|
Г-н Василев, следя дейността на новото правителство и съм убеден, че всички вие отдавате ум и сили за просперитета на България, че работите почтено и честно, без умисъл за собствено облагодетелстване, което беше така характерно за предишните правителства и особено за последното. Но много хора не мислят така, подозират, че и това правителство ще е като другите. А последните трудни решения възбудиха още по-силно духовете!
Въпросът ми е: Защо всички правите толкова малко да обяснявате на хората вашата политика, мотивите и целите на всяко правителствено решение?
Петко Георгиев Петков, "Младост", София
Уважаеми г-н Петков, благодаря ви много за вашето доверие в нашата почтеност и в това, че ние единствено се опитваме да защитаваме националните и обществени интереси. Уверявам ви, че по отношение на новия морал в нашето правителство и в моя екип в Министерство на икономиката няма да има отстъпление и на сантиметър до края на нашия мандат.
Приемам абсолютно самокритично вашия въпрос. Признавам, че вероятно нашата медийна политика не е възможно най-добрата и ние сериозно работим на правителствено ниво за нейното подобряване, включително и в моето министерство.
Аз постоянно комуникирам с множество хора в страната и извън нея. Това са бизнесмени, студенти, колеги, приятели, роднини, журналисти.
Оказва се, че няма значение толкова какво прави едно правителство, колкото има значение какво другите си мислят, че то прави. Макар че ние сме направили много добри неща, много малко от тях се знаят от широката публика. Ето няколко примера - през миналата година с огромни усилия на българския бизнес и правителството е постигнат икономически растеж около 4,9%. Това надхвърли и най-смелите ни очаквания след 11 септември, когато започна проблемът с международния туризъм. Това не съм го видял на нито една от първите страници на вестниците. Бюджетът за 2002 г. е много добър. Има 15% увеличение на социалните разходи, което може би е най-високото в Европа. В Европа нито една западна държава не може да си позволи такова увеличение на социалните разходи. В повечето то е 2% до 3% на година.
В същото време общата данъчна тежест, извадена като процент от брутния вътрешен продукт, не само че не е нараснала, но всъщност тя е намаляла и е най-ниската за последните години. Докато данъците като процент от БВП са били 34,2% през 2000 г. те спадат до 29,2% през 2002 г. Представете си какво е моето учудване и разочарование, когато повечето хора в обществото смятат, че е обратно.
Неведнъж сме се опитвали да обясняваме, че много от съществените данъци като данък печалба за фирмите, ДОД за физическите лица, данъкът върху капиталовите печалби са спаднали значително. ДДС се връща на бизнесмените не за 4, а за 3 месеца. За пръв път българско правителство освободи износа на софтуер, който е стратегически отрасъл, особено за младото поколение в България, от ДДС. Тези неща като че ли се забравят и не се появиха по първите страници на вестниците.
В същото време някои увеличения на косвени данъци предизвикаха сериозни сътресения. Това показва, че ние не сме били достатъчни ефективни в нашата комуникация. Някои други стъпки напред - за последните 3 месеца и половина от годината, АП постигна над 2 пъти повече приватизационни приходи отколкото за първите 8 месеца и нещо от 2001 г. Повечето от приходите са в брой, докато през първата половина на годината почти 90% са били в компенсаторни инструменти. Постигнатите приватизационни резултати са наистина забележителни, като се има предвид, че нито една от големите сделки не беше започната и ние физически не можехме да ги завършим преди края на 2001 г. Очакваме те да се случат през 2002 г.
Имаше някои конкретни успехи - решихме проблема с ГОРУБСО-Мадан, макар че ситуацията беше много тежка. След 8 годишно закъснение на 100-ния ден от своето управление правителството обяви сключването на сделката с "Петреко" за газовите концесии в Галата, където ще има сериозни чуждестранни инвестиции и около 500 нови работни места във варненския регион. Оказа се, че дори моите роднини във Варна не са чували за това. Приемам вашата критика сериозно и ще се постараем през 2002 г. да подобрим този аспект от нашата дейност.
Уважаеми г-н Василев, моите въпроси към вас:
1. Какви недостатъци има въвеждането на еврото като паралелно или единствено разплащателно средство вместо българския лев?
2. Не е ли застрашена стабилността на валутния борд от постоянното повишаване на задължителната минимална заплата? Преди 5 години водещи икономисти ни обясняваха, че ако се надцени българският лев, ще се затрудни износът, като следствие ще ни намалеят заплатите и паритетът ще се възстанови. Този процес наистина се наблюдава за средната заплата в частния сектор. За тези 5 години стабилно растат само пенсиите и бюджетните заплати, както и тези на депутатите. Не е ли необходимо за стабилността на борда те да се обвържат, да речем, с външнотърговския
баланс?
Огнян Цветков, Варна
Уважаеми г-н Цветков, желая ви успех и на вас, и на Варна през 2002 г. При валутен борд винаги съществува дилемата дали да се остави националната валута такава, каквато е, но да е привързана с фиксиран валутен курс, както е левът към еврото в момента, или в някой момент да се премине изцяло към еврото. И двете решения имат положителни и отрицателни страни.
