---
Пламен Павлов е роден през 1958 г. Завършва история във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1982), където от 1984 г. преподава средновековна балканска история. От август 1998 до март 2002 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина. Автор е на около 150 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура "Час по България" на телевизия "Скат".
---
- Г-н Павлов, на 14 април се навършват 800 години от победата на Калоян над латините в битката при Одрин. Припомнете подробностите около тази битка. На какво се дължи победата на Калоян?
- Знаменитата битка се е състояла на около 20 километра северно от Одрин, близо до мястото, където се сливат Марица, Тунджа и Арда. Българската засада, в която попадат основните сили на латинския император Балдуин I Фландърски, най-вероятно е била разположена в гориста и заблатена местност. В историографията, особено западната, често се лансира мнението, че Калоян е разполагал с превес в жива сила от порядъка на 10-20 пъти! Още историкът на IV-ия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен говори за над 40- хилядна българска армия, вкл. 14 хиляди кумански съюзници, докато броят на латините се изчислява едва на 2-3 хиляди души... Във всички тези "сметки" има известна тенденциозност, стремеж българската победа да бъде омаловажена. Истината е, че бойните "ядра" на двете армии са били приблизително еднакви. Изглежда като цяло цар Калоян е имал превес в хора. Но по отношение на тежката конница надмощието е на страната на латините. Освен силите на Балдуин, край Одрин е имало многохилядна венецианска войска, водена от самия дож Енрико Дандоло. Броят на куманската лека конница, сражаваща се на българска страна, със сигурност е силно преувеличен. Вероятно край Одрин се сблъскват сравнително равностойни като потенциал армии, а победата се дължи на по-добрата обща стратегия и конкретна тактика на Калоян.
- Какви са геополитическите резултати от българската победа? Как тази победа се отразява върху авторитета на България на европейската сцена?
- Да не забравяме, че макар и да подкрепя "въстание на ромеите" в Одрин и Източна Тракия, на практика Калоян води война против чужда агресия. Латините не само отхвърлят Калояновите призиви за мир, но разглеждат България като "своя" територия, тъй като до 1185 г. е влизала в завладяната от тях Византия. Така те пренебрегват дори обстоятелството, че през 1204 г. папа Инокений III е дал корона на Калоян и го е обявил за "любим син"... Преди битката Балдуин вече е дал Пловдив на граф Рене дьо Три, а солунският владетел Бонифаций Монфератски е завзел част от Родопите, както и етнически български земи по Вардар и Струма. Одринската победа не само запазва целостта на българската държава, нещо повече - по признание на най-авторитетните византолози именно тази битка спасява Византия от пълно поробване, запазва нейните държавни "огнища" в Никея и Епир. Естествено всичко това издига авторитета на България и нейния владетел.
- Изяснете следното: от освобождението на България от Византийско робство през 1185 г. до 1205 г. са изминали 20 г. Как за този период, колкото горе-долу продължава преходът у нас сега, България успява да развие такава военна мощ, че да се справи с цвета на европейското рицарство?
- Ами, нека това сравнение бъде осмислено от нашия днешен "елит", който така обича да се вайка... Да помислим какво е "наследството", получено от Асеневци? - опожарените през 1186 г. от Исак II Ангел български ниви, преди това извънредните данъци и насилия, довели до началото на освободителното въстание... Да, действително само за две десетилетия България постига завидни политически и военни успехи. Петър, Асен и Калоян нанасят серия поражения на ромеи, маджари, сърби, същевременно стабилизират стопанството и полагат усърдни грижи за Църквата и културата. Особено цар Калоян, който може би е построил най-много църкви, вкл. Патриаршеската катедрала "Възнесение Господне" на Царевец, "Свети Апостоли Петър и Павел" в неговото подножие, поне няколко храма на Трапезица и т.н. А в пренасянето на мощи на светци и развитието на светителски култове Калоян е направил най-много от всички наши царе - при него в "Цариград Търново" са пренесени мощите на св.св. Иларион Мъгленски, Гаврил Лесновски, Михаил Воин, Йоан Поливотски, Филотея Търновска... Именно грижите на тогавашната ни държава както за стопанството и армията, така и за Духа правят възможни и блестящите победи над силни противници.
- Какви паралели за България могат да се търсят между онази и сегашната епоха от гледна точка на европейския контекст?
