Властта трябва да спи спокойно. Граждански сдружения, маскирани като бели мишки с военни униформи, няма как да суспендират конституцията. Защото действени граждански сдружения у нас няма. Вярно е, че някакви хора се събират някъде, но е твърде претенциозно те да се наричат по някакъв друг начин освен освен - партия, приятелски клуб на ексдепутати, политическо крило на сатирично предаване, дублираща синдикална организация и други подобни.
Не прекалената сила на гражданските движения, а пълното им отмиране е проблем на българския обществен модел. На Запад хора със сходни интереси се събират, когато интересите им са засегнати, излизат на улицата и си поставят исканията. И така карат обществото да се съобрази с тях. В България почти няма граждански движения, които да направят опити да материализират исканията на хората.
Преди 1989 г. общественият живот беше задължителен. Народът "спонтанно" се самоорганизираше и под строй заминаваше на площада да маха байрачета в подкрепа на българо-съветската дружба, примерно. Като дойде демокрацията, хората решиха, че трябва да се отърват от всякакви обществени ангажименти. Което беше груба грешка, защото съвременната демокрация се крепи на действащите граждански структури.
Под структури на гражданско общество в България все още се разбират единствено фондациите. Но те окончателно изчерпиха кредита си на доверие, в който хората прозряха тясната семейна връзка между големите фондации и властта. Преди това пък благодарение на съзнателни пропуски в законодателството се занимаваха с внос на евтино пиене и цигари.
Малки и слаби са гражданските сдружения в България, които са в състояние да отстояват не някакъв
отвлечен, глобален интерес,
а локален или частен интерес.
Липсата им в началото на прехода бе разбираема. Тогава партиите трябваше да наложат с твърда ръка представителната демокрация. Държавата трябваше да бъде силна и справедлива, да не се допуска анархия. Скоро обаче се разбра, че партийността в страната не е толкова действаща, колкото трябва да бъде - издъни се СДС, после се издъни БСП, накрая на всички им писна от двуполюсната "синьо-червена мъгла".
В този момент се заговори за необходимостта от създаването на третия сектор - неправителствени организации, които да се активизират при наличието на конкретни проблеми - високата изкупна цена на млякото, обгазяването на Никопол, интеграцията на малцинствата от Столипиново. Или когато се появят бедствия като: скакалците в Кърджалийско, данъчното бреме, Иван Шиляшки и др. Поне на теория (а в Западна Европа - на практика) тези въпроси будят гражданската съвест и я карат да се самоорганизира. На практика в България такива волни самоорганизиращи се елементи няма. У нас държавата все още е доминиращият фактор в обществените отношения. Властта, особено тази на Иван Костов, не само регулира тези отношения, но и държи да ги управлява желязно. Тя диктува условията на играта, тя трупа огромна финансова обезпеченост, тя създава своя класа и своя непробиваема администрация.
Преди по-малко от година експосланичката на САЩ Ейвис Боулън беше казала, че българските неправителствени организации, са много добри за разговор... с опозицията в Югославия. Може би е права. Може би за това стават.
Коментираните напоследък български граждански сдружения не приличат на европейските граждански сдружения поради един куп причини. Първата и най-важната от тях е: защото целта им е да управляват. Като истински политически партии, които имат същата цел - в името на народа да реализират своята управленска програма. Какво казва Димитър Луджев от "Свети Георги Софийски": "Гражданските обединения, като някаква форма на пряка демокрация, да излъчат онези имена, онези морални политически и професионални авторитети, които могат да променят човешкия състав на парламента и оттам вече да променят и административното управление на България".
Луджев заклеймява "партийния механизъм, който е показал, че селекционира криминални типове". Всъщност,
това е знамето, което вее не само "Свети Георги Софийски",
но и всички останали граждански сдружения. "Под сгрешен "партиен механизъм" Луджев разбира избирателната система, която по правило създава политически елит. На Луджев явно не му харесва избирателната система, въпреки че той се оказа неотменна част от този 10-годишен елит. Той предлага мажоритарните избори, които ще подобрят качествения състав на парламента.
И в действащата избирателна система има мажоритарен елемент - могат да се избират независими кандидати. Друг е въпросът, че досега нито един независим кандидат не се е класирал в парламента, най-успешният май събра 1/3 от необходимите му гласове. Политолозите твърдят, че мажоритарната система "забива" двуполюсния модел. Типичният пример за такава система е английската уестминстърска система. Някой да е чул за бум на независими депутати в Англия? Единственият пробив до момента е новият кмет на Лондон.
