Задължителното обществено осигуряване вече е факт - скъп и болезнен. От 1 януари 2000 г. гражданите трябва да бъркат всеки месец дълбоко и в бездруго опразнените си джобове.

Общата осигурителна тежест, която гони 50-те процента (45,7 на сто, включая 6-те процента за здравни вноски) от трудовите доходи на гражданите, по закон трябва да се дели 80 към 20 на сто между работодател и работник. Но илюзията на законодателя, че с декрети може да задължава свободните пазарни единици, беше съборена твърде бързо. Запазилите работата си работници, без много да се колебаят, подписват и ще подписват нови договори, с които в "пълно съзвучие" с работодателя да минимизират трудовото си правоотношение с него за сметка на гражданското. Иначе могат да попълнят редиците на онези 40 958 осигурявани "лица", съкратени според официалната статистика само през януари.

Така хората могат да запазят работата си, но в същото време ще трябва сами да се осигуряват по гражданския договор. Което на практика означава



да броят за осигурителната каса близо половината си доход



Също като едноличните търговци, занаятчиите и другите честни частници, като практикуващите "свободни професии" - творци, адвокати, нотариуси, именувани някога "художествено-творческа интелигенция".

Тази вече внушителна група граждани на държавата трябва да поеме почти изцяло финансирането на тъй нареченото държавно обществено осигуряване - за пенсии, болнични, майчинство, злополуки, безработица и други социални благини. Които в конституцията са определени като "право" на гражданите на обществено осигуряване. А не като тяхно "задължение" да поемат бремето на държавата.

Както обикновено се случва у нас, потърпевшите се усетиха, след като ножът опря о кокала. И дойде ред на плащането. Не че досега осигуряването е било доброволно. Но докато вноските бяха минимални, осигурители и осигурени си даваха лептата, без много да му мислят. Щяха да дават и сега, ако вноските бяха разумни и поносими. Но не би. Покрай размера на плащането излезе наяве по-сериозният порок на налаганата система.

Кодексът за задължително обществено осигуряване беше приет окончателно миналия декември, главно с гласовете на парламентарното мнозинство. Тогава не се чу особено гласът на опозицията, нито пък някой се сети за разликата между права и задължения, респективно за Конституционния съд.

Президентът и той не видя нищо нередно, сложи параф под закона и го прати в "Държавен вестник", където достойното за Татово време творение видя бял свят на 17 декември 1999 г. Разликата е само в това, че дори при Тодор Живков подобен кодекс не се появи, въпреки че тогавашната доктрина слагаше знак на равенство между правото и задължението и беше



равносилно на ерес да твърдиш обратното



Направи го днешното уж демократично мнозинство. И не се намери демократична институция, която да го спре. Поне засега.

"В конституцията е записано, че осигуряването става по реда, предвиден в закона. А това е Кодексът за задължително обществено осигуряване. За мен няма абсолютно никаква противоконституционност." Изявлението е на социалния министър и юрист по образование Иван Нейков пред столичен всекидневник.

В конституцията обаче в първата алинея на чл.51 е записано дословно: "Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане." За сведение на социалния министър за разлика от другите социални права за това основно право на гражданите конституцията не е посочила, че упражняването му се осъществява по ред и при условия, определени в закон. Както е посочено за правото на гражданите на здравно осигуряване, например.

За сведение на юриста Нейков конституционното изискване закон да уреди отношенията е записано във втората алинея на чл.51, но тя се отнася само за правото на осигуряване при безработица, което е частен израз на общото и основно право на обществено осигуряване. А именно: "Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон."

Предполага се, че един юрист трябва да умее по-добре от обикновения гражданин да чете и да тълкува конституционните и законовите норми. Предполага се също, че един социален министър трябва не само да знае що е то социално право, но и как да се осигури неговото ползване. Изглежда обаче, че



за Нейков и двете хипотези са неверни



Изпаднал в подобна ситуация, порядъчният човек би подал оставка и би върнал дипломата си. Но нашите министри не се вписват в тези норми за порядъчност. Те подават оставка само когато шефът им я поиска.

