"Почти известни" е рокендрол филм. Той има едновременно късмета и нещастието да излезе в началото на века, в който музиката ще се пише не в ноти, а в байтове. "Почти известни" обаче не робува на актуалността. Той е претъпкан с китари, автобуси, групита, свободна любов, наркотици и музика на 70-те.
Съдбата на този филм можеше да се развие по два начина: или да бъде безнадеждно сантиментален и старомоден, или да пише история. Режисьорът Камерън Кроу има опит в жанра с "Любовни квартири" (който си е обяснение в любов към сиатълския гръндж) и направи второто. Филмът му успява хем да не се взема прекалено насериозно, хем да не натроши с преднамерен цинизъм изтънелите илюзии на цяло едно поколение. Академията, разбира се, не оцени това и не номинира "Почти известни" за най-добър филм'2000, а само за три по-второстепенни "Оскара". Не му даде и награди.
Отгоре на всичко "Почти известни" наистина се е случил. E, не с групата "Стилуотър" и не точно по-този начин. Но Кроу наистина е писал за списание "Ролинг Стоун" като тийнейджър, пътувайки по турнета с автобусите на рокбанди. Така филмът му става подкупващо автентичен, без да е прекалено автобиографичен.
Историята е семпла като текст на песен: тийнейджър (дебютантът Патрик Фъгит) е харесан от "Ролинг Стоунс" да им напише репортаж за "Блек Сабат". Той обаче не успява да се докопа до звездите и се лепва за подгряващата банда "Стилуотър". Съпровождан от съветите на майка си (Франсис Макдорманд-Коен) - "никакви наркотици", той поема на пътешествие с рокаджиите и техните групита. Съпровождащите момичета са истинското бижу на този филм, предвождани от дъщерята на Голди Хоун и Гари Хъдсън, Кейт. Тя прави незабравима роля като групито с име на бийтълсова песен - Пени Лейн. Нещо средно между хипи от Уудсток и мадона на Ботичели, русокосата актриса е едно от най-очарователните създания, появявали се напоследък на голям екран. Сред девойките, които дефлорират начинаещия журналист, са и носителката на "Оскар" Ана Пакуин ("Пианото") и Файруза Балк ("Вещи в занаята").
"Почти известни" заплита любовни истории, оргии, концерти и свръхдози в обичайната пропорция на жанра. Той е забавен, непоучителен и спретнат и на излизане от киносалона ще се усетите преизпълнени с любов към ближния. Не непременно платонична. Подарете си гледането на този филм за Коледа.
|
|