|
За ромите се знае, че обикновено живеят маргинализирани от основното население на страната, често в гета. Има едно място обаче, където ромите са доказали, че могат да се самоуправляват и нямат нужда да бъдат в сянката на "другите". Това е Шуто Оризари или Шутка, както му казват - град в Македония от над 40 000 души, който изцяло се управлява от роми и има амбицията да бъде огнище на ромското самосъзнание.
Сниман от Емир Кустурица във филма му "Циганско време", Шуто Оризари е град недалеч от Скопие, създаден след катастрофалното земетресение от 26 юли 1963 г. Трусът срина две трети от Скопие. Ромите, които живееха от ХVII век в скопския квартал Топана, напуснаха столицата и отидоха всички в Шуто Оризари, близко селище в подножието на хълм с бунище наблизо. Много бързо селището се превръща в град със своя администрация, кина, магазини. През 1996 г. благодарение на приет закон за децентрализацията Шуто Оризари става първата ромска община в света, първият град, в който ромският става официален език.
"Ние сме уникален случай", казва Саип Исени, кмет на Шуто Оризари. Зад него е поставено синьо-зеленото знаме на Шутка - със стилизиран мост и колело. Мостът, това е прочутият Камен мост на река Вардар в Скопие. Колелото пък е символ на номадския начин на живот на ромите.
"Имаме всички права, но не можем да се еманципираме поради липса на средства. Имаме много проблеми с образованието, с жилищата, със социалната помощ", казва кметът. Все пак градът прави усилия да се освободи от това, което е синоним за ромските гета - мизерията, мръсните бездомни деца, всевъзможните престъпности.
-----
Тръгнали от Индия през десети век, ромите се настаняват в македонските земи през ХIV век. Днес те са второто по големина малцинство в тази страна, в която славянското население е 64%, а албанското - 25%. Според преброяването през 2002 г. 53 879 души са се самоопределили като роми, което представлява 2.66% от населението. Но ромските организации са на мнение, че действителният брой на ромите е двойно по-голям.
Относително доброто отношение на останалото население към ромите в Македония играе голямо значение. Посочването на ромите като малцинство в текста на македонската конституция от 1991 г. наред с турската, влашката, сръбската и бошняшката общност, както и потвърждаването на този текст при промените на конституцията от 2001 г. се дължат до голяма степен на усилията на ромския политик Фаик Абди, взел участие в изработването на основния закон. Ромското население в Македония е предимно градско. За близо 80% от ромите родният им език е ромският, но има и
такива, за които роден език е македонският,
турският или албанският. Близо 90% от ромите в Македония са мюсюлмани.
"Ние, ромите, сме лоялни и ще бъдем лоялни към държавата, в която живеем", заявява член на общинския съвет на Шуто Оризари. На семинар, проведен в основното училище на града, кметът Саип Исени обясни на децата, че "ромите в Македония трябва да бъдем още по-лоялни към своята държава, защото няма ромска държава в света".
Прави впечатление също, че общината на Шуто Оризари си провежда заседанията на македонски въпреки законното право да ги води на ромски. Охридското споразумение от 2001 г. въведе "позитивна дискриминация" в Македония и при наличие на малцинство от 20% в дадена община то може да ползва своя език при контактите с местните власти. И по други начини ромите демонстрират лоялност към Македония. Частните ромски издания отделят част от страниците си на публикации на македонски, а ромската телевизия БТР излъчва вечерните новини два пъти - веднъж с ромски водещ, а втори път - с македонски.
Партията за пълната еманципация на ромите в Македония (ПСЕРМ) например представя в програмата си "Македония като наша обща държава и родина на македонци, албанци, турци, роми, власи, мюсюлмани, сърби и други националности, които живеят на територията на Република Македония. Един член на ПСЕРМ се изрази по следния начин: "Няма по-голям македонец от мен." И макар повечето роми да са мюсюлмани, ПСЕРМ си поставя за цел да работи за международното признаване на самостоятелната македонска православна църква.
И в рамките на Югославия ромите в Македония са имали своите пробиви. През 1948 г.
роми заседават за първи път в общинския съвет
в Скопие. В началото на 50-те години се появяват ромският спортен клуб "Екипе" ("Единство") и културното сдружение "Фралипе" ("Братство"), което организира спектакли на ромската култура. От този развъдник на таланти се появи звездата Есма Реджепова - ромска изпълнителка, която се прочу в цял свят. Тя даже беше номинирана за Нобелова награда през 2002 г.
И макар че в Шутка се появи нещо като ромска "средна класа", мнозинството живее с празен стомах. Тахир, който е седнал на автомобилна джанта на улица "Че Гевара", е на 50 години. 20 от тях е прекарал в Германия, но не се е замогнал. Живее в паянтова къща, децата му плачат от глад.
Арет Шакир, половин ром, половин турчин, се бори като представител на независима ромска организация да промени нещата. По негови думи по улиците 95% от хората са без работа, повечето се опитват нещо да търгуват, живеят от ден за ден. Няма предприятия, всички разчитат на помощи. Единствената надежда са неправителствените организации и международната помощ. Той е категоричен обаче, че за да тръгнат нещата, трябва да се преборят някои традиции. Момичетата например не остават дълго в училище, защото родителите им ги омъжват съвсем малки. Освен това ромите страдат от чувството за "социален фатализъм".
В Шутка живеят и хиляди роми, изгонени от Косово след войната през 1999 г. Албанското население извърши своето етническо прочистване, като сърбите бяха прогонени в Сърбия, а ромите - главно в Македония. Сали Бешил бута с татуираните си ръце портата на на Комитета на ромите от Косово. Той е без новини от децата си от пет години и разчита само на тази инстанция, отчасти финансирана от Върховния комисариат за бежанците на ООН, за да получи информация за тях. "Не дойдохме тук направо", обяснява Муслин Маджили, един от работещите в Комитета. По думите му бежанците от Косово са обиколили цяла Македония, преди да се установят в Шуто Оризари. "Тук се чувстваме свободни", казва той.
От 1999 г. над 4000 косовски роми намериха убежище в Шуто Оризари. Въпреки санитарните и финансовите проблеми, свързани с това присъствие, градът остана верен на своята традиция за гостоприемство, приемайки новодошлите. Изгонени от албанците, които ги обвиняват, че са участвали редом със сърбите в етническите прочиствания през 1999 г., косовските роми са загубили надежда да се върнат по родните си места. "Не можем да се върнем. Албанците разрушиха нашите къщи", казва Гасяни Мухарем.
На покрива на голяма розова вила в
стил, подобен на българския "мутробарок",
стърчат антени. Те излъчват програмите на "Шутел", едната от двете ромски телевизии. В хола на вилата, превърнат в нюзрум, десетина души готвят вечерните новини. Няколко депеши изчерпват международните новини, останалото е посветено на местните новини и ромската кауза. Канят се представители на политически партии, на сдружения и местни звезди, за да участват в дискусии с кичозни декори. А вечер "Шутел" допринася за "ромското самосъзнание", като излъчва индийски филми, продукция на Боливуд.
Кметът Саип Исени призовава Европа да забележи Шуто Оризари. "Ние не сме екзотични хора. Ние знаем повече за Европа, отколкото тя знае за нас. Ако европейците останат слепи, ще продължим да им изпращаме емигранти." И формулира призив: "Искаме европейски народни избраници да дойдат и да видят с очите си. Шуто Оризари може да стане модел за други държави, където положението на ромите е по-лошо. Дори в членки на Европейския съюз."
|
|
|
