|
Младежката политика в преговорите с Брюксел е тема номер 18 - "Образование, обучение, младеж". Според думите на главния преговарящ Александър Божков тя е от най-леките, защото "което ние смятаме, че трябва да се свърши, съвпада с това, което Евросъюзът смята, че трябва да се свърши". Простодушното единодушие от наша страна се дължи на традиционния "български синдром": Големият брат мисли за всички и ще ни посочи верния път.
Очевидно е, че след 10 г. преход
образът на българската младеж е радикално променен
Той е наситен с ново съдържание и излъчва нови послания. Най-значимият генерационен разлом днес преминава през т.нар. младежка група. За тях периодът отпреди 1989 г. е история, а не спомен. Те са се социализирали в годините след промяната. Това са младите хора, които не са носили сини и червени връзки, не са ходили на бригади и Кореком не им говори нищо. Това са новите млади, за които Интернет превръща света в глобално село, а Шенген ги затваря на село. Те
знаят всичко за фючърси и опции, но бъркат Мария Кюри с Марая Кери
Друга, нова за България тенденция е процесът на генерационно възпроизводство на разслоението и бедността. В началото на 90-те в България за първи път се появиха "бедстващите милионери" - пенсионерите. Хората, на които доходите не стигат за кисело мляко и хляб, но на които социализмът им завеща жилище, стар автомобил, селска къща или място с малка виличка. Всичко това днес е почти неликвидно, но струва милиони стари пари, както и да го погледнеш.
Промяната в тази собственост, невъзможността да се поддържа финансово, ще доведе и вече води до появата на първото истински бедно поколение. Бедността придобива генерационни изменения и сме свидетели на появата на новите бедни. Успоредно тече процес на капиталово преразпределение, на икономическата сцена излизат "льо нуво риш" - новите богати, необвързани пряко с генезиса на капитала, било той син, или червен.
Тече преход от мутризация към юпизация
Процесът на преструктуриране на икономическото, политическо и социално пространство, характерен за преходния период, логично извежда на преден план тези нови млади и тяхната ценностна система. Те създават нови измерения в обществения живот, допринасят за "акуширането" на гражданското общество у нас. Този процес е двустранен - променяйки обществото, младежта променя себе си. В младежкия дневен ред на обществото на преден план излизат нови фактори - индивидуална мотивация, младежко самоорганизиране, изграждане на национална платформа за младежко сътрудничество, участие в процеса на взимане на решения на всички нива.
Отново заставаме пред сакралния въпрос - какво да се прави? Отговорът е в параметрите и принципите на една нова всеобхватна и дългосрочна политика за младежта. Политика, която залага не само на добрата и мислеща за всичко държава, а на инициативността на младите, на създаването на възможности за тяхната реализация.
Политика, която превръща младите от обект в субект
Младежката политика априори е транссекторна - това показва европейският опит. Нейната философия се гради на два основни принципа. Този на адекватното финансиране (принципът на субсидиарността) и този на съчетаването на държавното и на общественото начало (принципът на "комениджмента"). Ако наистина считаме, че в това, което вършим, трябва да влязат "трите стълба" на европейската младежка политика, залегнали в резолюцията на Съвета на ЕС от февруари 1999 г. и от Световната среща на министрите на младежта в Лисабон (1998 г.), то това са: демократичните ценности, участието в обществения живот и личностната реализация.
Новата младежка политика е надпартийна и национална по своя характер. Тя третира проблеми, които предполагат
концентрация на усилията на всички обществени фактори,
а не обслужване на интересите на управляващата партия. Тя е консенсусна, защото нейното формиране и реализиране изискват национален консенсус. Новата младежка политика е средносрочна и дългосрочна, което предполага административна приемственост. Това е политика със засилено социално значение, тя не може и не бива да е функция на конюнктурен подход или да се променя радикално (или изобщо да отсъства) с промените в изпълнителната власт.
Новата младежка политика трябва да бъде законово защитена - например чрез закон за държавната политика за младежта и да се провежда чрез специализиран държавен орган. У нас липсата на законова база се превръща в норма, а промените в държавния орган - Комитета за младежта, влязоха в книгата за рекорди Гинес: за 7 г. пет структури.
Политиката за младежта ще обедини интегрирането и участието на младите хора в програмите и международните форми на сътрудничество по линия на Съвета на Европа и Евросъюза. Необходим е механизъм и среда за подпомагане на младите за пълноценно реализиране на естествените им заложби. Политиката на държавата към младежта трябва да се опира на самоорганизирането на младите хора, да подпомага стремежа им за самообединение,
а не да създава изкуствени образования като Младежкия съвет,
който вече 3-та година не признават в Брюксел. Остро възниква въпросът за финансовите ангажименти на държавата и ресурсното подпомагане на младежките дейности, "реституиране" на младежката база, разгромена или превърната в бингозали. Не на последно място младежката политика трябва да осигурява младежко партниране и контрол в хода на преговорите за присъединяване.
Интересно кой и по какъв начин отново ще говори "от името на цялата българска младеж"? Крайно време е държавата да се откаже от етатисткия подход. Новата политика за младежта не може да бъде менторска. Завинаги трябва
да се откажем от опитите да "формираме нови поколения"
И да предложим обществен дебат по тези проблеми, по проблемите на присъединяването въобще. Защото по думите на полския професор Йежи Хауснер, един от главните действащи лица в процеса на присъединяване на Полша към ЕС, липсата на дебат е свалила подкрепата в полското общество от 80 под 50%. Макар и обявена за лесна, темата за младежката политика може да се превърне в онова малко препъникамъче, което обръща колата. А липсата на такава политика води до рязко покачване на потенциалните участници в бъдещия Роженски събор. Нима младите, дето останаха у нас не се нуждаят от своя Български Великден?