Положителните страни на въвеждането на еврото са - първо вече не 100, а 110% гаранция, че сегашната ситуация е необратима. Второ, съвсем малко понижаване на лихвите, макар че България в момента има най-ниските лихви в цяла Източна Европа. Основната отрицателна страна е, че държавата и държавния бюджет губят доходи от т.нар. "сеньораж", доходите от това, че държавата е емитирала парична маса, за която не плаща лихва. Тези доходи биха могли да бъдат от порядъка на много десетки милиони лева на година или повече, в зависимост от лихвените равнища. И, тъй като България е малка и не много богата страна, тези доходи не трябва да се пренебрегват, те са важно перо в консолидирания държавен бюджет.
Аз допускам, че е възможно да има такава дискусия. Засега още не сме стигнали дотам, това в момента не е спешен въпрос. Не е застрашена себестойността на българския лев.
Вторият ви въпрос е изключително логичен. Позволете ми да ви уверя, че валутният борд е изключително стабилен и никога не е бил по-стабилен от сега. Ще изложа следните аргументи - валутните резерви са на едно от рекордните си равнища, лихвените проценти са много ниски, което показва, че няма абсолютно никакво напрежение в системата. Финансовата система никога не е била по-стабилна, по-непоклатима. Печалбите на банките и на банковите институции са изключително добри за 2001 г., очаква се да бъдат още по-добри през 2002 г. Очаква се приватизацията на останалите 2 големи банки да завърши успешно. Банките се капитализират все повече.
Ако България беше страна с опасно висок бюджетен дефицит, това можеше да разклати дългосрочно валутния борд. Няма почти никакви прилики между България и Аржентина, освен че и двете са имали доскоро валутен борд. Всичко останало са предимно разлики. България е страна с икономически растеж. Ще ви напомня, през 2000 г. той беше 5,8%, а през 2001 г. се очертава да е поне 4,9%, което на фона на сериозната криза в международен план е отново изключително добро постижение. България има изключително дисциплинирана бюджетна политика, което не може да се каже за Аржентина. В България има много стабилна политическа система, което не може да се каже за Аржентина.
И структурата на нашия външен дълг е доста по-различна. МВФ в България ни помага 100% и е изцяло зад правителствената програма. Наистина, ако неконтролируемо нарастват заплати и други разходи, това би било проблем за валутния борд. Но в България не е точно така, напротив - държавата в момента доста пестеливо харчи. Вярно е, че минималната работна заплата се повиши, което помага за благосъстоянието на българското население, но все пак това е едно добре калкулирано увеличение, което има покритие. Знаем колко голяма част от населението се осигурява на минимална работна заплата, а всъщност не работи на минимална работна заплата, така че това е изцяло положително решение, което се прие много добре от обществото.
Външнотърговският дефицит, вярно, нарасна през последните една-две години, но все още е под контрол. Той не е по-висок от този на другите съседни страни. В същото време се очаква повишение на преките чуждестранни инвестиции в страната, увеличение на портфейлните инвестиции и не се очаква по-нататъшно влошаване на търговския дефицит, както и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
Не съм напълно сигурен, че растат само пенсиите и бюджетните заплати. Знаете, че нашата статистика обхваща предимно икономиката на светло. Моите наблюдения са, че частният сектор в някои случаи плаща повече, отколкото декларира. Освен това нарастването на пенсиите и бюджетните заплати не е ниско, но не е изключително високо. Според мен то е абсолютно логично.
Г-н Василев, в едно интервю от 30 декември споделяте, че приоритет за тази година ще е намаляването на бюджетния дефицит и опазването на валутния борд. Самата възможност за "неопазване" буни достатъчно духове, защото събарянето на борда може да стане само по политически път и по никакъв друг. Вие ангажирате ли се още веднъж, че по ваше време в България такова нещо няма да се допусне?
Андрей Гонев, специализант, Варна/Берлин
Уважаеми г-н Гонев, никой сериозен политик и анализатор в България няма никакви основания изобщо да говори за неопазването на валутния борд. Много неща в икономиката са неясни по света и в България. Но в България, ако едно нещо е ясно, това е, че ще имаме валутен борд.
Г-н Василев, правителството на НДСВ оповести, че ще намали броя на безработните със 150 000 души. Това вероятно ще се постигне само чрез глад. Не ви ли се струва, че това е доста внушителна цифра за такъв малоброен народ?
Правителството на СДС повишаваше средната работна заплата, като съкращаваше ниско платените - работниците. Вашето правителство повишава средната работна заплата, като повишава високите заплати - тези на министри и депутати. Това алтернатива ли е или приемственост на икономическата политика на ОДС?
С уважение: инж. Христо Великов, Твърдица
Уважаеми г-н Великов, ще започна своя отговор отзад напред. Заплатите на министрите не бяха увеличени, доколкото си спомням. Депутатите получиха по-малко увеличение, отколкото служителите в бюджетната сфера. Нашето правителство повиши изненадващо и изпреварващо минималната работна заплата от 85 лв. на 100 лв. от 1 октомври 2001 г. Очакваме увеличение на бюджетните заплати с 10% през 2002 г. И очакваме, че частният сектор ще извърши подобно увеличение. Като се има предвид ниската очаквана инфлация от 3,5%, това ще доведе до немалък ръст на реалните доходи, според скромните възможности на нашата страна.
Да, ние смятаме, че политиката, която водим в средносрочен период, т.е. няколко години, би трябвало да доведе до частично намаляване на безработицата и се надяваме, че ще постигнем 150 хил. души. Между другото и в момента безработицата е малко по-ниска, отколкото беше преди година или две. Уверяваме ви, че полагаме максимални усилия за запазване на българските работни места и за привличане на чужди инвестиции и за постигане на максимално възможен икономически растеж.
(Последната част - в утрешния брой)