|
От самоокопаването обаче ги извадиха местните медии, които
по Коледа и Нова година надигнаха глас, че лебеди-пришълци на Северния плаж мрат от глад. От тогава всекидневно край брега се трупат хора, донесли по половин-един хляб или поне по няколко филийки за птиците.
Навръх Йордановден лебедите преядоха. На пясъка се струпа множество - към 50 човека наведнъж, надонесли хляб. Птиците вече бяха заситени и дори не излязоха на брега. Само няколко дни по-рано гладът надмогваше страха и те приемаха храна от ръцете на любопитните хора, които идваха за да ги позяпат, нахранят и да си направят снимки.
Това е нормално - 20 души на ден да идват, и всеки да носи по половин хляб - птиците ще са презаситени, а имайте предвид, че и ние ги храним, казва Тодор Христов, директор на варненския зоопарк. Неговите хора се грижат и за разнообразието на менюто на гостите - да не са само на "хляб и вода", а да получат зеле, тревичка или някакъв друг зеленчук.
С глада се преборихме, остава по-страшният враг - студът, разсъждава директорът. 10 птици са минали вече през ръцете на ветеринарите от зоопарка. "Четири ни донесоха на ръце варненци, за други четири ние ходихме до Свети Константин, до Гребната база и до Езерово, защото ни се обадиха хора, а две намерихме - безпомощни вече, на плажа. Оцеляха шест, смятаме, че са стабилизирани", разказва Христов и чука "на дърво".
Лебедите се появиха по Черноморието ведната след първите студове
- в началото на декември, припомня той. По Коледа бяха 60, а към Нова година стигнаха до 100-120.
Първо възрастните птици бяха повече от младите, но постепенно съотношението им се изравни, казва Христов. Възрастните са бели, а младите - с кафяво оперение, обяснява той. Започват да побеляват след първата-втората година, а около петата човката им става все по-червена. Това показва, че достигат полова зрялост и могат да се размножават.
Не може да се каже каква е средната продължителност на живота им, уклончив е директорът. Ето - виждате, тук измират от студа главно младите, 2-3 годишни лебеди. Същевременно - това се отнася за повечето животни, животът им в зоопарковете се удължава в сравнение с този на воля някъде с 3-4 години. Имахме преди време една камила - доживя до 31 години. А се смята, че тези животни изкарват максимум до 28.
Лебедите край Варна идват най-вече от Северна Европа, според христов. Ареалът на тези птици е широк - от Великобритания през Холандия и Белгия, южните краища на Скандинавия, Балтика, та чак до Русия, Китай и Монголия. За зимата те се местят по Черно или Каспийско море. До варненския залив идват и заради топлата вода, която изтича на няколко места в морето. Освен това те са сладколюбиви птици, и независимо, че живеят в морето, имат нужда да пият сладка вода.
Не за първа година има подобно струпване на лебеди край Варна. Обикновено те зимуват тук заради добрите климатични условия, проблемът им е бил само храната.
Тази година обаче студът е истински убиец.
А за водоплаващите птици еднакво опасно е както измръзването на крачетата, така и силното презатопляне. В двата случая се развиват различни болести, но все с фатален край. Другата опасност за птицата идва от търсенето на храна. При вълнение на морето се вдига пясък, който лебедът поглъща, търсейки водорасли.
Два от лебедите умряха, защото бяха презадръстени от пясък. Правихме промивки, но..., кахъри се директорът. От единия извадихме две шепи пясък. Цялата му система беше задръстена и не можа да се възстанови животното. Другият пък се оказа стрелян - не тук, а отдавна, по родните му места, имаше шест-седем сачми, вече капсулирани в тялото. Всеки ден слизаме до морето да проверяваме за пострадали птици, казва Христов.
Оцелеят ли, за лебедите се появява и друг проблем - дали ще могат да се върнат към свободния живот в морето при ятото. "Както е тръгнало зимата да продължи до март, може да стане като със щъркелите", подсмихва се Тодор Христов. Спасени през миналата година щъркели карат вече втори сезон във варненската зоологеческа градина, защото са свикнали с мястото, хората и редовното пранене. Седем имаме, отчита се директорът.
