Чува се "тууп". И след миг една огромна камара навързани с въже тухли лежат разчленени върху бетонната плоча. Слава Богу, върху плочата, а не върху нечия глава. Десетината строители изобщо не са учудени. За тях това е ежедневие.

Преди още външен наблюдател да се освести от видяното, втора камара тухли запълзява между етажите. На тая процедура очевидно й се казва макара, но по-важното е, че е доста остаряла и опасна, дори предвид сравнително скромните претенции на работниците. Което личи от набързо подхвърлено провикване, което мигом осветлява невежата за непреходното битие на макарата през вековете:



"Това е от XV век.



И хеопсовите са го правили по-модерно". Някои биха казали народопсихология - все гледаме да се мерим с чуждото. Сигурно пак в крак с "хеопсовата" мода работниците не носят и каски.

Виж за марлята, не можеш упрекна никого. На един от мъжете е закупена марля. Той я нахлузва само в специални моменти - когато прахта пред хоризонта му бие по гъстота подобието си от автобусната кохорта на градския транспорт. Заслугата за покупката е на "техническия" - инженер Ангел Ангелов. Само Бай Ангел да се провикне и оня вади показно от зацапания си джоб белеещата се предпазна дрипа.

Но марлята е само нишка от обстойната теория на техническия за живота и здравето на хората му. А тая теория е нищо без закона за тръбното скеле, който много често не се спазва по строежите. Той гласи, че онзи, който ще се катери по скелето, трябва и сам да си го гради, тръба по тръба. Защото не е много сигурно дали човек за човека е брат до такава степен, че да направи здраво скеле под краката му.

И ако още малко постоиш под дъгата, заформила се от априлското слънце и дъжда, от точни и на място казани думи на Бай Ангел, може и малко да ти се поотворят очите за (без)опасните условия на труд на строителите. Така, както техническият ги вижда нещата - а той гледа зорко и проницателно - проблемът е, че хората просто не са достатъчно квалифицирани. "Идва при мене един бозаджия и ми вика -



Бате Ангеле, аз не съм държал тесла",



разказва човекът. И Бате Ангел, няма как, трябва да му покаже как се държи тесла. Не като едно време - да се учиш в ПУЦ-а. С едното ухо дочул за ПУЦ-а, Пламен Фаянсаджията се чувства длъжен да поясни: "ПУЦ - това е като след работа отиваш и учиш там и след един месец държиш изпит". Хората не се надяват пак ПУЦ-ове да ги образоват, но им се иска поне съвременните курсове на социалното министерство да стигнат и до тях.

Иска им се, защото знаят колко е неравностойно човешкото тяло в борбата с металните конструкции. Бай Ангел например е убеден, че нещастните случаи напоследък стават заради това, че работниците не са квалифицирани. А не се ли направят правилните връзки между колоните и гредите, прогнозата е лоша, обяснява той.

Стои Бай Ангел, мисли, мисли и пак не може да преброи на колко криви стени се е нагледал, по колко стърчаща изпод бетона арматура се е кахърил. Както би се изразил един друг Бате, не Ангел, не може



до всеки работник да се

сложи по един технически.



Те и без това шефовете пестят от надници за специалисти по технически контрол. Трябва работниците да се обучат. И то по-бързо, защото сега са дни на живот и смърт за строителството. Днеска са бързите пари, утре вече може да е късно. Затова зелените петна из курорти и метрополии няма как да не подразнят онзи взор, който не може да се остави на мира, докато не засиви с някой набързо кривнат бетонен гигант всичко що е с цвят на люцерна. Оттам тръгват и недостигът на работните строителски ръце, и взимането на случайни хора по строежите.

И тъкмо човек да се унесе в скептицизъм, че все пак е невъзможно тоя сив столичен квартал "Младост" да се търси чак като млад ерген от стари булки, когато недоверието мигом се разтваря. Наред с щипещото на небето слънце на строежа изведнъж изгряват още две.

Две млади дами с неохота цапат обуща из описания вече прахоляк. Личи си обаче, че подобна жертва не им е за първи път. Бай Ангел ги наблюдава няколко мига с учудена усмивка и като на филмова лента му преминава целият му опит с ГИТ.

