|
- Данъчен хаос няма и подобни твърдения не са коректни. При цигарите проблемът няма нищо общо с данъчното облагане. Фиксираните цени на цигарите не се променят за първи път и всеизвестна истина е, че това винаги поражда известни проблеми на пазара. Търговците се презапасяват, за да реализират по-високи печалби.
Размерът на акциза за цигарите се определя по специфичен начин - и като абсолютна сума в левове на къс, и като процент от продажната цена. Тази година, едновременно с увеличението на адвалорната ставка (акциза, зависещ от продажната цена) има и приети с правителствено постановление нови фиксирани цени. Ако в новата цена беше калкулиран единствено новият акциз, най-масовата марка цигари "Виктори" щеше да струва около 1,06 лв. (а не 1,20 лв.). Но фиксираните цени не бяха променяни от януари 1999 г. За периода 1999-2001 г. маржът на печалбата на производителите/вносителите е свит до минимум заради инфлацията. Това наложи настоящото увеличение да включи не само новата акцизна ставка, но и негативните последици от инфлационните процеси за тези 3 години.
С цел да защити потребителя, кабинетът реши цигарите да се продават по цената, посочена върху бандерола. За констатирани нарушения гражданите могат да се обръщат към Комисията по търговията, която е контролен орган и налага санкции на недобросъвестните търговци.
При облагането на лекарствата с данъка върху добавената стойност напрежението се породи от недобрата информираност и от непознаването на закона за ДДС от страна на някои фармацевти, собственици на малки аптеки. Но след консултации със специалисти те разбраха, че промените не са в техен ущърб.
Да припомня, че до 31.12.2001 г. като освободени доставки за лекарствата не се начисляваше данък, но и не се ползваше правото за данъчен кредит. След изменението на закона тези доставки вече са облагаеми, но и за тях е налице правото на данъчен кредит. И до 31.12.2001 г., и след 01.01.2002 г. при образуването на цените на лекарствените средства участва ДДС под различна форма и размер. В единия случай като данък без право на данъчен кредит, а във втория случай като начислен данък за добавената стойност на всяко лице, реализиращо тези доставки.
Колкото до имуществените данъци, припомням, че Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е приет от парламента и е влязъл сила от 1 януари 2002 г. Министерство на финансите е орган на изпълнителната власт, а не законодателен.
- Данъчните облекчения за тази година останаха далеч от предизборните обещания. Оправданието бе, че когато НДСВ ги е давало, не е познавало реалното състояние на икономиката и бюджета. След като вече го знаете, какви промени в данъчната политика можете да обещаете?
- Съществени промени във философията не се предвиждат. Ще продължи политиката на промяна в структурата на данъците чрез намаляване на преките данъци и увеличение на косвените. Косвените данъци ще бъдат променени, за да се синхронизира данъчното ни законодателство с това на ЕС. Основно това важи за акцизите.
Остава и ангажиментът за въвеждане на нулевата ставка при реинвестиране на печалбата, но аз бих го обвързал със скоростта на реформите в реалния сектор и бюджетната сфера. Ще бъде направено всичко възможно това да бъде ускорено, но трябва да се има предвид, че значителна част от разходите, по-специално тези за образование, здравеопазване и пенсии, не се контролират от правителството.
Министерството на финансите разглежда възможността за промяна в схемата на данъка върху общия доход - в посока на семейно облагане или подобен модифициран вариант. Има и предложения за намаляване на социалноосигурителната тежест. Всичко това обаче не може да бъде осъществено едновременно. Затова ще бъде направен избор между различните възможности от гледна точка и на ефекта за стимулиране на бизнеса.
За подобряване диалога с обществеността се предвижда създаване на Консултативен съвет по данъчна политика.
- Икономисти определят като ваша основна грешка, че се опитахте да намалите с малко данъчното бреме и за бизнеса, и за гражданите. Затова в крайна сметка и за двете категории почти няма да има сериозен ефект. Как гледате на тази критика?
- Ние разглеждаме данъчната политика не през разделението на данъците на корпоративни и индивидуални, а през модела за икономическия растеж чрез инвестиции. Поради това акцентирахме върху намаляване на преките данъци, които влияят върху съвкупните спестявания и оттам върху нивото на инвестициите. Естествено синхронизацията на законодателството ни с ЕС също изигра своята роля. Общият ефект бе намаление на данъците за 2002 г. с над 1% от брутния вътрешен продукт спрямо заложеното за 2001 г. В която и държава да бъде извършено такова намаление, то се счита за значително.
- С какво състояние на държавния бюджет посрещнахте 2002 г.? Какви задължения и в кои структури са наследени и прехвърлени в новата година?
- В момента се обобщава предварителна информация от касовото изпълнение на общинските бюджети, както и за неразплатените задължения за 2001 г. Използваме нова форма, показваща в резултат на какво са натрупани задълженията - недостиг на средства, предоставени от централния бюджет при съставянето на бюджета за 2001 г., или недобро управление на финансовите ресурси от страна на общините.