Щъркелите били спасени през есента на 2000 година.
Пострадали били при полета на юг - кой се закачил на електропровод, кой си ударил крака и куца, кой пък се оказал прекалено млад за дългия път. Добри хора ги донесли в зоопарка. Оправихме ги, започнахме да ги храним редовно, и сега вървят подире ни, не се страхуват от нас, и въобще нямат намерение да ни напускат, обобщава ситуацията шефът.
Ако не излети до 1-2 години, птицата губи окончателно способността си да се ориентира, обяснява той.
Така че най-добре е да си останат жители на зоопарка. На ръце аз нито едно животно няма да върна до морето. Ако иска и е силно - от тук да излети и да си ходи, но аз няма да го оставя на брега и да се прибера, категоричен е Тодор Христов. Той обяснява, че когато една птица бъде гледана повече от 3-4 месеца от хора, тя задължително трябва да бъде приучавана към живот на свобода. Това става по строго определени правила.
Бяха ни донесли мишелов, лекувахме го около половин година. Той може да лети, но трябва поетапно да се върне към свободата. Не е страшното това, че трудно ще се храни. По-лошото е, че пилетата, които ти му даваш за храна, той ще отиде да си ги търси направо в курника. Стопанинът ще му тегли куршума и дори няма да се замисли. А и мишеловът няма да се пази от човека, защото е свикнал вече с хора.
Действително грабливата птица каца на земята във волиерата, която дели с няколко свои посестрими, и
поглежда под око директора - носи ли й нещо за хапване.
На хвърлей място от клетката на хищните птици е езерото на водоплаващите. Само около два квадратни метра е незамръзналата вода. По леда край нея важно се разхожда един гларус, дошъл на оглед за плячка. На брега, близко един до друг, са се сгушили четири розови пеликана. Пети наблюдава живота "отвъд" през ниската оградка.
Те са отдавна при нас - от шест години, и са свикнали със студа, въпреки, че тази година зимата е особено страшна, казва Тодор Христов. Някои от тях са също оперирани, с наранени и шити крила и варненският зоокът е окончателният им пристан.
Що се отнася до лебедите - сред тях има три, които и да искат, няма да ги пусна, твърд е директорът. Единият вече две седмици след прибирането му продължават да го хранят принудително. Вторият имал сериозно нараняване на крака и не било ясно дали ще "излезе човек от него".
В зоопарка чакат още пернати гости до края на зимата.
Ако температурата се задържи около нулата, лебедите "ще викат ура". (През цялото време Христов говори за животинките си като за хора.) Но падне ли под минус 10-15 градуса, става много опасно - все по-голяма е вероятността крачетата им да замръзнат. В момента морската вода е с температура около 2-3 градуса над нулата.
Другият враг на лебедите е вълнението - блъска ги в скалите. Единият от прибраните лебеди имал и рана, и оток на главата, човката му също била ударена и сигурно ще се наложи да бъде шинирана. Лошото е, че не може да ти каже какво го боли. Важното е ти да се усетиш, тюхка се директорът.
Дерт му е, че връща хора, дошли да разгледат питомците му. За какво да си дават парите, като почти всички животни са прибрани на топло. Само някои от птиците са навън, а от животните единствено семейството лами, понито и магарето Светла се разхождат по алеите на градината. Дечурлигата ще бъдат разочаровани, ако не видят хищниците или маймуните, убеден е Христов.
По негови думи доволни от суровата варненска зима ще бъдат поне мечките. Те спят тая година здрав сън. Миналата необичайно топлата зима не им дала "да спят като хората", обяснява директорът. Те често се будели и напролет изглеждали "малко недоспали и неадекватни".
Сега синоптиците казват, че трета вълна от сняг и студ ще залее страната към края на месеца. Ако е тъй, добре е варненци да не забравят все пак пътя до морето, надява се христов. Там ще ги чакат поне стотина лебеди, дошли на гости чак от северните морета.
|
|
|