ГИТ, чете се "Главна инспекция по труда", е нещо като полиция по въпроса "сносни ли са условията на труд на работниците". Първо, на техническия му идва успокоението, че той все пак се познава с хората от ГИТ и се разбира с тях. Веднъж искали да го глобят 500 лв., че имало строителни отпадъци извън обекта, но се познавал с жената и му се разминало. От друга страна пък, наскоро сменили инспекторите, от което човекът е леко притеснен.

Но край на напрежението на Бай Ангел. Изящните дами признават - млади брокерки са. Пребродили са девет строежа, за да търсят още незавършени апартаменти. Дошли са им клиенти, които заменят много пари срещу жилище в "Младост". В такива случаи Бай Ангел препраща към шефа, макар че не му се ще да остане съвсем без никаква сделка с тях.



"Стойте бе, имам стока",



прави уверен опит старият мужик, визирайки 30-годишното си синче. По-разговорливата брокерка отвръща, че вече е на Христова възраст и "стоката" е прекалено млада за нея. Обръща гръб и тръгва към поредния за деня строеж.

След дамската визита работният процес на строежа е безвъзвратно разстроен. Техническият вижда накъде вървят нещата и започва да въвежда ред: "Айде, давай по-бързо". На което получава ответ: "Давай, давай, аз да не съм Робокоп 2". И шефът се усмихва под мустак. Но вече е опитен вълк, понаучил е хитринките на работниците. Гледа да се грижи за тях, но си има едно наум - понякога му залагат капани - все оставят нещо недоизкусурено, за да ги викат пак да работят. Пък и му се струва, че непрекъснатото текучество в строителството не може да направи от хората екип. Имало е дразги - кой работи повече, кой по-малко.

А иначе строителите се самоопределят като веселяци. И правилно - наистина много се смеят и то от сърце. Почти всички казват, че си харесват работата, при това повече от предишните си занаяти - автомонтьор, шофьор. "Не е трудна, макар да е малко мръсна.



Но това си е мъжка професия".



Мъжка, докато някой не си доведе жената, която стане я гипсаджийка, я тапетаджийка.

Освен от най-различни градове, работниците по софийските строежи са и от най-различни етноси. 34-годишният Кенан от Силистра например е татарин. Освен че много си харесва занаята, си личи, че го бива и иска да става все по-добър. И има философско виждане за мисията на строителя, макар че трудно намира думичките. "Строителите са повече от скулптори", шепти той. Бил е шивач на панталони, но му се видяло скучно. Признава, че не е мислил да става строител, но е искал да помага с нещо на хората. Но повече не може да говори, защото трябва да се връща да гради кутийките, в които утре някой друг ще влезне да живее, да се радва, да плаче. Кутийките, в които ще е останало малко от позагорялото и леко състарено лице на Кенан и заграпавелите му от работа ръце.





ДЕЙСТВИЯ

От няколко месеца се провеждат специализирани курсове за повишаване на квалификацията на работниците в строителството. Те са безплатни и се организират на място, т.е. на строителния обект в рамките на един ден. Курсовете се провеждат от Българската строителна камара с квалифицирани лектори. Обучението може да започне по инициатива на строителната фирма.

По данни на ГИТ строителството е отрасълът с най-висок ръст на трудовия травматизъм. 1/4 от трудовите злополуки у нас, завършили със смърт, са допуснати в строителството. Най-често страдат млади работници - между 21 и 36 години. През 2003 г. в отрасъла са били наети 108 000 души, което е с 11 000 повече от 2001 г.

Най-честата причина за нещастните случаи в строителството, които завършват със смърт или инвалидизация, е падане от височина (в 40% от случаите). Другите поводи са премазване, затискане, затрупване, електрически ток и удар от падащи предмети.

Преди 4 години трудовите злополуки по строежите са били 427, а през м.г. 285. От тях със смърт за завършили 12, а с инвалидност - 8. От началото на т.г. в строителството са загинали 8 души.

По данни на ГИТ на някои строителни обекти 60-80% от работниците нямат трудови договори, а на граждански са от 5 до 30%.