"Няма значение колко души заявяват, че едно решение било противоконституционно." Това е цитат от същата вестникарска изява на осигуреното (както и другите държавни служители) от бюджета "лице" Иван Нейков. И според неговата логика не би трябвало да има значение колко министри заявяват, че нещото не е в разрез с основния закон. Конституционният съд би трябвало да го чете и тълкува такъв, какъвто е, а не какъвто го представя някой си, та бил той и автор на открито противоконституционен закон.

Дали ще го направи, е въпрос не само на реална независимост. Важно е как ще се аргументира искането пред съда.

Засега за неговото сезиране настояват главно три адвокатски колегии (от Русе, Пловдив и София) и някои граждански структури. Но те нямат право на инициатива, за да задвижат процедурата пред Конституционния съд и смятат да се обърнат към правоимащите за това. А те според чл.150, ал.1 от конституцията са: минимум една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.

Отписваме Министерския съвет като вносител на осигурителния кодекс. Махаме и президента, който с подпис е изразил съгласието си с него. Очевидно тези две институции няма как да тръгнат срещу себе си.

От Върховния касационен съд неговият зам.-председател Благовест Пунев обясни, че досега не са получавали сигнал, за да свикат общо събрание и да решат дали да предизвикат произнасяне на КС. Не са обсъждали и свикване на общото събрание без сигнал. По-бързо и гъвкаво можели да реагират президентът и главният прокурор като еднолични органи по чл.150. Можел да реагира и съдебен състав, когато се натъкне на казуса по конкретно дело. Последното обаче е въпрос на далечно бъдеще, тъй като правото да сезира КС е на състав от третата съдебна инстанция и ще трябват години, за да стигне делото до ВКС.

"Ползваме конституционното си право пред КС, когато спорът е свързан с дело, друга практика нямаме", обясни председателят на Върховния административен съд Владислав Славов.

Следователно,



отписваме и двете върховни съдилища



Според зам.-главния прокурор Цони Цонев неговият шеф и правоимащ по чл.150, ал.1 от конституцията Никола Филчев също можел да реагира само по сигнал, какъвто до момента не е постъпил. Противното означавало главният прокурор да затъне в разбор на всички гласувани закони. Каквото впрочем е общото му конституционно право и на него, и на върховните съдилища. От това право се научи да се ползва предишният главен прокурор и за известен период Конституционният съд доста често се съгласяваше с Иван Татарчев. Но с встъпването си в длъжност Филчев за една година не само не внесе нито един закон в КС, а и изтегли оттам заварените искания на своя предшественик. Което, разбира се, е негово право. Но може да се тълкува и като нежелание да прави сечено на управляващата политическа власт. Меко казано.

Тоест, от правоимащите да свършат полезно действие за осигуряването



отпада и главният прокурор



"Разгласихме становището си чрез БТА, очакваме органите по конституцията да се обърнат към КС, други писма не сме пращали", каза шефът на Софийската адвокатска колегия Стефан Ботев.

Така остават единствено депутатите, едната пета от които може да се събере от опозиционните сили.

Ако си свършат работата качествено и подплатят с железни доводи искането си, сочейки кои именно текстове от кодекса защо точно противоречат на основния закон, гражданите могат да им простят вялото оспорване на закона при неговото гласуване. А конституционните съдии ще бъдат затруднени с правните аргументи, ако решат да порежат иска.

В противен случай 48-те депутати ще си пишат само митингаджийски актив пред електората, както е било неведнъж досега. Но и те няма да му помогнат да се отърве от драконовския осигурителен хомот на властта.

В едно пробуждащо се гражданско общество, срамежливите кълнове на което наблюдаваме сега покрай осигуряването, подобно поведение за "отбиване на номера" се наказва еднозначно.