Когато Филип най-после построи къщата в пловдивското село Христо Даново, бе изпълнен с онази наивна надежда, че оттук нататък семейството му ще заживее мирно и щастливо. Дотогава семейството на 33-годишният мъж, женен от 14 г. за Стоянка, бе делило покрив с тъща си Гюрга. Не че беше лоша жена, но младите винаги трябваше да се съобразяват с нейното присъствие... А и с Трайчо, разпътния брат на Филиповата жена. Когато семейство Филипови заживяха в новата къща, вярваха, че ги чакат честити дни. Но съдбата бе решила друго.

Една вечер, когато младите бяха заспали, пътната врата се разтресе от мощни удари. Някой крещеше в тъмното, кучетата надолу по улицата се разлаяха, тук-там из къщите светнаха лампи. Дъщерята на Филип - Светла, се стресна в съня си и заплака. Баща й излезе да види какво става. Трайчо, пиян до умопомрачение, се бе подпрял с едната ръка на оградата, с другата удряше ли, удряше вратата. Филип му отвори и върху главата му се посипа порой от ругатни и обиди, пиянски крясъци и викове. Единственото, което Филип успя да разбере от несвързаните брътвежи, беше, че тъща му Гюрга помагала само на неговото семейство, а на Трайчо не обръщала внимание, въпреки че живеел отделно. Как да е, успя да прогони развилнелия се мъж, Стоянка се прекръсти и къщата утихна. Мина не мина и седмица, Трайчо пак дойде. Тоя път изпотроши стъклата на прозорците с камъни. Хвърляше и псуваше. Здрав прозорец не остана. Малката Светла се беше свила в полите на майка си и стиснала главата си с две ръце, ревеше на глас. Стоянка пък, уплашена до смърт, стоеше като вцепенена и само сълзите безмълвно се стичаха по лицето й. Филип се облече и като се пазеше да не го уцели някой камък, излезе и се опита да успокои Трайчо. Започна да му говори кротко и благо, но пияният мъж сякаш бе обладан от дявола. Блъскаше зет си, в лицето му крещеше, как майка му само за него мислела и само на него помагала.

-----

Тормозът над семейство Филипови продължи с години. Набезите на Трайчо бяха все по-чести. В махалата съжаляваха Филипови заради зулумите на пияницата. Често-често семейството търсеше помощта на полицията и неведнъж униформените бяха усмирявали Трайчо.

Така минаха осем години. Светла порасна, стана истинска красавица и мъжете започнаха да я заглеждат. Най-упорит се оказа Алекси и тя избра него. Заживяха двамата в къщата на баща й. Кой знае защо не сключиха брак.

Филип трепереше кога ли Трайчо пак ще дойде... Щяха да се изложат пред зетя... Не се размина и една вечер той пак заблъска по пътната врата. Всички скочиха. Мъжете мислеха, че като са двама, по-бързо ще се справят със злосторника, само че



Трайчо тоя път изкара нож



Започна да им се заканва, че ще ги заколи, че ще ги изпотрепе до крак. Размахваше ножа и залиташе ту наляво, ту надясно. Филипови пак повикаха полицията и униформените отведоха пияницата.

На другия ден Филип и семейството му седнаха да обядват. Възрастният мъж подметна, че трябва да поговорят за Трайчо и да видят как да се спре тоя тормоз. Беше ясно, че момчето не е лошо, но пустата ракия... Трябва да се прати на лечение в психиатрия, решиха Филипови. Това им се видя единствения начин Трайчо да се отърве от порока си и да ги остави на мира. Само че той категорично отказваше да се лекува. Затова Филипови заведоха дело в Карловския районен съд с искане младият мъж да бъде настанен на принудително лечение в психиатричната болница в Раднево. В началото на 1991 г. съдът реши Трайчо Ангелов да бъде пратен на лечение, като за това бе определена датата 22 януари. На този ден полицаи повикаха Трайчо да отиде в РПУ-Карлово, но тъй като им каза, че няма пари и лични вещи,



униформените се съгласиха да го пуснат



до дома му да си ги вземе. Той се прибра в с. Христо Даново, напи се отново с приятелите си и в малките часове на 23 януари се върна при съпругата си Гинка Ангелова. На сутринта към 8,30 ч, Трайчо смотолеви пред жена си, че заминава за Раднево. Взе пари и тръгна.

Животът на Филипови и Ангелови се промени. Нямаше тормоз, нямаше страхове, нямаше нощни скандали и изстъпления. Е, не всичко вървеше по мед и масло - младите нещо не се разбираха и един ден Алекси си събра багажа. Напусна Светла и се върна в Троян.

Семейството на Трайчо реши да отиде да го види в болницата. На портала ги посрещна един от болните, натоварен със задължението да бъде портиер. Когато чу, че са дошли да видят Трайчо Ангелов от с. Христо Даново, човечецът се зачуди - познаваше всички в болницата, но това име го чуваше за пръв път. Отвори книгите, разлисти ги, разрови, но такъв пациент така и не намери. Слисани, роднините се спогледаха. Повикаха главния лекар. Дойдоха и сестри, и още персонал... Сред суматохата се разбра, че мъж на име Трайчо Ангелов никога не е постъпвал в тази болница. Уплашени, Трайчовите роднини поеха обратно. Отидоха в Карлово и съобщиха в полицията, че Трайчо е изчезнал. Оставиха негова снимка на униформените, описаха кога точно е напуснал дома си и с какви дрехи е бил облечен.

