|
- Публичното пространство е задръстено от компроматно и антикомпроматно говорене. Какво се вижда под думите?
- Всеки опит за по-професионално говорене за политиката у нас е обречен на неразбиране и публичен провал. Затова в последните 10 години всеки път, когато някой иска да заеме критическа позиция, създава компромати. Това се оказва единственият действащ механизъм за по-рязко включване в политиката. Но това е и най-уязвимият начин - подобни послания изпадат в контекста на слуха, клюката, непотвърдената информация, полуистините. И е много лесно след това пак с компромати да си разчистят сметките с този, който ги е изнесъл пръв.
- Т.е. още на ниво думи се създава основното (според социалния мислител Карл Шмит) политическо разделение "враг-приятел". Поради което всяка политическа дискусия у нас е подвластна не на това какво се казва, а дали посланието изхожда от "нашите" или от "вашите".
- Това е генералният проблем на нашето все още домодерно общество. Самопредставянето е равно на представянето - това, което кажеш за себе си, обикновено се приема за истина. На конгреси и конференции претендентите за лидерство сами се предлагат за постове. Неспособността да се излъчат нови лица, които да говорят по нов начин, е огромен проблем за българската политика и за управляващата днес коалиция. СДС трябваше да усетят провала си, който бе анализиран и подсказан от медиите, веднага след Националната си конференция през февруари. Медиите ясно посочиха зараждащата се криза в СДС, но управляващите традиционно се отнасят с пренебрежение към тях. Оттук и омагьосаният кръг да говориш като партиен секретар - като Светлана Дянкова, Димитър Абаджиев и пр. уж нови лица, и пренебрежението ти към медиите.
- Все пак проблемът не е само в това кой как може да борави с думите, а в тяхната връзка с действителността?
- Разбира се, че връзката с действителността е в основата. Моралът е в единството на думите и делата, както напомни наскоро проф. Никола Георгиев. Аз се изживявам като изпаднал от политическото развитие седесар, като човек, който никога няма да види тази организация, която би му импонирала.
--------
За мен провалът на СДС настъпи още през януари 1997 г. Защото тогава СДС се просмука от много неморални хора, за които обществото знае, че са неморални. Случаят с Евгений Бакърджиев е красноречив в това отношение.
- Сегашните лидери, личи по рейтингите отпреди 3-4 години, и тогава си бяха с изключително ниска популярност, но просто се качиха на гребена на вълната.
- Да. Но по-късно около тях нямаше никакво съмнение, че това са новите политици. А всъщност те са хора, които са били въвлечени в корупция, далеч преди СДС да дойде на власт. Преди това те са били на различни етажи във властта - на общинско ниво например, и са си били още тогава корумпирани. ------
Корупцията винаги е била видима. И всяка партия е трябвало да се чисти от нея винаги, когато е на власт.
- Не са ли доста наивни призивите и надеждите за самоочистване на упраляващите? Не трябва ли механизмите на контрол да се търсят отвън - в структурите на разделените власти и на гражданското общество?
- Да, но вместо това ни предлагат контракомпромати и лустрации. Нищо не се решава с това да проследиш миналото на някого и да провериш дали не е бил член и активист на БКП. Радикализмът на депутата Панчо Панайотов е много по-удачен пример за морално поведение.
- Доколко са убедителни аналогиите с 1992 г.?
- Ситуацията в политически и икономически план коренно се различава от тази преди 8 г. Но манталитетът е същият. Въпреки че елитите са се променили, манталитетът се е запазил.
- Къде са интелектуалците в тази ситуация?
- Отказът на българските интелектуалци да вземат участие в сегашното политическо обсъждане е типично за тях поведение. Осъдително е, че не се забелязва никакво желание у тях да заемат гражданска позиция, каквото е всъщност призванието им.
- Да не би и те да са част от прословутите бизнескръгове и клиентели? Или, ако все пак интелектуалците излязат на светло, както се деляха на "сини" и "червени", сега ще се групират на боневисти и костовисти?
- Мисля, че има някакви икономически и политически причини за отказ от публична позиция, но това не е цялото обяснение. Вярно, че интелектуалците дотолкова са изпаднали, че да разчитат на трохи от разни политико-икономически кръгове. Но по-скоро самолишаването им от възможността да се изказват има историческо обяснение. По времето на социализма те бяха зорко следени, но все пак говореха. След 1989 г. имаха възможност да се включат в политическия живот и се включиха, макар и с множество грешки и откровени нелепици. Сега вече те са изолирани, превърнаха се в жалки сътрапезници и то главно поради дефицит на морал в себе си и на идеи за обществото, с които си струва то да бъде ангажирано.
- Премиерът заяви, че няма да се включи в компроматната война, както той сам я окачестви. Как оценявате неговото публично поведение в сегашната кризисна ситуация?
