Като разтопен мед се точи "Вдън прогледния мрак" на поета Виктор Самуилов (изд. "Златорогъ"). Това "Сказание за нощни птици" не е мерена реч само във формалния смисъл. Иначе мярата Самуилова е без грешка.

" - Извинете - изохка Бухала, - бихте ли ме упътили дали в тази посока е Арктика?...

- Ама разбира се, че ще ви упътя, миличък. На мен само това ми дай - да упътвам. Трябва да извървите нищо и никакви си две крачки вляво... точно така, след това две крачки вдясно... чудесно, миличък, а сега шест крачки право към мен... И хоп!" Да, Бухала е налетял на лисицата.

Все пак героят ще продължи на север. Защото на север е по-тъмно и там ще довърши астрономическото си наблюдение. Тук трябва да ползва лампа с тъмен лъч, молив с бял графит, въобще тежка е задачата на астронома в слънчевите страни. А с помощник като бате Виктор се стига и до Арктика, както и с рисунките на другия Виктор - Паунов.