Дълги години след изчезването на Трайчо



полицията не успя да открие и следа



от него. Тогава съпругата му Гинка отиде до съда в Карлово, пусна молба и с решение 29 от 12 юни 1997 г. Районният съд обяви официално смъртта на безследно изчезналия Трайчо Ангелов.

Минаха три месеца. Никой не очакваше, че бившият зет Алекси ще се появи пак в селото. Дойде да види детето си. Дали от глупост, или за да нарани Светла, той доведе и приятелката си. Двамата крачеха из Христо Даново, и когато минаха по улицата, където живееше Гюрга, майката на Трайчо, тя се изпречи на пътя им. С Алекси се заговориха. Изведнъж Алекси подхвърли, че "са изпратили Трайчо при баща му". Сякаш някой блъсна назад възрастната жена. Съпругът й бе починал преди 30 г. Нещо повече, той бе убит, бяха го намушкали с нож в гърба. Една мисъл прониза съзнанието й като светкавица, но тя бързо я отхвърли.

Минаха още дни и седмици и в главата на жената все по-ясно се открояваше мисълта, че



синът й Трайчо е бил убит



и че Алекси има пръст в това. С времето Гюрга започна все по-често да влиза в конфликти с дъщеря си Стоянка, жената на Филип. Един ден пак се сдърпаха и той й заяви, че сега, когато Трайчо го няма, е "по-хубаво". Възрастната жена разбра. Алекси и Филип й бяха затрили момчето. Отиде при съпругата на убития си син и й разказа всичко. Двете решиха да споделят ужасната истина и с дъщерята на Филип - Светла. Бившата жена на Алекси не беше изненадана, тя подробно им разказа как вечерта, когато Трайчо е трябвало да замине за Раднево, мъжът й и Филип взели ножове и тръгнали към железопътната спирка. Върнали се рано сутринта.

За Гюрга вече нямаше никакви съмнения, отиде в полицията и разказа всичко пред районния инспектор Красимир Минчев. Филип бе арестуван, няколко дни по-късно бе заловен и Алекси.

-----



"Технология" на клането



По време на делото, се разбра, че вечерта на 23 януари 1991 г. Филип и Алекси взели ножове и тръгнали към железопътната спирка в селото. Причакали Трайчо да слезе от влака, Алекси го приближил и го ударил с нож в гърба. Филип го блъснал на земята и го наръгал с ножа си няколко пъти в гърдите. Въпреки раните, Трайчо не починал веднага, а започнал да моли двамата мъже за милост. Тогава Филип му завързал ръцете със сезал и му отрязал с нож вените на шията. Филип предложил да хвърлят и зарият тялото в могилата.

Седем години по-късно, на 10 януари 1998 г., тази могила в местността "Корджу тепе" край с. Христо Даново беше разровена. Сам Филип каза на полицаите къде е заровен трупът на Трайчо. Почти на 3 метра под земята бяха намерени зеленото шушляково яке на Трайчо, фланела и анцуг, кости и череп. Костите на ръцете бяха завързани със сезал. Според експертизата, по намерените дрехи са открити три срязвания на плата отпред и едно на гърба, била е разрязана и яката на фланелата. Всички експерти казват, че намерените дрехи и кости са на Трайчо. Смъртта е настъпила по начина, по който описват Филип и Алекси.

----





В съда двамата се обвиняват взаимно



През 1999 г. двамата убийци бяха изправени пред съда. Алекси до последно твърдеше, че няма никакво участие в убийството на Трайчо. С него имали нормални отношения, дори не се познавали пряко, макар понякога да бил виждал как Трайчо буйства. В един момент той изчезнал и Алекси много се учудил. После заради семейните си проблеми си заминал за Троян. Филип също се опита да излъже съда. Вечерта на убийството той седял на 30 м от спирката и гледал как Алекси убива Трайчо. После само му помогнал да пренесат трупа и да го заровят. Едва по-късно Филип попитал Алекси защо е сторил всичко това. Той му отговорил, че е заради постоянните дрязги и тормоза, когато Трайчо е пиян. Филип обаче сам се хвана в капана, защото преди да се опита да излъже съдиите, е разказал всичко на районния инспектор в РПУ-Карлово.

Пловдивският окръжен съд призна Филип Филипов и Алекси Борисов за виновни в предумишленото убийство на Трайчо Ангелов. Извършили са го с особена жестокост и по мъчителен за жертвата начин, обясни съдия Христо Крачолов. Мотивът е агресивното поведение и тормозът, на който Трайчо подлагал близките си, като се напие. По време на съдебния процес се разбра, че през 1968 г. Филипов има тригодишна условна присъда за това, че е живял на съпружески начала с непълнолетно момиче. Той обаче е реабилитиран и това му наказание няма отношение към делото за убийството. За сметка на това Алекси Борисов през 1992 г. е бил осъден на 4 г. за изнасилване. Пет години по-късно той е осъден отново, този път за кражба. Излежал е и двете си присъди.

За жестокото убийство на Трайчо окръжният съд в Пловдив наложи 17 години и 6 месеца затвор за Филип, а за Алекси - 8,5. Мотивът за по-ниското наказание е, че тогава Алекси е бил само на 17 години. И двамата трябва да изтърпяват присъдите си при първоначален строг режим. Освен това те са осъдени да платят общо 19 000 лева кръвнина на близките на убития Трайчо.

----