- От премиера се иска да направи много ходове. Но той направи много грешки преди това, фаталната от които е промяната на кабинета, която не бе обяснена. И остана като валидно за общественото съзнание неизказаното обяснение, че явно предишното му правителство просто се е провалило. Ако Иван Костов иска да е модерен политик, трябва да е прозрачен в действията си. Вина за несупехите му имат и пресцентровете в правителството и СДС, в които са назначени изключително слаби професионалисти.
- Промените в кабинета не са ли заради политическата аритметика, както обясни Бонев за собственото си сваляне?
- Вероятно, но Костов не би могъл никога да го признае. С което пък признава неспособността за промяна на политиката си. В това е и провалът му като икономист - защото не работи за това икономиката да се освободи от политиката.
- Но това е пък залогът за управленската стабилност на СДС. Филип Димитров падна преди 8 г, защото СДС нямаше собствен икономически гръб. Такъв при управлението на Костов се създаде чрез партийно-бюрократично завземане на огромни бизнеспространства.
- Но този гръб не е здрав, защото е силно зависим от властта. Той ще стане чужд гръб в момента, в който СДС я загуби.
--------
- Скъсан ли е прословутият нов обществен договор от 1997-а?
- Този договор приличаше на Ньойския. В него бе заложена бомба, защото СДС прие поведението на комунистите.
- Кога?
- Още през 1997. Тогава победи просто силата, оправдана с един фалшив, илюзорен договор. Провалът на СДС започна още, преди да дойде на власт.
------
- Как тогава успяха да спечелят доверието на хората в първите месеци и години на управлението си?
- Първите действия на кабинетите на Софиянски и Костов бяха в полза на промяната. Епохата на борците остана в миналото, инфлацията спря. Но това създаде някакъв уют от очаквания, че тази политика ще продължи. Валутният борд създаде допълнителен уют.
- Кога се проявиха първите симптоми на провала?
- Когато започнаха нападките към медиите и опитите за тяхното дирижиране - през лятото на 1998-а. После нападките към интелектуалците. После дойде разочарованието у младите хора, чиито надежди за реализация в страната бяха попарени.
----------
Сегашната борба на компромати е само един опит на бивши министри и политици да се възползват от ситуацията. Така че Бонев не е първопричина, нито автор или съавтор на сценарии. Той просто се опитва да се домогне до властта с помощта на конфигуриращ се около него капитал. Той може успешно и много бързо дори цяла партия да си сформира. Защото всички примери от историята на XX век показват, че големи популистки образувания се организират много бързо - примерно Хитлер успява да нарави това само за 2 г.
--------
- Сравнявате Бонев с Хитлер?
- Не, в никакъв случай. Но факт е, че нещата при него не започват с политическа идея, а просто с посочване на данни за корупция. Затова подозирам, че ще сме свидетели на поредната политическа формация, родена от случайността.
- Има ли опасност публичният дискурс окончателно да бъде разрушен в невъзможността за избор между компроматите и контракомпроматите? При това стесняване на политическата публичност истината и лъжата, доброто и злото остават извън нея.
- За съжаление, по-голямата част от медиите не успяват да усетят това и се включват в играта просто поради своята изостаналост. Но има и медии, които правят различието.
- В изказванията и на Бонев, и на Костов, очевидно има доста истини. Как в този миш-маш можем да отстояваме глобалната истина?
- Вярно, че премиерът не е прокурор, не е в неговите прерогативи да повдига обвинения за корупция. Но в неговата власт е да осигури възможност за конкуренция в собствената си партия. А тя не е обикновена партия, защото е управляваща. Когато в нея няма конкуренция на личности, се появяват клики. На конференцията на СДС лъсна пълното кадрово запушване на СДС.
- Как можем да се върнем към нормалната публичност?
- Когато управляващите започнат да отговарят аргументирано на критиките от страна на експертите. Когато текстовете на хора като Емил Хърсев, Огнян Минчев и пр. получат отговор от правителството. Тогава можем да имаме някакъв нормален политически дебат.
- А на компроматните изяви може и да не се отговаря?
- На компроматите не трябва да се отговаря, но на експертните критики - задължително. Сега обаче правителството играе играта на компроматите, предлагайки контракомпромати.
- Има ли шанс сегашното управление да се справи както с конкретната ситуация, така и със срива на общественото доверие в него?
----------
- Аз съм по принцип политически песимист. Колкото и цинично да звучи, при сегашното положение няма друг изход от корупцията, освен от нея да започнат да печелят повече хора. Ако тя не може да се премахне, поне да се разшири.
- Т.е. от олигархична, корупцията да стане демократична?
- Именно. Ако не беше олигархическа, нямаше да се заговори за приятелския кръг "Олимп".
------
- Какъв ще бъде изходът от кризата?
- Сегашните трусове няма да са толкова големи, че да свалят правителството. Вероятно няма да има предсрочни избори, а редовните пак ще ги спечели СДС, макар и с малко. Просто защото не се очертава нова, добре структурирана формация, която да предложи нови лица и нов подход.