Романът е "Аз, Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон" (изд. "Захарий Стоянов"). "Край! Вече не съм най-добрият приятел на човека. Не мога да избягам от тази мисъл. От нищо не мога да избягам, защото съм затворен. Мястото не ми е непознато. Веднъж вече бях доведен тук, за да бъда обезпаразитен и кастриран. Е, кастрираха ме, което можеха и да не си правят труд да го вършат, защото съм стар и отдавна за нищо не ме бива. Сложиха ми каишка, да се вижда, че съм минал по реда си", изповядва се Гъдьо.

Около 80 думи е разбирал Гъдьо според първия му господар но според самия него: всичко. Гъдьо разказва за хората, как общуват помежду си и с домашните си любимци, как се изтребват. Господарите на Гъдьо са съвременни люде, градски. Толкова съвременни, че накрая изповядващият стига до отчаянието: "Или те просто не бяха човеци? Не бяха и кучета. Какви бяха тогава?"