Седмица преди дебата в Народното събрание за корупцията Страсбург се опита да развали обществената атмосфера в страната, като ни пробута образец на Кодекс за поведение на държавните служители. Той трябвало да пресече корупцията поне на средно равнище. Правителството обаче не се хвана на провокацията и запази ледено мълчание за документа, макар че бе длъжно да го разгласи. Такова бе изискването на Комитета на министрите на СЕ, в чиято 106-та сесия на 10-11 май участва и български официален представител от името на външната министърка Надежда Михайлова.

И тъй като властта не намира сили да съобщи дразнещи я факти, в. "Сега" се старае да я извади от неудобното положение, за да не излезе, че държавата не върви в крак с Европа. А точно премиерът Иван Костов повика от парламентарната трибуна Европа за свой адвокат, когато обясняваше, че в България няма корупционна политика, и затова авторитетът й бил висок в чужбина.

За да не се разстройва правителството, вестникът е длъжен веднага да направи уговорката, че Кодексът е адресиран до всичките 41 страни членки на Съвета на Европа, а не само до България, което пасва на развиваната напоследък утешителна теза от министри и други, че корупцията е навсякъде по света. Но това не бива да приспива нашата бдителност към маневрите на Страсбург, защото България е единствената държава, за която досега в документ на Съвета на Европа е записано, че е допуснала всеобхватна корупция. Този етикет й бе лепнат на зимната сесия на ПАСЕ през януари т.г., когато бе приет докладът на двамата наблюдатели Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод. Тогава бе снето наблюдението над България, но при условие тя да се пребори с девет недъга на незрялата си демокрация. Единият от тях бе ширещата се корупция.



Измамна невинност



Кодексът общо взето изглежда невинно. Освен това е адресиран до средния и дребния чиновник и изрично прави уговорката, че не се отнася до министри, лица на изборни длъжности (депутати) и магистрати (съдии, прокурори). Но при желание можел да се прилага и към тях. Като знаем какви имена се свързват най-често с темата за корупцията, не бива да се съмняваме, че такова желание у нас ще отсъства. По-надолу в йерархията обаче са "братовчедите", "клиентелата".

"Корупцията е една от най-големите заплахи за демокрацията и правата на човека", предупреждава Съветът на Европа. Българският опит оспорва това твърдение, защото корупцията се развихри най-много тъкмо при управлението на най-демократичното ни правителство. Няма опасност и за правата на човека, защото корупцията разширява свободата на действие на хората, особено на своите хора и на чиновниците, които правят каквото си искат. Щеше ли да бъде свободата на човека по-широка, ако трябваше да се ограничи в рамките на закона?



Кипи напразен труд



От 1994 г. Съветът на Европа работи над документи срещу корупцията. Последователно бяха приети Наказателна и Гражданска конвенция срещу корупцията. С Кодекса, който се добавя към тях, вече се покриват и трите основни юридически сфери - наказателното, гражданското и административното право. Отделно през 1996 г. бе приета Програма за действие, а през 1997 г. бе посочена връзката между корупцията и организираната престъпност. За контрол над прилагането на нормите бе съставена и специална Група държави срещу корупцията (ГРЕКО), в която членува и България. И какво от това?

Както се вижда, българските власти не приемат такива документи дори за информация. Иначе щяха да информират за тях обществото. В чл. 2 на Кодекса например се казва, че той трябва да стане част от условията на трудовия договор на служителите. В приложеното Експозе на мотивите се пояснява, че всеки член на персонала не само трябва да получи свой екземпляр на Кодекса, но и да му бъдат дадени разяснения за последиците, ако не го спазва. Нарушаването му би означавало прекратяване на трудовия договор.



Европа е далеч



Не е нужно да се чете целият документ, за да се разбере колко далеч е Европа от нашата действителност. "Държавните служители служат не само на държавата, но и на обществото като цяло", провъзгласява т. 26 от експозето. Нищо подобно. Обществото у нас като чуе, че му предстои среща с чиновници, го втриса. Защото знае, че ще го разиграват, докато му пребъркат джобовете. Чиновническата каста се обособи в група със собствени интереси, която обслужва преди всичко себе си.

Чл. 12 на Кодекса изисква от служителите да сигнализират, ако забележат, че техни колеги се поддават на корупция. У нас се получава обратното. Лично премиерът Костов призна, че е наредил сигналите за корупция да се довеждат до знанието на уличените вместо да се предават веднага на санкциониращите органи. Самият той се извини в Деня на прошка от телевизионния екран не на българския народ, а на заподозрения в корупция пътен шеф Костадин Таушанов.



