|
В понеделник Джамбов се застреля с куршум в сърцето в кабинета си във Върховната административна прокуратура. В присъствието на своя колежка и на съпругата си. В предсмъртното си писмо препоръчва на главния прокурор да си подаде оставката, ако има съвест. Писмото е с почерка на Джамбов. Засега не е ясно кога го е писал. Не е ясно и дали е бил съвсем трезвен.
Интелигентен, ерудиран, фин, скромен, съвестен, чувствителен, раним. Така магистрати се изказват за колегата си. Признават една стара негова слабост - влюбчив. И една съвсем нова - чашката. Заради първата преди години е трябвало да напусне Софийската военна прокуратура. По-късно започва в Софийския военен съд. Оттам през 1996 г. се завръща отново във военно-окръжната прокуратура. След 2 г. е в Прокуратурата на въоръжените сили. След закриването й работи във Върховната касационна прокуратура.
На 15 февруари с писмена заповед е командирован във Върховната административна прокуратура. Заповедта е предшествана от устно нареждане на Никола Филчев, за което Джамбов е уведомен в началото на февруари от прекия си ръководител Митьо Марков, и.д. шеф на административния отдел.
Отказва да се подчини
Виси седмица пред бронираните врати на канцеларията на Филчев. "Накрая секретарката на главния ми обясни, че в неговия кабинет не се влиза по собствено желание, а само при повикване."
Това разказа Джамбов в края на февруари пред "Сега". Той се обяви против методите на главния прокурор да мести по свое усмотрение прокурорите като пешки и така да ги държи в подчинение и страх. Когато на следващия ден, 1 март, новината за протеста му излезе в "Сега", прокурорът бе привикан и заплашен, че срещу него ще бъдат използвани "всякакви средства", щом е тръгнал срещу Шефа. Джамбов назова имената на 3-ата привиквачи, едва след като на 29 март информира за тях Висшия съдебен съвет - и.д. зам. главния Христо Манчев, Марков, и и.д. шефа на сектор "Инспекторат" Спартак Дочев. Питали го коя провинциална прокуратура би си избрал за работа. Предупредили го, че ако продължи да се оплаква, ще му се случат "лоши неща", по думите на говорителя на ВСС. Дочев го карал да се кълне в децата си, че жалбата му до ВСС не е инспирирана от шефа на касационния съд Румен Янков.
За да се произнесе по жалбата на Джамбов, съветът настоя да изслуша Дочев. Същия ден Филчев поиска дисциплинарно наказание за бунтаря заради забавена проверка от 1999 г. по ревизионния акт за ген. Радослав Пешлеевски. Следващата сряда правосъдният министър Теодосий
Симеонов разтури заседанието на съвета,
щял да го спре да се занимава с "клюки". След седмица Дочев прати болничен за колики. Миналата сряда министърът не включи изслушването на прокурора в дневния ред и не се яви на заседанието. Днес каквото и да каже съветът, за Джамбов вече ще е без значение.
За Пешлеевски той си знаеше, още преди Филчев да му иска наказанието: "Започнаха проверки по мои дела, очаквам да ми вменят във вина и прекратената проверка срещу ген. Пешлеевски, и други."
С постановление от 14 август 1998 г. прокурорът отказа да образува следствие срещу генерала от ГУСВ и обоснова върху 20 страници защо не е намерил данни за престъпление в нашумелия по онова време ревизионен акт. Постановлението не беше обжалвано, включително и от опонентите на Пешлеевски. Тогава "тихият" прокурор прояви твърдост и въпреки медийните атаки срещу ГУСВ, се произнесе по съвест. "Знаех за натиска, но не позволих давление в прокуратурата", каза вчера бившият главен прокурор Иван Татарчев. От служебните си контакти с Джамбов го помнел като "отличен пеналист, съвестен работник, скромен и интелигентен".
Именно тази преписка беше изкарана сега в контраатаката срещу прокурора. Самият той обясни пред "Сега", че са навързали прекратената проверка срещу Пешлеевски към друга, срещу полковник от Строителните войски. Джамбов си даваше сметка колко неточно информацията се интерпретира пред медиите.
