно пъти повече кръв от собственото си тегло. По законите на елементарната логика кръвта би трябвало да се съсирва и вместо да благоденстват на гърба на приносителите си, кърлежите би следвало да се пръснат. Изследвайки тази особеност, учените установяват, че тя се дължи на ензими, които спират съсирването на кръвта. Така започват опитите за синтез на тези белтъци в лабораториите.

Работата на Здравка и Данчо е доста напреднала. Имаме натрупан опит и нещата вървят по-бързо, обясняват студентите. Тази година на биологични изследвания са минали четири пептида и младите химици продължават да работят за подобряването на активността им. Здравка избягва да говори за краен резултат и свива рамене на въпроса "кога". Дори и сега обаче двамата имат пълното право да се гордеят. Под зоркия им поглед в бедна България наистина се прави наука, конкурентна на тази в "нормалните" държави.



Белтъците и чумата на XX век



Да се опитат да излъжат ХИВ-вируса - това е другата амбициозна задача на младите учени. Лаборатарията в ХТМУ е единствената в България, в която се прави пептиден синтез за анти-СПИН средства. И над този проект работят всички, но с повечето оперативни задачи се е нагърбил най-младият в екипа - 22-годишният Ивайло. Той признава, че в момента стреля в тъмното, но е твърдо решен да продължи. През декември ще бъдат дадени за биологични изследвания първите два синтетични пептида на Ивайло. Едва след това ще стане ясно какво точно е свършено в лабораторията.

"В момента пептидният синтез за анти-СПИН средства бележи истински бум в Европа, обясняват Ивайло и Данчо. Основният проблем с лекарствата срещу СПИН е, че имат много странични ефекти и заедно с вируса убиват и тялото", разказват химиците. Тук белтъците отново попадат в светлината на прожекторите, защото с тях проблемът със страничните ефекти от лечението ще бъде решен.

Това, което учените все още не могат да разгадаят, е защо човешкото тяло разпознава ХИВ-вируса като чужд само в първите няколко часове. "Т-хелперите, които унищожават чуждите тела в организма, разпознават ХИВ-вируса и се насочват към него. В момента, в който рецепторите им се прикрепят към белтъчната обвивка на вирусните клетки обаче, Т-хелперите спират да ги "мислят" за чужди и изобщо не тръгват да ги унищожават", обяснява Данчо. Това е и основната причина болните от СПИН да умират не от самата болест, а от съпътстващите я заболявания. Т-хелперите са заети с ХИВ-вируса, който непрекъснато се възпроизвежда, без обаче да го унищожават. Така тялото остава незащитено за други болести.

Това, което се опитват да направят Ивайло и останалите, е да "принудят" белтъчната обвивка на вирусната клетка да приеме нетипични аминокиселини, така че Т-хелперите да започнат да я унищожават.

"Установени са 4 аминокиселини, които се приемат от белтъчната обвивка на ХИВ-вируса, но те не са достатъчни. Трябва да открием какви други аминокиселини и в каква последователност трябва да прибавим, за да излъжем вируса", обяснява Ивайло. Докато младите обясняват, навън незабелязано е настъпила нощта. Почивката, както често се случва обаче, може да почака. В лабораторията бавно и тихо продължават синтезите.