В последно време парламентаристи от различни политически сили надават глас, че спецкомисия трябва да осъществява контрола върху големите приватизационни сделки, които предстоят. Лошо няма, както казва народът. В крайна сметка живеем в парламентарна република, парламентът, сиреч народът, е върховен суверен.

Освен това наистина за продан остана най-вкусното - Булбанк, "Булгартабак", БТК, ВЕЦ-ове, други енергийни обекти, инфраструктура и т.н. Те са, тъй да се каже, национална гордост и народът трябва да е осветлен в чии ръце ще отидат и по какъв начин. Тъй че избраниците, пратеници на същия този народ, основателно искат да знаят.

На избирателите сизифовските усилия да се превземе контролът над приватизацията от парламента сигурно са особено симпатични. Нали всички искат да се пребори поне едната глава на змея "корупция".

Само че напъните на депутатите изглеждат изключително смешни за онези, които познават механизмите в приватизационния процес. Защото



лостове за контрол на приватизацията и сега има



И няма никакви основания да се смята, че новата свръхкомисия ще бъде по-добър надзирател от всички съществуващи досега.

На първо място според чл. 10 на Закона за приватизация и преобразуване на държавните и общински предприятия Агенцията за приватизация е създадена като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията на обектите над определена стойност на активите. Т.е.



основният контрольор на процеса е Агенцията за приватизация



Според новата структура си има специална дирекция "Следприватизационен контрол", която пък следи изпълнението на ангажиментите по сделките.

Депутатите задължиха всички продаващи органи да оповестяват всеки месец в "Държавен вестник" всички сключени сделки.

Само че как агенцията ще контролира собствената си работа, би възкликнал мислещият човек. Тя може да контролира другите продавачи, но не и себе си.

Допускаме, че има основания изпълнителното ръководство на ведомството да бъде упреквано, че работи под натиск от страна на политическата сила, която го е назначила, и продава обекти на политически любимци при по-изгодни условия. Такива подозрения винаги съществуват за всички продаващи ведомства - министерствата и агенциите.

От създаването на агенцията до ден днешен шефовете й са политически фигури. С изключение, може би, на Ренета Инджова. Какво да говорим пък за министрите, които са си баш политици.

Ето защо, с цел да контролира дейността на изпълнителната власт в АП, се назначава надзорен съвет. "Надзорният съвет се състои от 7 членове. Четирима се избират от Народното събрание и трима се назначават от Министерския съвет", пише в закона.

Т.е. в АП вече има създаден



механизъм за депутатски надзор над сключваните сделки



В момента членове на надзорния съвет са Гаврил Гаврилов, излъчен от Евролевицата, и Йосиф Илиев, човек на соцпартията. Всички документи по сделките, гледани в надзорния съвет, са достъпни за тези хора. Т.е. те не биха могли да бъдат тайна за партиите, които са ги излъчили.

В крайна сметка всички сключени приватизационни сделки подлежат на контрол от Сметната палата. И тя твърде често упражнява това си право. По-големите сделки вече са проверени от палатата. Наложени са и множество наказания - и на купувачи, и на продавачи.

Да не говорим, че депутатите редовно биват осветлявани по интересуващите ги сделки чрез парламентарния контрол. Няма петък, в който да не се разказва ходът на процедурата по продажбата на някои предприятие, било то дребно или по-едро. Някои, като сделката за "Интерпред", например, бяха осветлявани и през 1997, и през 2000 г. За затвърждаване.

За капак бе създадена комисия "Антимафия", чиято основна цел бе да разгадава наличието на корупция и далавери в приватизационния процес. Досега същата тази комисия се е произнесла единствено по сделката с "Балканфарма" за покупка на пакети от три фармацевтични завода. И въпреки всичките разкрития около скандалната продажба, комисията отсече: "Няма нарушения".

Последната мода в приватизационния процес е съставянето на работни групи. В тях влизат представители на различни ведомства от изпълнителната власт и в крайна сметка отговорност за продажбата носи групата. Тя обикновено се ръководи от вицепремиер.

Първият подобен случай бе с продажбата на авиокомпания "Балкан". След това работна група под ръководството на ексвицепремиера Евгений Бакърджиев пое продажбата на БТК. След кабинетните рокади групата пое вицепремиерът Петър Жотев. Той е начело и на най-новата работна група - тази, която ще приватизира "Булгартабак".

Вицепремиерът, отговарящ за икономиката, е шапка на Агенцията за приватизация. Така ролята на институцията се снижава и контролът на правителството над нея се заздравява. При идването си вицепремиерът Жотев беше решил да се раздели със Захари Желязков. Впоследствие обаче установи, че не е нужно да се лишава от него, след като и без това ще ръководи целия приватизационен процес.

Напоследък обаче в отношенията между двамата се появи пукнатина около "Софарма". Желязковите хора престъпиха нареждането на Жотев и пуснаха обява, че продават фармацевтичния завод в деня, когато вицепремиерът обяви от парламентарната трибуна, че той ще се заеме с продажбата. Според очевидци вицепремиерът се тюхкал, че ако АП продължава да подбива авторитета му, можело да се наложи да подаде оставка. Това не е в стила на Жотев, така че може да се възприеме по-скоро като хипертрофирана илюстрация на проблема, в който се превърна агенцията за вицепремиера.

От всичко казано дотук става ясно, че



който иска да знае, има как да научи



Истината обаче е, че не толкова от любопитство и от любов към справедливостта и прозрачността са продиктувани непрекъснатите повици от тая или оная политическа сила да се създаде комисия в парламента за контрол върху големите сделки. Простият отговор на въпроса за какво им е поредната комисия е, че те не са доволни от отдалечеността си от кацата с меда. Партиите в опозиция и по-малките партии от управляващата коалиция (като ВМРО, например) никак не могат да се примирят с факта, че възможност да обличат в икономическа мощ политическата си власт имат само непосредствено заетите в изпълнителната власт. Естествено, когато се вижда, че апетитните обекти не останаха, стремежът да се сложи ръка върху тях се усилва.

Всъщност не контролът ги интересува,



а непосредственото извършване на сделките.



И сега е практика депутати да ходатайстват пред продавачите за "свои" хора. Но шанс имат само онези, които са от парламентарната група на управляващите. По времето на Жан Виденов апетитните парчета отиваха у червени политически избраници. Та ето това е мъката на депутата. А не, че толкова му се занимава с приватизация.

Едно е ясно. Със създаването на лелеяната комисия процесът ще се затлачи още. ВМРО направо поиска отлагане на големите сделки с още 6 месеца. А в такива случаи ефектът е един - цените на обектите падат, интересът намалява.

А вероятно точно това целят ревностните поборници за депутатския контрол върху раздържавяването. Властта ще се смени и апетитните обекти ще останат за следващите управляващи. Т.е. за РМД-тата, учредени от техни хора. Които ще лапнат най-вкусните парчета от баницата срещу пари на самите дружества, т.е. на държавата. Каквато, между впрочем, е практиката и днес.

Ако депутатите искаха да извършват реален контрол, просто трябваше да четат повече вестници. По-добър контрольор от журналистите май няма. Само че след толкова разкрития за скрита приватизация, за явно безочливо сключени сделки, за отявлени провали с избора на купувач - нито има някой в затвора, нито пък някой е платил за гяволъка си. Което е поредното доказателство, че воплите за по-стриктен парламентарен контрол са смешен плач.