|
Почна да плаши: "ще разбия организаторите на компроматната война", "ще взема конкретни мерки", "ще подкрепя премахването на депутатския имунитет". Вместо да мята на Цветница върбови клонки и да вика: "Осанна!", Костов викна: "Разпни го!". Можеше да изчака поне една седмица.
Сега не ни остава нищо друго освен да гледаме кой ще бъде разпнат. Този, който плаши, или този, който призовава премиера да се изповяда на гроба на Св. Иван Рилски.
Лидерът на сините беше атакуван системно през последните 6 месеца. От медии, политолози, синдикалисти, от безработни и пенсионери, от опозицията и шушукащи съпартийци. В мозъка на Костов тази атака може би изглежда като: "цялостна кампания срещу правителството". За някои тази "кампания" може пък да е справедлив протест заради неизпълнението на обществения договор от 1997 г. и заради моралната криза в управляващата партия. Зависи от гледната точка.
Имаше ли положителен ефект тази "кампания"? Май имаше. Властта беше принудена да допусне дебата за корупцията и клиентелизма, които царят във висшите слоеве на СДС. Костов беше принуден да направи генерален ремонт на кабинета си. Сините де факто признаха, че не работят добре по управленската си програма, затова приеха нова. Вярно, нищо съществено в страната не се промени, но пък за сметка на това Костовото СДС бавно взе да сдава крепости.
Излизането на Бонев катализира атаката, но същото така задейства й властта, която тръгна да се отбранява "на нож".
Атаката всъщност развърза ръцете на сините
и те сега биха могли да използват и нестандартни средства за защита, а както добре се знае - най-добрата защита е нападението. И Костов тръгва в контраатака.
Така и не се разбра дали Командира е наясно, че не може да воюва срещу всички, които го атакуват. Сигурно е наясно и затова сигурно ще подпука само тези, които изправят глава над мърморещата маса. Срещу Бонев и Тренчев. Естествено, в боя могат да паднат мърцина Бриго Аспарухов и Цвятко Цветков.
С програмното си интервю за националното радио в неделя Костов показа, че има предвид и други - хората с имунитет.
Дори и в "Демокрация" правилно забелязаха, че контрата на Костов вони на популизъм. Да поискаш имунитета на законодателната и съдебната власт, когато всички са недоволни от изпълнителната, е подмяна на темата. Да развиваш тези, които сам си оборил само преди няколко месеца наистина, е гьонсуратлък.
Всъщност Костов се опитва да подмени темата на разгорелия се обществен дебат. А тя е: "Как се прикрива корупцията във властта".
Вярно е, че пръв Костов преди близо една година заговори за свалянето на депутатските и магистратските имунитети. "Може би лозунгът за следващите избори да бъде - никакви имунитети за никого, защото зад тях се крият бивши банкери и кредитни милионери", заяви в края на май 1999 г. премиерът. Точно с тази теза по онова време той фактически откри борбата за местните избори. "Тези дни очаквам главният прокурор да извади дело на депутат-бивш кредитен милионер и банкер", продължи тогава Костов. Почти година по-късно обаче от подобно искане на Никола Филчев няма и следа.
Затова пък именно главният прокурор поде темата за свалянето на имунитетите на депутатите и магистратите няколко месеца по-късно. Той обясни на евронаблюдателите Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод, че именно тази неприкосновеност на съдии, прокурори, следователи и народни представители пречела на борбата с корупцията в България.
Ако се съди по думите и твърденията на премиера и главния прокурор излиза, че най-корумпираните в държавата трябва да са магистратите и депутатите, защото освен тях само президентът, вицепрезидентът и конституционните съдии имат имунитет (освен ако Костов не вкарва и тях в кюпа). Ако двамата го твърдят, то те са длъжни да го кажат ясно, а не да обявяват, че най-големият проблем на борбата с корупцията била неприкосновеността на съдии, прокурори и народни представители. В противен случай излиза, че
премиерът наистина подменя истинската тема, провежда ялова и
предварително обречена операция и най-накрая си търси извинение за абсолютното си безсилие срещу ширещата се подкупност.
Какъв му е проблемът на Костов всъщност? Първо, българският министър-председател знае много добре, че за премахването и дори само за ограничаването на имунитетите на магистрати и депутати е необходима промяна на конституцията. Също така той много добре знае и многократно го е казвал и признавал, че при сегашното статукво в парламента е невъзможно да се правят каквито и да е изменения в основния закон. Просто няма откъде да се вземат тези 181 депутати, които да гласуват промените и то три пъти в три различни дни, както изисква основният закон.
При очакваното разположение на силите, още по-малко вероятно е да се стигне до промяна на конституцията в следващия парламент. Но Костов си говори ли, говори.
Да вземем и нещо друго. По конституция народните представители "не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание". Това е всъщност и частта от имунитета на депутатите, която Костов иска да падне. Според Наказателния кодекс за подкуп, извършен от лице, което заема отговорно служебно положение или пък е взело рушвет в големи размери, наказанието е затвор до 8 години. Пак по кодекса "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години.
Същото се отнася и до другите престъпления - по служба и длъжностно присвояване, които се свързват най-често с корупционните практики.
Е, какъв е тогава проблемът на главния прокурор, който единствен има това право, да поиска свалянето на имунитета на някой подкупен депутат, например? Ами никакъв. Но такова искане до момента няма.
Според конституцията съдиите, прокурорите и следователи се ползват с имунитета на депутати. Всичко казано по-горе важи и за тях с разликата, че неприкосновеността им се сваля с решение на Висшия съдебен съвет.
Проблемът с корупцията не е в имунитетите. И това дори Костов го знае.
Да приемеме все пак, че имунитетите пречат на премиера в
борбата с корупцията. Приемаме и, че депутатите, съдиите, прокурорите и следователите - общо около 2500 души, са недосегаеми. Ами останалите? Какъв му е проблемът на Костов поне на първо време да се поразтърсят бивши и настоящи министри, зам.-министри, шефове на агенции, държавни чиновници, банкери и да се проверяват и разследват сигналите срещу тях. И поне някой от тях да бъде предаден на съд. Те нали нямат имунитет? Да сте чули някой подобен да е влязъл в съдебната зала по обвинение за подкуп, например? Още повече, че общественото и медийното внимание е концентрирано именно върху изпълнителната власт. Защото там са лицензите, там е приватизацията, там е източването на предприятия, там са обществените поръчки, търговете и конкурсите. А какво имаме насреща? Осъдени няколко дузини учители, лекари и данъчни. И толкова.