За да избегнем прехвърлянето на дефицити и задължения в бюджета за 2002 г., най-чувствителните сфери - здравеопазване и образование, бяха финансирани на 100%, като освен това получиха допълнителни субсидии за сметка на републиканския бюджет. Останалите бюджетни организации се финансираха от републиканския бюджет с процент по-нисък от заложеното по закон, което осигури постигането на стабилните параметри по консолидирания бюджет. Една от най-проблемните сфери - общините, бяха финансирани с пълния размер на одобрените им суми. Това финансиране бе предвидено за изчистване на поетите от тях задължения.
Искам да ви уверя, че фискалната позиция на правителството е стабилна. Започва новата бюджетна година и Бюджет 2002 ще бъде основният инструмент за постигане на средносрочна фискална устойчивост и за поддържане на устойчиви темпове на растеж.
- Споделяте ли мнението, че кризата в Аржентина трябва да се възприема като тревожна камбана за България, която също е във валутен борд?
- Ние анализираме много прецизно причините за кризата там със съответните изводи за нас. България обаче е много по-различна като икономика от Аржентина. Тези различия правят паралела неуместен и упорството да се поставя под съмнение режима на валутен съвет само може да разколебае някои инвеститори.
- Според икономисти у нас се наблюдават същите грешки, които са допуснати в Аржентина - реформите не повишават конкурентоспособността на икономиката ни, не дисциплинират държавните разходи, безработицата остава висока и това нагнетява социално напрежение.
- Конкуренцията в условията на валутен борд трябва да се разглежда през повишаване на ефективността на факторите на производството, което е свързано със структурни реформи в икономиката. Когато се правят сравнения, следва да се има предвид, че първо трябва да се изчерпят възможностите за повишаване на тези фактори. И едва когато няма други лостове за увеличаване на конкуренцията на нашето производство, да се търси лоста на обезценка на националната валута. В противен случай това означава повишена инфлация и нестабилност.
Не може да се каже, че валутният борд не дисциплинира държавните разходи. Основно правило на фискалната политика в България е прозрачност и поддържане на финансова дисциплина. В тази насока са вградените механизми в бюджета за премахване на извънбюджетните сметки и фондове.
Що се отнася до безработицата, то тя не е функция на валутния борд. Нейното увеличаване е свързано с необходимостта да бъдат извършени реформи в икономиката. В бюджета за тази година са предвидени по-високи разходи за борба с безработицата и за изплащане на социални помощи.
- Вече се чуват мнения, че е време фиксираният валутен курс да се замени например с пълзящ курс с изоставаща стъпка. Как ще отговорите на подобно предложение?
- Предвид и на казаното по-горе, на този етап не смятам, че в България стои въпросът за промяна на валутния режим. Правителството ясно е декларирало, че ще провежда своята икономическа политика в рамките на вече направения избор на валутен режим. Всяка дискусия по въпроса, особено когато е ненавременна и й се придава политически привкус, разколебава инвеститорите и в този смисъл работи против интересите на страната ни.
Да припомня, че до 1996 г. България осъществяваше икономическата си политика в различни режими на плаващ валутен курс и всички знаят резултата. Така че не смятам за важна дискусията по този въпрос в настоящия момент, независимо от случилото се в Аржентина.
- Във вашата администрация имаше драстични кадрови промени, без да са ясни критериите, по които подбирате хората за ръководни постове. Защо например назначихте Георги Петров за шеф на комисията по хазарта?
- Критериите в кадровата политика на министерството са ясни - преди всичко професионализъм и честност. Въпреки че няма опит конкретно в областта на хазарта, г-н Петков е юрист с дългогодишна практика и никой не може да има съмнения по отношение на неговата почтеност и честност.
- Очакват се нови шефове на финансовото разузнаване и на данъчната администрация. Кога ще бъдат назначени? Ще сменяте ли ръководствата и на други структури?
- В най-скоро време ще бъде назначен и.д. главен данъчен директор. Други кадрови промени в администрацията ще бъдат осъществени, ако преценим, че са необходими в интерес на подобряване работата на министерството и структурите към него.
- Данъчната администрация се готви за стачка точно в разгара на кампанията по подаване на декларации и плащане на налози. Какво ще предприемете, за да я предотвратите?
- Бе проведена среща със синдикални представители на данъчната администрация. Те поставиха въпроса за допълнителното материално стимулиране на данъчните служители предвид промените в данъчно-процесуалния кодекс. Беше изяснено, че на практика те ще получават повече, отколкото досега. 25% от сумите от допълнително събрани приходи в бюджета от данъци, такси и други държавни вземания, установени и събрани върху укрити и недекларирани сделки, доходи и печалби ще се разпределят вече в съотношение 60% за капитално строителство и материална база и 40% за допълнително материално стимулиране на служителите в Главна данъчна дирекция. Към тях ще бъдат добавени само около 50 служители в министерството (което е по-малко 0,5% от общия брой данъчни служители), ангажирани с провеждането и изпълнението на данъчната политика.
Смятам, че недобрата информираност е причина за недоразумението и притесненията на данъчната администрация. За да се избегне този проблем, бе решено да се създаде група, която да работи за подобряване на диалога и връзката между Министерство на финансите и данъчната администрация за решаването на конкретните проблеми.