- И аз, и други колеги историци донякъде сме притеснени от случаите на сервилно тълкуване на "европейското" от страна на политиците... Затова по идея на фондация "Тангра/ТанНакРа" създадохме инициативен комитет за честване на Одринската битка. В него влизат утвърдени учени като проф. Георги Бакалов, проф. Божидар Димитров, проф. Петър Ангелов, други колеги, журналисти, а негов председател е проф. Николай Овчаров. В началото на ХIII в. изконната европейска идентичност, включваща неразривната връзка с античната цивилизация, е носена преди всичко от православна Европа, на първо място от Византия и България. Нека припомня, че не някой друг, а именно скоро напусналият ни папа Йоан-Павел II се извини от името на католическия свят за злодеянията, сторени от кръстоносните походи... През 1204-1205 г., когато Византия рухва под ударите на кръстоносците, е съвършено ясно, че българският цар трябва да оглави борбата за спасението на православната идентичност, духовност, цивилизационни устои. А без тях, както на всички би трябвало да ни е ясно, никаква единна Европа не е възможна.
- Кои исторически факти най-спешно се нуждаят от преразглеждане в учебния процес в училище? Учители например твърдят, че трябва непременно да се смени досегашният исторически канон за: точната година на създаване на българската държава; коя е първата азбука - кирилица или глаголица; характера на Руско-турската война - освободителна ли е или завоевателна; виновен ли е Фердинанд за двете национални катастрофи; и дали 9 септември е военен преврат? Вие обаче не съзирате ли в тези спорни исторически ядра робуване на сегашната конюнктура?
- Темата за изучаването на историята в училище е изключително обширна. Като цяло тези учители са прави, но някои от често "спряганите" теми наистина будят съмнения за конюнктурност, особено някои стремежи за почти непрекъснато "препрочитане" на новата ни история. Българската историческа наука по правило се е стремяла да бъде обективна, дори и в годините на тоталитаризма - още в края на 70-те години "тихо", но категорично например е "реабилитиран" Стамболов... Що се отнася до Кобургите, чиято роля през последните години е превъзнасяна по понятни причини от някакви хора, тя е ясна. Тежките грехове на Фердинанд са факт - достатъчно е да погледнем скромните граници на днешна България, зад които останаха милиони наши сънародници, подложени на гонения от шовинистичните режими в съседните ни страни след 1919 г.
- В крайна сметка - нуждае ли се от прецизиране темата за предстоящото влизане на България в Европа?
- Разбира се, защото днес почти всички партии не се скъпят да обещават нови "светли европейски бъднини", облизвайки се тайно с мисълта за присъединителни фондове, пари, пари и пак пари... Нека не звучи патриотарски, но тъкмо местата, които Калоян е отстоявал с кръв, воля и дух, днес са предмет на тъмни сделки като тази за автомагистрала "Тракия". България влиза в една стопанска и политическа общност от европейски държави, в сложна система от принципи и договори, които обаче съдържат и съхраняването и развитието на собствената етнокултурна идентичност - богатство, което не принадлежи само на нас, българите, но и на Европа и човешката цивилизация. Днес на Запад, особено в Щатите, се говори за "Нова" и "Стара" Европа... Това не само е неточно, но даже е комично - та нали именно България е в основата на православна Европа, именно тя спаси делото на Светите братя и отправяше мощни цивилизационни импулси в славянския свят - онова, което ерудит като Тойнби нарече "българското културно излъчване"...
- С какво име ще влязат днешните политици в историята, според вас?
- Мисля, че всеки разумен българин сам може да си отговори, и то може би по-добре от мен и от "гилдията" на историците. Не искам да се "измъквам" с фрази от типа на "трябва да мине време", "рано е още" и т.н., но как да си обясним този крещящ дефицит на отговорни личности, освен с генезиса на самото явление "демокрация по десетоноемврийски"? Въпреки отсъствието на достатъчно свидетелства, в конструирането на този "елит" личи намесата на фактори от миналото, а и отвън... Кой доведе например Симеон Сакскобургготски на политическата сцена през 2001 г.? Кой подбра депутатите му...? Естествено, тези хора няма как да влязат с добро име в историята ни.
- Като специалист, който познава задълбочено и тъмното, и светлото в българската история, оптимист ли сте или песимист за бъдещето на България?
- Като българин, който цени историята, някак си съм осъден да бъда оптимист. Вярно е, че ние сме в много тежък период, особено като демографски процеси... В предишното правителство бях председател на Агенцията за българите в чужбина, правих програми за поощряването на онези българи (главно от страните от бившия Съветски съюз), които се стремят да се завърнат в родината на своите деди, в нашата България, която за тях е почти "Обетованата земя"... За съжаление, проблемите си остават, а политиците си спомнят за за сънародниците ни в чужбина най-вече преди избори... От близо две години водя предаването "Час по България" в тв "Скат" и съм поразен от искрения и жив интерес на хиляди хора, от всякакви възрасти и места, към българското, към миналото, но и към бъдещето на България. Според мен, съзидателният дух на българите е жив...
Още едно червено-синйо дребно човече с манталитет на всезнайко.
Много умни българи създаде тоя тато. Особено в областа на далаверите.
България цъфна покрай тях!