------



"Отворено общество" дава $ 8000 за промяна на ценностната система на затворниците в Бургас. На процедурата ще се подложат 45 осъдени, избрани между общо 200. Това са мъже до 25 г., с присъди от 1 до 3 г., не за пръв път зад решетките. Ресоциализацията на затворниците в Бургас стартира под надслов "Различни, но равни".

Из столичния печат

------



Националният съвет на СДС обсъди новичката си Харта за християндемократическите ценности, която май ще бъде приета през май. Резонни са въпросите - какви са били ценностите на СДС досега, колко по 8000 долара би трябвало да се дадат на една партия, за да си смени ценностите и кой умник налива пари за такава кауза? Или може би злобните медии са проспали историческия факт, че всички седесари са станали християндемократи, само предстои да ги прошнуроват в документ? Не, не е така.



СДС не успя да формулира ясна идеология



последните 3 г. Меракът на Костов да направи от СДС християндемократическа партия е един от главните фактори за плавното загробване на формацията. Синият Командир проспа времето, през което партията де факто се разцепи на 2: крайно дясно ръководство в София и олевяващи партийни низини. Покрай изборите и отчетно-изборните общински събрания най-ясно пролича, че членската маса критикува ръководството от леви позиции. От градове и села ехтят въпроси за безработицата, заплатите, осигуровките и т.н.

Социолозите отдавна доказват неприятния за Костов факт, че едва под 10% от седесарите се чувстват християндемократи. Другите се определят като демократи, социалдемократи, земеделци, монархисти, либерали, консерватори.

Идеята за християндемократизацията на сините възникна, когато Костов реши да трансформира партийноподобната структура на СДС в чиста партия, която да е идейно близка до ХДС на ексканцлера Хелмут Кол. Ей тогава



из партийните храсти наизскочиха християните



Дянко Марков от БДФ, Владимир Костов от Земеделския демократичен съюз, Лорета Николова от ДГИ, Едвин Сугарев от "Екогласност", Светослав Лучников от НКД, Пламен Антов от Републиканската партия и Иван Станчев от Съюза на репресираните образуваха на "Раковски" 134 някакъв християндемократически алианс под името Съвет за национално възраждане. Нищо чудно, понеже по това време в СДС имаше такива странни организми като консервативни еколози и десни социалдемократи. А извън СДС се пръкнаха либерало-консерватори. После християни станаха и радикалката Надежда Михайлова, и екологът Христо Бисеров, и социалдемократът Иван Куртев - все хора, дълги години кълнели се в други ценности. Който запази вярата - напусна СДС. Който прие новата християндемократическа вяра, получи тучно местенце - я в парламента, я в някое наше посолство, я в някоя фабрика.

Щом Костов успя да партизира СДС, сините се зашиха за 3-те организации на центристките и десноцентристки партии в Европа - Европейския демократичен съюз, Европейската народна партия и Европейския християндемократичен съюз. Това бе и целта на Костов - да вкара СДС в Европа и после да каканиже на българите, че не гледат с надежда към Брюксел, а плачат за заплати и работа.

Защо Костов поведе СДС по пътечката на християндемокрацията? Този въпрос май ще си остане една от загадките на прехода. Може би СДС бе ориентиран към ХДС, защото Кол управляваше по това време Германия, а фондация "Конрад Аденауер" нямаше нищо против да налее малко марки в перспективната десница?! А може би, защото



Костов бе и си остана типичен клерикал,



който все мърмори за вечните ценности, но пречупени само през собствения му морален катехизис. През февруари пред Форума на размишлението в Мадрид Костов дръпна кратка реч точно за свойте си "семейни" ценности: "В много от нашите общества се наблюдават радикални промени в състава и размерите на семействата, в които ние трябва да се ориентираме правилно". Е, Командира е казвал и по-страшни неща. Само преди десетина дни в интервю изрече вцепеняващото изречение: "Аз имам прозрение".

Вместо да вкара в обращение в България истинския християндемократически десноцентризъм, вместо да развива капиталовия пазар, да намалява данъците, да облекчава чуждестранните инвеститори, да насърчава родното производство, Костов се зае с "реформаторски популизъм". Т.е. заговори с удоволствие за приватизация, пазари и инвестиции, но реално нищо не се помръдна в държавата. Всъщност ако мърдаше, бе надолу. Хазната покриваше загуби на държавни фирми, допускаше неравнопоставеност при приватизационните сделки, правеше реформите на тъмно. Костов все повтаря как ще намали данъците, но не сега, а догодина. И така отблъсна предприемачите, хората със свободни професии, интелектуалците и младежта, които най-лесно биха могли да прегърнат идеите на християндемокрацията.

От 1997 до 1999 г. СДС гледаше влажно към Германия, но щом ХДС изпадна в дълбока криза (заради черните каси на Кол) нашите бързо се преориентираха към Народната партия на испанеца Хосе Мария Аснар - една от малкото управляващи десни партии в Европа. През януари и февруари обаче и иберийците започнаха да се задъхват от скандали.



СДС е прекалено, крайно дясна партия.



Истинските християндемократи не са такива. Те са дясноцентристи със силна социална чувствителност. Ако някой успее да обясни на Костов каква е политиката на европейските събратя, много е вероятно СДС все пак за завие към центъра, т.е. към християндемокрацията. Нещо в този дух казваше наскоро новият член на НИС Димитър Абаджиев: "Пред СДС стои предизвикателството да престане да прилага хаотично и наготово християндемократическите принципи".

Тъй че ако синята християндемокрация продължи да се прилага само на думи, възможно е скоро до политическия център да се появи истинска дясноцентристка реформаторска формация.