В татковината - бащиния



Чл. 13 предупреждава служителите да бдят дали не се получава конфликт между обществените и техните лични интереси. Но у нас корумпираните съчетават отлично държавните с частните интереси, превръщат общото в бащиния. Къде е конфликтът? А в обяснителното експозе към този член се посочва, че служителите трябва да обявяват обсега на своите лични интереси не само при назначаване и освобождаване от длъжност, но и в редовни интервали. При всяка промяна на материалното положение трябва да правят нова декларация. У нас управляващите крият доходите си вече 10 години и само неколцина направиха скромни признания, след като медиите многократно описаха имотите им. Мъглата за произхода на парите им обаче си остава.

Освен това въз основа на чл. 8 експозето обяснява в т. 65 и 66, че и роднините и близките не трябва да се възползват от служебното положение на чиновника - нито под формата на заплащане, пътувания, заеми, почерпки, нито чрез улеснено уреждане на проблеми или предложения за кариера. Тук родната действителност изобилства с примери как подобно изискване не може да работи. Огледайте се колко от децата на висшите чиновници са в елитни училища у нас и в чужбина, колко съпруги и съпрузи приватизираха изгодно държавна собственост и се правят на проспериращи бизнесмени, докато половинките им се разпореждат на отговорни постове, колко пътешествия по екзотични места се уреждат като командировки или частни пътувания, платени от други, колко лесно е да се живее с връзки и да се прави кариера. Това си го знаем не от вчера, но напоследък държавата наистина е придобила "братовчедски" вид. На когото не му харесва, има право да я напусне. Просто - свобода на човека. Ако се измъкне на чист въздух, става "успял българин". Такъв властта уважава и му урежда безплатно гостуване у дома и почерпка веднъж годишно. Нека и той се облажи от корупцията, че да не злослови в чужбина.



Подаръци само от любезност



Чл. 18 от Кодекса изрично изисква от чиновниците да не приемат подаръци, освен когато заради любезност е невъзможно да ги откажат, и то ако са с ниска стойност. Календарчета, евтини химикалки, рекламни материали, дребни сувенири за бюро могат да бъдат приемливи. Не е осъдително да ви поканят на кафе или чаша вино (не гуляй в скъп ресторант). Но ако и дребните подаръци станат редовни, работата отива на зле. Във всички случаи се препоръчва чиновникът да информира по-горе какво са му подарили, за да има пълна прозрачност в работата му и да не се влияе от нечие прекомерно "уважение". Възнаграждението на служителя е неговата заплата, препоръчва сухо Кодексът от Страсбург. Но знаят ли там как се живее в България само с една заплата?

Чл. 22 изисква чиновникът да не използва за лична облага или за чужда вреда информацията, с която разполага. Трябвало да пази чуждите тайни, до които има достъп. Тук би се възмутил дори финансовият министър Муравей Радев. Нали кабинетът обмисля как да позволи на всеки държавен орган да наднича в данъчните досиета на гражданите, чиято тайна била уж защитена от закона. След като маса чиновници ще боравят с чуждите тайни, представете си какви облаги могат да паднат от изнудване с едно намигане.



Знаеш ли ти кои сме?



А някои заключителни препоръки в кодекса звучат направо смешно: чиновниците да не ползват служебните си коли за лични пътувания, да не говорят по частни въпроси от служебните си телефони и да използват секретарките си само по служебното им предназначение. У нас един високопоставен чиновник дрънка цял самолет, когато се отбива при щерка си в чужбина, а за воаяжите с мерцедесите и джиповете въобще не си струва да се говори. А най-високият чиновник в държавата навърта по личния си мобифон 8000 лв. месечно при заплата 1000 лв. При секретарките е ясно - там всичко става по любов.

И накрая Кодексът пояснява как да се напуска почтено работата. Чиновникът не трябвало да работи така, че да си урежда сетне изгодна оферта от частни лица, нито по-късно да се възползва в новата си работа от информацията, която е придобил като държавен служител. Един министър приватизира за фамилията си цял отрасъл (транспортния) и се оттегли да си го консумира като бизнесмен, та по-дребните ли няма да се облажат от положението си? Принципът е: падне ли ти, не изпускай! Другото си е европейски брътвеж.