Още когато се разбра за неговия протест,
в съдебните коридори тръгнаха две мълви
Едната - че зад гърба му стои Румен Янков и че му е обещал да го вземе в съда, ако играта с Филчев загрубее. Другата - за интимния живот на Джамбов и за връзката му с прокурорка, член на ВСС. И двете се разпространяваха усилено от съдебни уста. Едната стигна до съвета, другата - до медиите. След фаталната развръзка от оня ден вече се заговори и че Джамбов бил приклещен от данни за корупция.
Безспорно е едно. Нервите му не са издържали, депресията е налице. Здрав човек не посяга на себе си. Сигурно е и друго: че не е задължително депресията да бъде предизвикана само от един фактор. Обикновено изпадналите в това състояние хора губят повечето, дори всичките си нишки с живота. И не намират изход. Тогава решението за края изглежда като спасение.
Ясно е обаче, че "проблемите в личния живот" едва ли сами по себе си биха довели до куршум, особено ако не са били изключение в живота на прокурора, както се шушне на журналистите. А това е първата версия, която се пуска на медиите, докато над предсмъртното писмо се налага следствената тайна.
И още нещо е сигурно.
Когато тръгна в своята битка,
Джамбов беше в добро психическо здраве
Настроен бе да се бори. На въпрос дали се е приготвил да адвокатства, се усмихна и каза: "Може, но няма лесно да се дам." Говореше простичко: "Съгласен съм с Васил Миков (апелативния прокурор на Варна б.р.), че главният прокурор злоупотребява с властта си. Не е нормално и не е редно хората да бъдат лашкани безразборно, да работя нещо, за което не съм назначаван законно. По моите дела да се явяват неподготвени хора, а аз да бездействам, защото на другото място си имат достатъчно специалисти, които си следят работата. Не са нормални тези непрекъснати преселения на прокурори от кабинет в кабинет." Джамбов беше наясно, че повечето му колеги се страхуват и че открито няма да го подкрепят, дори не ги упрекваше. Приемаше правото им на избор. И не им позволи да се намесят в неговия. В последния ден от живота си е бил весел, шегувал се, както е било винаги. И както не му се е случвало често през последните месеци. Решението е било взето.
Преди него Миков отказа да се подчини на внушенията свише. И го дадоха на "Антимафия". Възможно е гръмнатата вчера кантора на жената на Миков да няма връзка с изстрела на Джамбов или пък някой, засега неизвестен, да търси полза от допълнителното нагнетяване на ситуацията.
Преди Миков ген. Емил Карамфилов, след като загуби дирята на кабинетите, които трябваше да смени, си взе шапката и не позволи повече да го унижават, сега адвокатства.
За тези действия на главния прокурор негови колеги от съдебния съвет настояваха да даде отговор. Филчев или отсъстваше, или мълчеше.
Повече няма това право. Така или иначе, основателно или не,
смъртта на прокурора е свързана и с неговото име
Упреците към неговите похвати на работа са произнесени, а цената на неговото мълчание досега - твърде висока. За да изчисти съмненията от себе си, не просто трябва да проговори.
Трябва да вдигне следствената тайна от писмото на Джамбов. Случаят надхвърли пределите на личната драма, той е достояние на обществеността от 3 месеца, разследването на тази смърт наистина е от "значителен обществен интерес". По закон главният прокурор може да разпореди разследването на специализираното следствие. За да докаже, че то е във възможно най-добрите ръце и да отхвърли от себе си по-нататъшни упреци за намеса и евентуално прикриване.
От 10 години ни разнасят по вестниците, но такъв случай не е имало, коментираха дългогодишни магистрати трагедията в техните редици. Приемат го като поражение не просто за прокуратурата, а за цялата съдебна власт. Каквото във всички схватки досега не са преживявали.
В тези периодични и дългогодишни борби със съдебната власт хвърчаха какви ли не компромати. Имаше видеокасета с уж сексуален разгул на една прокурорка. Имаше обвинения към шефове на съдебната власт, че подбуждат кървави престъпления, че прикриват убийци, че са побойници, че... Имаше всичко. Ескалацията не спря.
Вече има и смърт.
|
|