Само който никога не се е опитвал да си събере вересиите от некоректен длъжник, само той не познава ужасяващото безвремие на съдебното изпълнение. Може да си получил петкратни обезпечения срещу отпуснатия заем и пак години наред да кръжиш из съдилищата, докато събереш дължимото. Защото гражданският кодекс прехвърля



цялата тежест върху кредитора.



Кредиторът води изпълнителните дела, той предплаща на държавата таксите за изпълнението и плаща всички разходи по него, в негова тежест са последствията от всички грешки и неизправни действия, които съдията-изпълнител извърши. През това време длъжникът шета свободен, загрижен само да си осигури нужната адвокатска защита, за да шиканира процеса и да обжалва на всички възможни инстанции всяко действие на съдебния изпълнител. У длъжника са и заетите пари на кредитора, с които плаща защитата, най-често той държи обезпеченията, срещу които се води изпълнението. Та не е странно, че и в най-простите случаи принудителното изпълнение трае между 6 месеца до година и половина, а по-заплетените казуси отнемат от три години нагоре. Тъкмо неефективното изпълнение на присъдените вземания е



важна причина за свития кредит.



Понеже знаят добре какво ги чака, ако кредитополучателят не върне заема и се стигне до принудително изпълнение срещу предоставените обезпечения по кредита, банките се презастраховат и отпускат пари само срещу обезпечения, които няколко пъти надвишават размера на кредита. 200% е негласният мининум, в повечето случаи стойността на заложените и ипотекирани имущества е между 300 и 400% от сумата на кредита. И въпреки всичко това, щом се стигне до принудително изпълнение, заемът се събира бавно, скъпо и мъчително. Изпълнителните служби на съдилищата са претрупани с дела, а законът е направил процедурата възможно най-тромава. Броят на съдиите-изпълнители е кажи-речи непроменен от 80-те години насам, когато цялата собственост бе държавна, а търговски кредит нямаше.



Съдията-изпълнител е доведено дете



на съдебната система. Той хем е магистрат, хем не е - няма имунитет и въпреки местоработата си в съда, е един най-нископоставен служител на правосъдното ведомство, който може да бъде наказван, уволняван, местен от район в район, сплашван и тероризиран от вишестоящите власти. Той е и най-зле платеният, и с най-лоши условия на работа кадър на съдебната система. Сред съдиите-изпълнители има най-голямо текучество, а много места за съдии-изпълнители са вакантни от години. Често някои районни съдилища остават без нито един изпълнител, та за изпълненията се налага да се командироват съдии от съседен съд. А откак новият данъчен процесуален кодекс дари държавата със собствена изпълнителна служба и с публични изпълнители, които ще се грижат да събират само държавните публични вземания, държавата още по-малко ще се интересува какво става в съдебните изпълнителни служби. За да се събират навреме присъдените вземания е нужно радикално решение, като



приватизация на изпълнението,



подобно на приватизацията на нотариалната дейност, която успешно реши проблема с нотариалните услуги. Разбира се, за да стане възможно професията на съдебния изпълнител да се практикува частно, както професията на нотариуса, ще е нужно да се промени гражданският процес. Логично е в съдилищата да запазят служебни регистраторски функции, като водят изпълнителните дела, по които да се вписват актовете по изпълнението. А същинските действия по изпълнението могат да се възложат на частни изпълнители, чиито брой ще се определя според нуждите на отделния съдебен район. Кредиторът ще има право да ангажира всеки регистриран изпълнител и ще заплаща услугите му. Така изпълнителят ще има пряк интерес да върши бързо и качествено работата, за която му плащат. Изпълнителите, които успяват да се справят с работата си, ще могат да поддържат кантори, да наемат помощници, да разширяват дейността и да увеличават доходите си. Само така изпълнението ще стане услуга и ще престане да бъде унизителна административна процедура с неясен за кредитора край. Преразглеждането на изпълнителния процес ще е още един повод да се постави ребром проблемът с въведения от държавата двоен стандарт и привилегированото изпълнение на държавните вземания, което погазва конституционния принцип за равнопоставеност на държавата с частните икономически субекти. Едно е ясно: изпълнението е не само завършващата, но и решаващата фаза на гражданския процес, от него зависи налагането на правов ред, без който пазарната икономика не може.