Този материал пиша в отговор на интервюто "Основен противник на СДС е самият СДС", дадено от г-н Иван Костов за в. "Сега" (бр.81/08.04.2005 г.) и то, разбира се, не за да бъда арбитър в един спор между СДС и негов бивш лидер, а защото в текста се визират отношенията между ВМРО и БЗНС в миналото и сега, дават се злъчни оценки за подобна "противоестествена" (според г-н Костов) коалиция и се провиждат бъдещи нейни проблеми всред избирателите, които помнели конфликтите от началото на миналия век.

Силната страна на г-н Иван Костов е икономиката. Историческите му познания, по всичко личи, се свеждат до някои книжици, писани и редактирани през



70-те години на развития социализъм



Наистина между ВМРО и БЗНС е имало тригодишен период на силно противопоставяне и нелепи братоубийствени сблъсъци, но още по-голямата и съществена истина са годините на сходни идеи, обща борба и общи жертви, особено след комунистическия преврат на 09.09.1944 г. На подобен журналистически въпрос г-жа Анастасия Мозер отговори така: "Франция и Германия участваха в две световни войни една срещу друга, но обществата им израснаха и сега са приятелски страни и основни стожери на обединена Европа".

Германци и французи се помириха в името на бъдещето и прогреса на децата си. Защо ние, българите, да не си подадем ръце, г-н Костов? Или подобен факт дразни "блестящата изолация" на вашата партия, чиито европейски идеи са по-скоро фрази, неподплатени от реална работа за национално единение.

Явно, че



понятието "враг" е питателна среда



за изповядваната от вас политика. Както в биологичните лаборатории наливат в епруветките с микроби различни бульони - да се размножават спокойно и да бъдат изследвани. Но не станаха ли много противниците ви, въображаеми или истински, и след хипотетична изборна победа не бихте ли се озовал сам на бленувания пустинен и изрядно стерилизиран остров, заобиколен само от шепа поклонници и фанатични обожатели?

Доста често съм посрещал изказвания и действия на г-н Костов с неодобрение, даже с яд, но досега не съм си позволявал публична критика. Не от страх, разбира се. Причините за търпението ми бяха две.

Първата е постът на министър-председателя, настоящ или бивш - няма особено значение, който е лице на държавата и с когото дребни заяждания са неуместни. Втората, по-важна лично за мен причина, е споменът за мразовития януарски ден и нощта пред парламента през 97-ма. Там бяха и Петър Стоянов, и вие, г-н Иван Костов, и Стефан Софиянски, и Красимир Каракачанов, и Филип Димитров, и родната ни полиция със здравите си палки. Там беше и моята скромна личност с още близо хиляда млади и здрави хора от ВМРО... Сантименти!

Може и да са сантименти, но съдбата на човеците, дори да са политици, е изпредена и от емоции.

Истината е, че от ВМРО



много търпяхме и премълчавахме



и все заради общата кауза на десницата, и все заради мечтаното единство.

Замълчахме, когато вие, г-н Костов, "погребахте" от трибуната на Народното събрание българския национализъм. После пратихте вътрешния си министър да разследва въображаеми наши фирми с цел да "ударите" икономически настоящите си съюзници.

Понесохме факта да говорите (и то в Благоевград) пред тогавашния премиер на Македония Любчо Георгиевски, че ВМРО е заплаха за отношенията между двете страни.

Някак си преживяхме и очернянето на достойния Александър Долев в Пловдив, кандидатът ни тогава за кмет.

Бяхме упреквани, че не сме изпълнили "височайшата" заповед да подкрепим ДПС на местните избори в Кърджали през 95-та. После излязохме прави, но вие така и не успяхте да ни простите, щом не сме ви послушали, дори и в грешката ви.

Борихме се с



ментето на ВМРО, създадено не без вашата благословия



през 2000 г.

Спомням си: Много съюзнически и "присъдружни" партии бяха поразени от "приятелския" огън на ментетата, патент на вашето СДС. Вие не един път сте заявявали - сега Доган управлява България и НДСВ са му заложници. Но не е зле да припомним на "публиката", че онова менте на НДСВ, създадено пак с ваша помощ и взело над 3 %, лиши Симеон Сакскобургготски от пълното мнозинство и го направи в определена степен зависим от Доган. Подобни политически похвати във всички случаи едва ли отговарят на високите европейски принципи, г-н Костов, и на морала - също.

Вие г-н Костов, в качеството си на премиер, се опитахте да заклеймите организацията, че сте се червили пред министър-председателя на Великобритания г-н Тони Блеър по повод провалената газификация на Пловдив от английската фирма АМЕК. Пропуснахте, обаче, да споменете - при задължително условие 3 млн. долара първоначална вноска, въпросната фирма, останала сама на финала на конкурса, я намали едностранно (същата тази вноска) на мизерните 100 хиляди. Разбира се, до един 35-те общински съветници от всичките политически сили, включително ОДС, отхвърлиха сделката.

И почти накрая - относно вашето червене пред г-н Блеър, което, навярно, е политическа художествена измислица или просто метафора. Хората наистина се червяха на един Трети март в голямата зала на Пловдивския панаир. Тогава вие, в речта си пред няколко хиляди души, си позволихте да иронизирате самия Ботев, написал навремето: "Мила ми Венето и Иванке, после Отечеството, най-много любя вас."

По неподражаем начин, като нов Месия, заявихте пред смълчаното множество, че



първо поставяте интересите на семейството си,



а след това всичко останало. И това било, всъщност, европейският модел. Червяхме се, защото беше изявление на самия министър-председател на България...

Е, стойте си тогава гордо и сам на своя пустинен остров, чакайте корабът с българите да мине наблизо, па, белким, някой хвърли спасителен пояс. Човешко е...

Що се отнася до коалицията Български народен съюз, тя е обединение на три равностойни и равнопоставени формации, чиито симпатизанти и членове си допадат и се уважават. И е обединение станало без Командир, без Цар и без Господар.

А на вас и ДСБ - успехи на изборите и в голямата европейска политика.