От няколко дни в публичното пространство се лансира понятието "фиктивен кредит". То се роди от стремежа на кредитните институции максимално да се възползват от времето преди да влязат в сила новите регулации на банковия надзор. За да си осигурят по-висока кредитна база в края на март, някои от тях са раздавали заеми на 30-31 март, които после на 4-5 април са били "погасявани" от т.нар. кредитополучатели.

Схемата (а и други подобни стъпки)



разбуни духовете в професионалните среди.



Най-малкото защото хвърли сянка върху банковата етика и по-консервативните институции. Сега на ход са БНБ и Асоциацията на търговските банки (АТБ), които ще решават как да "накажат" провинилите се. Санкции вероятно ще има. Те ще се наложат тихо, за да не се стреснат клиентите. Защото всички знаят, а някои и помнят, че банка и муха се убиват с вестник.

Обективно погледнато, и двете страни имат своите аргументи в спора "за" или "против" бесните кредити.

Търговските банки имаха повече от месец, за да се адаптират към новите мерки на БНБ за обуздаване на кредитния ръст. Целта им е проста и логична - те търсят по-високата печалба, а и повечето от тях са собственост на чужди финансови групи, за които регионът е основен източник на доход. Затова реакцията им не закъсня. Много от тях се втурнаха в яростна надпревара за привличане на повече клиенти, примамвайки ги с атрактивни условия по заемите. Та кой не би искал да получи кредит при лихва, почти равна на тази по депозитите?

Въпросът е доколко този ход бе полезен за здравето на финансовите институции - все пак свиването на разликата между лихвата по кредитите и депозитите означава по-малък доход за банките и оттам по-ниска печалба. В краткосрочен план може да се спечели от оборота - т.е., отпускат се повече кредити с по-ниска печалба. В дългосрочна перспектива обаче нещата стоят по-различно, тъй като неизвестността е по-голяма. Заслепени от атрактивните условия и от желанието си за по-висок жизнен стандарт,



много хора тръгнаха "на сляпо" към банките



- без да преценят реално финансовите си възможности за погасяване на желаните кредити. Ситуацията много напомня казаното от Оскар Уайлд: "Най-лесният начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш".

Аргументите на БНБ и АТБ в конфликта също са ясни. Централната банка трябва да гарантира стабилността на банковия сектор, така че да нараства доверието на клиентите към него. Асоциацията защитава банковите интереси и следи за спазването на неписания морален кодекс в сектора. А фактът, че на извънредно заседание ще обсъди поведението на "прегрешилите" банки, е повече от красноречив. Отделен въпрос е доколко "виновниците" ще се впечатлят от някакви порицания и наказания. И дали няма пак да прибягнат до удари под кръста при друг удобен случай.