Ако за германците основният проблем е съществува ли планът "Подкова", за българите е - защо ни натопиха?

Според говорителя на родното външно министерство случката била "досадно недоразумение". Да речем, че така се казва на дипломатически език. На нормалния му се вика накисване. Защото, както и да го върти Влайков, версията за поредната българска следа бе пусната съвсем целенасочено от германски служби.

Да си припомним как се стигна до твърдението, че Надежда Михайлова е дала "Подкова" на немския си колега Йошка Фишер на 1 април миналата година.

Германски о. з. генерал написа, че планът, послужил за оправдание на ударите срещу Косово и Сърбия, е съмнителен. В средата на март два немски вестника посочиха за негов първоизточник неструктуриран анализ на сътрудник на българската тайна служба. После други вестници, списание "Шпигел" и Би Би Си съобщиха, че документът е предаден от Михайлова на Фишер, който пък го изпратил на военния министър Шарпинг. Би Би Си провери тази информация чрез говорителя на германското външно министерство - той я потвърди. Същото направи и Фолкер Пеле пред "Сега" - с него ни свързаха, след като позвънихме в службата на говорителя на външното министерство и обяснихме от какво се интересуваме.

След като става дума за разработка на тайни служби, макар и български,



нормално ли е да се дава такава гласност -



кой, кога, какво кому е дал? И да се забърква чак и външният министър? Всеки що-годе грамотен човек знае, че така не се постъпва.

Планът на Милошевич за етническо прочистване може да бъде размахван с пропагандни цели, за да се оправдае войната - както стана през април миналата година. Но да се разкрие от кого е бил прехванат е абсолютно нарушение на всякакви правила. Не една, а 49 години по-късно всичко би трябвало да е засекретено.

Тъкмо заради това е близко до ума, че изтичането на информация в германската преса още от самото начало става организирано, а не защото неограничен брой журналисти успяват да се доберат до държавните тайни. Колкото до пресните твърдения, че от пресслужбата на външно министерство са преразказвали вестникарски дописки, а не са давали информация - те са наистина смешки.

Обяснимо е защо сериозни немски ведомства се държат така неадекватно. Те наистина имат проблем. От всички страни в НАТО в Германия управляващите социалдемократи и зелени имаха най-големи проблеми с общественото мнение заради участието си в ударите. Затова миналата година планът "Подкова" им беше добре дошъл и военният министър Шарпинг го размахваше по пресконференции. Даже да е имал съмнения дали наистина планът е достоверен, те са отстъпили пред политическата необходимост.

Година по-късно обаче самият



Шарпинг чувства необходимост да се поразграничи



Затова в интервю за "Берлинер моргенпост" подчертава, че е получил "Подкова" от немското външно министерство. Ведомството на Фишер пък прехвърля горещия картоф на българските разведки и на министър Михайлова. Сиреч, ако нещо не е вярно, виновна е "отровната кухня на българските тайни служби", както съска "Шпигел". Впрочем в това списание се посочва и защо България е "пробутала" доклада - за да се сближи с НАТО и да бъде приета бързо в организацията.

Какъв обаче е ефектът за България от недискретността на немските правителствени служби? За нашите отношения със съседна Сърбия няма значение дали планът "Подкова" е съмнителен или достоверен. (Ако някой знае истината, то той е тъкмо в Белград.) Ако такава операция наистина е имало, ние сме шпионирали комшиите и сме им откраднали секретни документи. Ако не е имало - всичко сме измислили, натопили сме ги и заради нас са ги бомбардирали. Все лошо.

А още по-лошо, ако се окаже и че "Подкова" е партенка - като разгледат плана в Международния трибунал в Хага, където германският военен министър твърди, че го е изпратил. На Шарпинг ще си му търсят сметка в Германия, задето се е оставил да го изпързаляме. Но цял свят пак ще гърми за българския чадър, за българската следа в атентата срещу папата, за българското копито върху картата на Европа.

Язък, че преди десетина дни премиерът Костов се похвали как КФОР ни моли да му услужваме с разузнавателна информация. За какво ли да ни иска НАТО, като единственият ни капитал - ловките ни тайни служби, пак бяха издънени.