Независимо каква ни е избирателната система, тя ще води до едно и също - до налагане на политически елит. Ако СДС реши - Христо Бисеров ще бъде в парламента още 100 години. Ако СДС намери вътрешни сили в себе си - Бисеров няма да бъде в парламента догодина. Както бяха, и вече не са, червените Виденов и Премянов. Представителната демокрация може би не е най-хубавото нещо, но по-хубаво няма. Чърчил май го е казал. Явно е, че като създава гражданско сдружение, някой иска да обясни, че се е сдружил истински с гражданите и говори от тяхно име. Случая с Луджев е много интересен - за да подчертае връзката си с гражданите, той май започна да кара партията си "Нов избор" да организира клубове на "Свети Георги Софийски". Преди няколко седмици избухна скандал за това в Хасково. Местният лидер на "Нов избор" Динко Динев изкара структурата от политическия съвет на партията с думите: "Хората от "Св.Георги Софийски" искат да прераснат в национално движение, но нямат структури по места. И тогава Димитър Луджев хваща нас, провинциалните организации на "Нов избор", да свършим част от тази работа".
От "Св.Георги Софийски" излязоха наскоро с идеята да се образува обединение на гражданските сдружения. Както казва Стоян Александров, това обединение ще е "асоциация, сдружение или нещо от този род". Според ексминистъра това гражданско обединение трябва да се създаде с "оглед бъдещо участие в парламентарните избори с единна листа". Въпреки че проф. Андрей Пантев обявява "Св.Георги Софийски" за
"надпартийно и дори наддържавно движение",
той си остава чиста дясна партия, която мечтае да разбие двуполюсния модел.
Същото нещо е и "Гергьовден". Дилов-син поставя организацията си "не в лявата или дясната част на политическата система, а над нея", но подобно обяснение може да свърши работа само до изборите. След това, когато влезе в парламента, Дилов трябва да избере къде да седне - до БСП, до СДС, в центъра. Не може да седне отгоре. И в никакъв случай Дилов няма да седне до гражданите на балкона.
В интерес на истината "Гергьовден" действаше доста дълго като типично гражданско сдружение. Бунтът на гергьовденци срещу лицензирането на Интернет беше истинска проява на гражданско сдружение. Такава проява е продължаващото да съществува сдружение на ревизора Емил Димитров за борба с корупцията. И в двата случая се поставя конкретен, значим проблем и се търси подкрепата на обществото.
Както "Гергьовден" стана политическото крило на "Хъшовете", така и "Демократичен алианс" ще стане политическото крило на синдиката "Подкрепа". Сигурно и Тренчев ще кара синдикалните си структури да съдействат за създаването на партийните. Всичко това е безумно, защото синдикалист не би трябвало да се занимава с политика. Ако един ден Тренчев вземе властта и стане премиер, сигурно ще седне да преговаря със себе си в тристранката.
Четири ромски партии и пет граждански организации подписаха преди месец рамково споразумение за създаване на Гражданско обединение "Рома". И естествено, веднага обявиха, че една от основните им цели е да участват на изборите. Втората им цел била да работят за решаването на тежките социалноикономически проблеми на ромите в България. Ромите ни сигурно са чули, че е страшно модно да наричаш партията си "гражданско обединение".
Гражданските сдружения не би трябвало да се занимават не само с голяма политика, но и с бизнес. Един проектозакон - за юридическите лица с нестопанска цел, който ще бъде приет скоро, вероятно ще даде право на юридическите
лица с нестопанска цел да извършват стопанска дейност...
За да могат да подпомогнат своята нестопанска дейност. Т.е. защитниците на Централен Балкан ще могат да въртят кафеджийски бизнес и държавата ще им дава преференции - по-ниски данъци, облекчен кредитен режим, по-ниски мита. Тези неправителствени организации ще бъдат подчинени по закон на министъра на правосъдието, а държавният финансов контрол ще бди над сметките им. Значи държавата ще им даде право да пипат пари, а за сметка на това ще поеме контрола върху тях.
Докато част от новите граждански сдружения се опитват да политикантстват, други започнаха работа по същество. Пример за това са "Ресурсен център" на "Отворено общество" и неправителствените организации на Джон Станчов и Димитър Йончев, които започнаха работа по трансформирането на офицерите в цивилни граждани. Дебат по обществените ангажименти на бъдещите частни национални телевизии пък провокираха "Българската медийна коалиция", СБЖ, форум "Свободно слово", Националната организация на кабелните оператори, дружество "Гражданин".
На този етап гражданските сдружения, нямат шанс за пробив в политическия живот на страната. Сами по себе си, те не представляват заплаха за двуполюсния модел. Едва ли е възможна и мощна коалиция от граждански движения, която да се яви на изборите за 39-ия парламент догодина и да прескочи 4-процентната избирателна бариера.
Въпреки това, вероятно действащата политическа класа ще предприеме ответни действия срещу стремежа на гражданските движения за участие в политиката. С промяна в избирателния закон до следващите избори няма да бъдат допуснати организациите, регистрирани по закона за лицата и семействата.
Но много лошо би било, ако в настаналата суматоха бъде игнориран важният въпрос, повдигнат от гражданските сдружения - въпросът за кризата в политическата система на страната.
|
|