Миналата седмица министърът на енергетиката Милко Ковачев изправи косите на брюкселските еврокомисари с изявлението си пред Ройтерс, че България ще настоява за по-късното закриване на набедените за "проблемни" блокове на АЕЦ "Козлодуй. Ковачев заяви, че страната ни ще се бори закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" да стане по-късно от договореното в споразумението Костов-Ферхойген от 1999 г. "Ще искаме това да стане след 2006 г. - съответно през 2008-а за 3-и и през 2010-а за 4-и блок", заяви Ковачев.

Почти по същото време един от най-големите ядрени специалисти у нас - Иван Хиновски, отиде още по-далече. Той поиска да се преразгледа ангажиментът за предсрочно спиране и на 1-и и 2-и блок. А те, съгласно споразумението между бившия премиер Иван Костов и Гюнтер Ферхойген, трябва да бъдат спрени до края на тази година! Според Хиновски редно е България да отложи с 2 години спирането на 2-и блок, ако не за друго, то поне заради забавените западни проекти за модернизирането на "Марица-изток".

Главният преговарящ



Меглена Кунева хукна да гаси пожара.



Тя омаловажи думите на Ковачев като негово "лично мнение", несъгласувано в правителството. Кунева настоя, че решението за това кога да бъдат закрити 3-и и 4-и блок ще бъде взето след консултации и на основата на вече поетите от страната ни твърди ангажименти към ЕС. Стана ясно, че в детската градина, известна също като кабинет Сакскобургготски, не е бил обсъждан и този въпрос, макар че май отдавна му е дошло времето.

Тук припомняме, че в съответствие със съвместното съобщение за печата от 29 ноември 1999 г. между Костов и Ферхойген, точни дати за закриването на блокове 3 и 4 не са договорени. Формулировката е следната: "във връзка с актуализирането на енергийната стратегия, което ще приключи през 2002 година, България ще вземе решение относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година."

Припомняйки старите текстове, няма как да не си спомним и за атмосферата около тяхното появяване на бял свят. Месец ноември 1999 г. отбеляза



най-грубото извиване на ръце,



което трябва да влезе във всички учебници по международни отношения. За да получим покананата за започване на преговори за членство в ЕС, в дванадесетия час трябваше да жертваме четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Сини депутати начело с Асен Агов мощно пледираха за това, да бъде направен компромисът, колкото и да струва скъпо. Всъщност условието "Козлодуй", или както Ройтерс още тогава го нарече "ядреният ултиматум", ни бе наложено поради констатираната патологична склонност на тогавашното правителство да прави изключително големи и дори опасни компромиси с националните интереси.

Впрочем, последното изречение го написах още тогава. Казах още, че ядреният шантаж на Европейската комисия за "Козлодуй" е типична форма на извиване на ръце, прийом, до който еврофункционерите с най-голямо удоволствие прибягват всеки път, когато ситуацията го позволява.

Погледнато от днешна дата,



Ферхойген жъне това, което пося.



Същият този комисар в Лакен прокара група от 10 страни-кандидатки, които да влязат в ЕС през 2004 г., въпреки че няколко от тях не съответстват на критериите кой-знае колко повече, отколкото България и Румъния. Лично Ферхойген стои в дъното на това, че ЕС се отметна от ненаписаната договореност от 1999 г., че на София и Букурещ се дава исторически шанс.

Вярно е, че на Запад не уважават държава, която се отмята от договорености, постигнати по времето на предишни нейни правителства. Но на Запад и в ЕС още по-малко уважават държава, която не е способна да се бори за националните си интереси. Защото когато тя бъде приета в ЕС, интересите на целия Евросъюз ще зависят от това нейно умение. А ако трябва да избираме между думата на Ферхойген и бъдещето на ядрената ни енергетика, аз лично нямам колебания. С ядрената си енергетика, все някога ще влезем в ЕС. Без нея, ще влезем в Средновековието.