Ех, като слушам Емил Кошлуков какви революционни промени в избирателния закон предлага, и тутакси си представям как в следващия парламент ще влязат едни умни и красиви народни представители, които ще работят ката ден само за благото на народа. Денонощно ще гласуват нови и по-добри закони.

Като видя такива депутати, веднага ставам и им правя място в парламентарното кафене.

Кошлуков - този убиец на порочната избирателна система, която мултиплицира в НС едни и същи грешки, е решил да ни даде право да подредим с химикалка депутатите в спуснатите ни партийни листи. Ей така ще стават нещата: купувате си химикалка, влизате в тъмната стаичка, поставяте цифрички пред имената в листата - 1 пред най-готиния кандидат, 2 - пред следващия, и т. н. След това си излизате безкрайно щастливи, а после местната секционна избирателна комисия подрежда кандидатите според вашето предпочитание. Кра-сссо-та.

Това е проектът "Кошлуков", въпреки че тия работи ги предлагаше Евролевицата през последните няколко години. Мнозинството в предишното НС не ги прие заради няколко прости причини. С такива промени се убива всякаква форма на предизборна коалиция. Няма начин да гарантираш на партньорите си от малката партия Y, че 3-ма нейни кандидати ще влязат в НС. Както казваше Гиньо Ганев:



"Тази система носи недостатъците на груповия секс -



нямаш право да избираш партньора си."

Друг довод за отхвърляне на промените бе скрит в думите на Костас Симитис, който, помолен от българския си колега Костов да коментира подобната избирателна система в Гърция, казал: "Я не си разваляйте послушните листи."

Системата на Кошлуков е много добра, тя е по-справедлива от действащата избирателна система. Обаче има няколко съществени слабости, които НДСВ-депутатът явно не ще да забележи.

Кошлуков твърди, че неговата система е смесена, но въпреки това тя си остава преференциална пропорционална система с т. нар. "отворени листи". Това са две съвсем различни неща. Ако системата е смесена, ще гласуваме с две бюлетини - за личност и за листа, а ако е тип "Кошлуков", ще гласуваме пак с една и кандидатската листа и тя пак ще е спусната от София.

От това основно разминаване Кошлуков вади и



следващия грешен извод,



че така, смесено, гласуват на Запад. На Запад се гласува по най-различен начин. В Дания и Белгия избирателите могат да коригират тамошните листи, като ги преномерират. В Италия на избирателите се предоставя възможност да избират няколко души, обикновено 3-4-ма кандидати, от цялата пропорционална листа. Върхът на либерализма в избирателната система е постигнат в страни като Швейцария и Люксембург. Там избирателите могат не само да избират няколко кандидати от една листа, но и няколко кандидати от различни партийни листи.

Кошлуков въобще не е прав, като смята, че така се гласува в Германия и Канада примерно. В Германия се използва смесена избирателна система - гласува се с две бюлетини - за кандидат и за партийна листа. В Канада се гласува по подобен начин, но с една бюлетина - за кандидат. Щом избираш един кандидат, значи избираш и партията му.

Ако ние тръгнем по пътя на преподреждане на листите,



изборите ще се усложнят крайно,



грешките при броенето ще се увеличат рязко, а невалидните бюлетини ще скочат до небето. Като се сетите как бяха броени бюлетините последния път, си представете как членовете на избирателните комисии ще пресмятат колко пъти Кошлуков е първи в листата, колко пъти е втори и колко пъти хич го няма.

По-простият начин, при който хем се запазва принципът на Кошлуков, хем не се усложняват до безобразие изборите, е да се задраскват нехаресваните кандидат-депутати. Пак има повече броене, пак има химикалки, но грешките намаляват.

Кошлуков твърди, че като ги номерираме, депутатите ще станат по-отговорни. Ще се втурнат из татковината да правят мили очи на народа. И какво от това? Това прави ли ги по-добри? Скъсаната връзка между народа и депутатите идва не от количеството обиколки на депутат из избирателния район. Тя е по-съществена. Народът се дразни много повече не от липсата на обгрижване, а от факта, че абсолютно случайни хора влизат в НС. Че няма политическа класа. Че има някакви хора, които са в НС просто за да образуват "мнозинство". Във всяко НС има хора, които могат да си хванат шапката и да си отидат, без никой да забележи. Проблемът е в партиите, които определят листите.

Тези неща



не опират до промени в закон, а до промени в манталитет



Промяната на избирателната система, която предлага НДСВ, е ясна. Но какво общо има идеята на Кошлуков с предизборното обещание на Симеон за отзоваване на депутати? Защо Кошлуков се опитва да свърже двете неща, след като отзоваването е въпрос на конституционна промяна? Тук нещата май стоят така - обещахме нещо, дето не можем да го изпълним, та затова сега ще изпълним нещо, дето не го обещахме.

Е, хубаво е, че Кошлуков е за отпадането на цветните бюлетини. Живо се интересувах.