Доскорошното лицемерно и почти криминално мълчание на учените по въпроса за физическото безсмъртие напоследък се замени от сензационни крясъци. Днес "дълготрайността" на тялото е, ако не твърд научен факт, то поне теоретически възможен такъв. Учените "копаят" все по-чевръсто в тази посока, а управляващите вдигат все по-високо бариерите пред тях. Пресен пример е разрешението за терапевтично клониране, което "бащата" на овцата Доли, проф. Иън Уилмът, съвсем наскоро получи от Британските служби за човешко оплождане и ембриология. Завесата към физическото безсмъртие е вдигната от науката много преди да се заговори за стволови клетки и терапевтично клониране.

-----

След революционното разкодиране на човешкия геном,

вечният живот и вечната младост от съмнителни хипотези се превърнаха в светло бъдеще. Новината за клонирането на първия човек, без оглед колко достоверна бе тя, вля още вода в мелницата на надеждата. Парадоксално е, че и дълбоко религиозни люде се уповават на научния напредък в тази посока. Има логика. Щом безсмъртието на тялото е възможно, за какво ни е да си блъскаме главите над теологичната мъглявина за безсмъртието на душата. И макар че религиозната и етичната страни на въпроса смразяват умовете на мнозина, пълнейки ги с опасения, физическото безсмъртие си остава примамлива цел. "...Ние ще се изменим, защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие", пише не къде да е, а в Библията (Коринтяни, 15:52-53).



Факти за хора-хилядолетници,



датират отпреди стотици години. "Има доказателства за хора, надхвърлили 1800-годишна възраст, какъвто е Бабаджи, който и до днес живее някъде из Хималаите", пише в една, издадена от Института за свръхспособности на човека в Ню Делхи, методика по безсмъртие, озаглавена "Йогийска суксмавийяма". Тази книга и днес е достъпна в по-големите библиотеки на САЩ и Европа. Но в нея се говори за левитация, телепортация и "контрол над смъртта" - все още съмнителни за чистата наука територии. Науката е категорична обаче по въпроса, че човешкият генетичен код има възможности за около 470-550 клетъчни деления. А тази "геномна ДНК-устойчивост" отговаря на реален човешки живот от около 1000 земни години.

Тогава защо не ги изживяваме, а пребиваваме на Земята средно само някакви си 70-80 години?! Тази вопиюща несправедливост амбицира учените не само да я поправят, а и да намерят пътя към вечността.



В началото бе криониката -



експериментален метод за замразяване на мъртъвци, придобил популярност в САЩ през 60-те години. Целта е човек да изчака момента, когато с технологиите на бъдещето ще може да бъде "поправен" и подмладен. Процедурата започва в момента, когато пациентът се смята за мъртъв по критериите на медицината. Веднага се включва на апарат за изкуствено дишане и кръвообращение, кръвта му се замества със специална течност, тъканите се насищат с криопротектор, намаляващ уврежданията от процеса на замразяване, и тялото му бавно се охлажда. После се премества в специално хранилище (депозитар), където се слага в криостат. При температура на течния азот минус 196 градуса по Целзий тялото може да се запази практически без промени няколко столетия. Нужно е само няколко пъти на месец да се компенсира изпарилия се азот, като се добавя нов. В криостатите (метални термоси с височина около 3 м и диаметър 1,5 м) се побират 4-ма души, висящи надолу с главата. Най-известното е криохранилището на на фондацията "Алкор" в щата Аризона.



-----------каре------------

Замразени ли са Салвадор Дали и Уолт Дисни?

Според пресата броят на действително замразените хора в частни американски клиники в момента е около 100 души. Трудно е да се каже дали сред доброволците има известни личности, тъй като имената на замразените са тайна. За най-прочутия "клиент" се смята американският комедиен актьор и тв продуцент Дик Джонс, лауреат на няколко награди "Еми". Известно е, че Уолт Дисни и Салвадор Дали също са заявявали намерение да прибегнат до услугите на криониката. ---------------------



Според прогнозите,



възможностите за размразяване и реанимация



на замразените тела ще бъдат достъпни още в средата на нашия век. Недостатъците на метода са, че замразяването се осъществява трудно, заради нееднородността на тъканите в състава на организма. Което води до неравномерна скорост на замразяването на различни участъци от тялото и до повреди на клетъчните стени и тъканите. Тези именно увреди могат да бъдат ликвидирани с помощта на молекулярните роботи. Микроскопичните компютърчета, снабдени със свръхчувствителни сензори, вече се разработват (най-усилено в САЩ и Япония) от експерти по нанотехнологии. Нанотехнолозите са специалисти, изследващи възможностите да се манипулират веществата "атом по атом".



Пророкът на наномедицината е Ерик Дрекслер,



който през 1986 г. издава книгата си "Двигатели на съзиданието" ("Engines of Creation"). "Във всички времена разликата между евтиното и скъпото, болното и здравото, живота и смъртта, е била единствено в начина на подреждане на атомите" - твърди гуруто на нанотехнологиите. Нанороботчетата играят ролята на Свещения Граал в науката - поправяйки всяка молекула на пациента, те ще могат да възстановяват цели клетки, а даже и органи. На практика това означава възможност да се лекува организъм при произволна степен на увреждане. Старостта като натрупване на молекулярни дефекти в организма ще бъде победена с постиженията на молекулярната медицина. Машинките засега са безсилни само пред психическите болести.

Друг източник за подмладяване и дълголетие са



стволовите клетки - "тухлите"



на терапевтичното клониране (на човешки органи и тъкани). Тук е необходимо да вмъкнем, че това клониране се различава по своите цели от репродуктивното (клониране на човешки индивид). Подмладяването с човешки стволови клетки започва през 1995 г., когато американски учени публикуват данни за въвеждането им в телата на възрастни хора. Накратко, стволовите клетки са предшественици на всички видове клетки в организма и точно заради това - най-желаният "суров материал" за биотехнолозите. Те съдържат целия набор от гените на човека и от тях могат да се развият всички съществуващи 210 типа клетки в човешкия организъм - кожни, кръвни и др. На практика те се явяват биоснабдители на "резервни части" за човешкия организъм. Най-голямата надежда на учените е да им се удаде да култивират от стволови клетки



цели органи и тъкани



Терапевтичното клониране ще позволи на медицината да лекува нелечими за момента болести като Алцхаймер и Паркинсон. А защо не и да увеличи и продължителността на живота? Бедата е, че стволовите клетки се изолират най-често от ембрион, а законът в много страни не позволява да се правят опити с ембриони. В подкрепа на факта, че законът е забрана, но не отмяна, са съобщенията в пресата, че в Русия отдавна се правят опасни трансплантации с животински стволови клетки.

Стволовите клетки са бум особено в специализираните клиники и салони за красота в Москва. Лекари обещават на пациенти да ги избавят от остаряването, както и от Паркинсон, с една инжекция "стволови клетки". Звучи подозрително, защото за извличането и отглеждането на тези клетки е необходимо професионално и много скъпо оборудване. Което едва ли може да се притежава от разни клиники за разкрасяване.

-------

Страницата подготви:

Мариана Янева

по материали от чуждестранния печат