|
Стела Банкова е член на съвета на коалицията НДСВ. Тя е депутат от Ловешкия избирателен район и зам.-председател на парламентарната комисия по жалбите и петициите. През декември Банкова влезе в открит конфликт с председателя на парламента Огнян Герджиков по повод депутатските отсъствия и идеята му да се определи ден и час, в който народните представители да се явяват в пленарна зала, за да гласуват законите. Тогава тя нарече предложението върховен цинизъм.
- Г-жо Банкова, преди месец вие протестирахте от липсата на дисциплина в парламента. Промени ли се нещо оттогава?
- Напротив, отиваме все по-назад. Аз искам да говоря за ситуацията тази сутрин (петък - б.р.), която фактичски потвърди моите опасения и твърдението ми отпреди месец, че и от луната да си внесем технологии, проблемът е другаде.
Категорично отказвам да поема този срам, който ръководството на парламента слага върху моите плещи, с този фарс и тази бутафория с гласуването. Защото аз нямам проблеми с моята дисциплна, нямам нито едно отсъствие от заседанията. И това ми дава право да говоря и вероятно да не се страхувам. Макар че не би трябвало от нищо да се страхуваме.
Аз искам да знам и питам кой даде право на нашите ръководители да прескочат онези механизми, заложени в правилника, за санкциониране на народните представители, когато не работят, както са задължени. Защо се пренебрегнаха тези санкции от правилника и конституцията? А вместо това се тръгна на това бутафорно и смешно гласуване, което в целия си вид и блясък се показа сутринта. Кой дава право на ръководството да слага този срам върху нашите плещи, та когато отидем да говорим с нашите избиратели по районите, аз да не мога да им обясня, че нямам нищо общо с това?! Кой дава право на ръководството на парламента да натоварва допълнително с разходи и без това изтънелия джоб на данъкоплатеца?
За да се стигне до там, че вчера чух по радиото как, видите ли, ако тази система не задейства, ние тутакси ще сложим сензори в столовете. Е, това ще струва 10-20 $ на стол, но важното е да проработи системата. А това, че освен тези 10 000 лева, новата евентуална модификация може да струва още 7 - 8 000 лева? Това явно не е проблем, който интересува и засяга хората, на които цяла България или половин България повярва.
- Къде е проблемът?
--------
- Защо трябва ние да се бием в гърдите и да казваме, че не трябва да се издребнява, защото в другите парламенти не се изисква присъствие и кворум? Толкова ли е трудно да се забележи, че ние в това отношение не можем да се сравняваме с другите страни, защото в България икономическата ситуация, социалният статус, халът на народа (а ние сме стигнали до екзистенц минимума) не позволяват това? Коя европейска държава е стигнала до там? Няма място за сравнение. Реакцията на избирателите, реакцията на медиите - всички са в една посока, всички са категорични в негодуванието си срещу празната зала, срещу неприсъствието на депутатите. Това означава, че нашата страна в момента не е достигнала този етап на развитие. Хората имат нужда да повярват в нас, да се опрат на нас, след като са ни повярвали, да ни видят в залата, да почувстват, че ние сме загрижени и работим.
------------
Защо трябва да заприличаме на всички предишни парламенти, когато залата беше полупразна? Нали сега видяхте след демонстрацията на тази "блестяща" система и след поименното преброяване как пак се изпразни залата.
- Очевидно на депутатите никак не им се седи на работа. Някои обвиниха медиите, че имат преднамерено и тенденциозно отношение към парламентарната дейност.
- Че нима медиите изпразват парламентарната зала? Аз няма да разреша да се слага този срам на моите рамене, защото ако аз съм депутат година-две, колкото е рекъл Господ и колкото сме си заслужили, искам да си остана човек за цял живот. И ако за нашите ръководители тук са маловажни срещите с хората, за мен е изключително важно да мога с вдигната глава и честни очи да погледна хората от моя избирателен район.
- Вие сте член на ръководството на НДСВ. Не сте ли обсъждали тези въпроси в коалиционния съвет?
- Не. Въпросът е повдиган многократно. Но в един момент имаше дори такова указание, че ние сме преди всичко законотворци, т.е. нека най-напред да гледаме законотворческата дейност, а вероятно тези второстепенни според някои неща, като присъствието на депутати в залата и моралът им, остават настрана. За мен обаче не е така.
- Чии са тези мисли?
- Е! Като прочете човек между редовете...
- Но вие можете да инициирате и смяна на ръководството на парламентарната група и на парламента.
- Не вярвам. Щом като стигнахме до такова унижение. Просто е срамно. И аз нямам никакъв механизъм да се разгранича от това.
- Защо не поговорите с царя? Предполагам, че неговите намерения са били други.
- Върху неговите плещи са толкова много неща. Почти всички от депутатите са в парламента заради неговото име, заради всичко онова, което той представлява в Европа и в България. Как да говоря? Какво да кажа? След като ние не можем да проумеем това, след като не можем да почувстваме негодуванието на хората, след като не ни стряска падащият рейтинг на парламента, не ни стряска болката на хората, не си даваме сметка, че ние ще бъдем най-виновната политическа сила. Защото ние казахме на хората, че сме съвсем различни от предишните политически формации. И че ще направим всичко възможно да не допуснем онова, с което те съгрешиха. Заради това ние се натоварихме с толкова много народна любов и най-вече надежди.
- Депутатът д-р Козовски беше казал: "С камъни ще ни изхвърлят".
- Убедена съм в това. Недопустимо е.
-------------
Аз си спомням и по време на предизборната кампания, че имахме теза, в която хората така повярваха - ако НДСВ спечели, ще се потърсят механизми, щото да се иска отговорност от онези депутати, които не изпълняват задълженията си. Аз помня реакцията на обикновените хорица, особено възрастните, които казваха: "Сино, да си жива и здрава, ако наистина това го направите". Беше им додеяло толкова дълги години само празни зали да гледат. Чух, че депутати 4 години не са се вяствали в избирателните си райони. Какво се получи? Сега хората идват при мен и вече нищо не искат, само казват: "Излъгахте ни".
----------------
- Някои казват, че не могат да стоят непрекъснато в залата, защото трябва да се виждат с избирателите.
- Има достатъчно време за всичко. Но това не е вярно. Депутатите са изпълнили фоайетата, кулоарите, клуба на народния представител и то по време на заседания. Особено в онова усилно време преди Коледа, когато трябваше да приемем законите за бюджета, някои от данъчните закони, имахме наистина важна работа, с почуда видях, че и тогава колегите ги нямаше. Ние можехме да провалим гласуването на бюджета! Това означава директно заплаха и атака към правителството. Със срам казвам, че в ония дни гласувах с много карти, дори скачах и на други редове. И какво се получава - тези колеги, които сме непрекъснато в залата и гласуваме с повечето карти, ние сме под прицела на медиите, нас ни снимат, нашите имена излизат в пресата, а колегите, които не присъстват, са просто невинни.
- За какво са влезли въобще вашите колеги в парламента? Каква е депутатската им мисия?
- Не бих могла вместо тях да говоря, но мисля, че това е грях спрямо целия ни народ.
- Смятате ли, че това е единственият проблем на управлението?
- Далеч не е само това. Но мисля, че в навечерието на зимата - най-тежкият в социално отношение сезон, когато върху данъкоплатеца се струпват по обясними прични повишения на някои цени - ток, парно, една политическа сила трябва да бъде максимално разумна и прагматична. Тогава може би трябва да бъдем най-мъдри и аз не мога да проумея защо точно тогава продължаваме да правим грешни стъпки.
----------
Преди няколко месеца нашите избиратели разбраха, че ще си слагаме мокет за половин милион, сега виждат, че понеже няма никаква сила в света, която да ни накара да си вършим работата, още повече няма никаква сила, която да ни накаже, че не си вършим работата, заради това, че ние сме такива, каквито сме, единствено ще плаща данъкоплатецът. Къде го има това?! С какви европейски парламенти да се сравняваме? Какво ще кажем на хората, които са ни избрали?
--------
- Някои членове на парламентарната ви група недоволстват от правителството. Чуха се и искания за оставки. Имат ли основание?
- Отдавна на заседания на парламентарната група молех контактите между депутати и министри да бъдат по-опростени, по-неформални, защото бих искала всички да осъзнаем, че орем една нива и че не може да имаме достъп до министрите само един път седмично по един-два часа. Аз съм от хората, които стриктно се придържат към правилата, но се оказва, че дори този контакт е трудно осъществим.
За успеха на нашата кауза срещите ни трябва да бъдат по-чести. Депутатите имат сетива за избирателите или поне би трябвало да е така. Аз съм три дни в седмицата в моя избирателен район и имам много точна представа за ситуацията в Ловешко. Затова е нужно и ние да взимаме участие в решенията по места. А се оказва, като че никой няма нужда от нашето мнение и информация. Би било добре на заседанията на парламентарната група ние да представяме най-важните проблеми от избирателните си райони, а те се оказват сходни в цялата страна. Трябва да разсъждаваме върху това - досега не сме го правили. Чукаме по вратите и не можем да влезем. Не сме съмишленици.
------------
Преди няколко месеца беше първата стачка, първият протест срещу управлението. Тогава на парламентарна група един колега стана и каза, че би искал да поговорим за това, защото това е първият протест срещу нас. Тогава чухме, че това не е проблем на НДСВ.
- От ръководството на групата ли го чухте?
- Предполага се.
----------
- Ситуацята в страната не е на дневен ред на заседанията на парламентарната група. Липсва ни усещането за съекипници и това е една от причините да се появят такива пробойни. Не зная докъде ще стигнем.
|