|
Любен Дилов-син*
Седят светиня му Георги и Люспестата твар сред зелените майски жита на Родината и се готвят за Празника на буквите. За тях той е "пълник" - изпълнен с много различни смисли. Тананикайки си "Върви, народе възродени", каноничната двойка се сеща за автора - Стоян Михайловски. Таз чудовищна фигура в българската публицистика, тоз Велзевул от страсти и идеи, нямащ друг по равност! Освен прослава на "възродения народ" Михайловски е писал за същия някои нелице- и неслухоприятни неща. Както е славил Солунските братя, тъй е нарекъл българската преса "дъжд от храчки и море от помия". Бил е най-лютият противник на Фердинанд, но и любимият му събеседник, майстор на блестящи словесни импровизации...
След като днешното ни правителство достойно чества 19-майския преврат, възраждайки стари призраци, Св. Георги и Змеят искат покрай 24 май да припомнят едни по-други думи на Михайловски:
"Българинът не е свободен, българинът е само освободен." Михайловски знае, че дарената свобода и лесните революции не раждат свободен дух, а материална освободеност. Съчетана с липсата на морал, тя ражда партизанщина, келепирджилък, нравствена и стопанска разсипия. Михайловски е първият, най-истински български консерватор, правещ разлика между държава и държавност. Държавата може да "бъде плод на едно щастливо военно действие и да дойде в един ден само", но държавността е процес на превъзпитание и самовъзпитание на гражданите! Забележете - на гражданите, не на партиите!
"Народовластието е възможно там, дето чрез избори народът проявява желание да ръководи и наставлява своите управници, а не чака и не склонява да бъде ръководен и наставляван от тях."
"Общата днешна поквара изхожда от вродената у всички малокултурни народи идея, че политиката не е друго освен изкуството да си служим с общото дело, за да подобрим своето частно дело."
"Само народ, обладаващ висока морална култура, е способен да се обърне към своите държавни водачи, когато те са духом безоки, с думите: Вашето място не е начело на държавата; скоро се махайте от тамо!"
"Говорим за общество, току-що излязло из робството, което запада в развала; общество, което излиза из гнета на бича и попада под ярема на порока; общество, робувало векове на иноплеменен деспот, което, след провала на този деспот, почнува да гнети само себе си. Тъй стана с България."
"У развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Такъв е демократизмът на русите, гърците, турците, власите и сърбите. А преди всичко такъв е демократизмът на българите."
"Нека престанем да отъждествяваме тези две работи - основни демократически наредби и реална народна демократическа организация... Най-вредоносната омая е омаята от небивалици, от въображаеми блага, от неосъществими преустройства. Такава е българската омая."
"Държава? Какво може да бъде то, ако не чифлик, мушия? И как да я управлявам другояче, освен като се ползвам от нея, като й налагам всичките си пожелания и прищевки?"
"Българската интелигенция не смогна да разумее, че равенството се състои в закрилата, която законът дава на всеки гражданин да развива и оползотворява своите духовни способности, а никак не в раздаването на всекиго и на всички еднакви постове, функции, мисли и прерогативи. Политиката у нас е поминък, а никак не една цялост от познания, дарби, умение, опитност и человеколюбие."
"Тежко е, тъжно е да говориме горчиви думи на рода си. Но над всичко и преди всичко истината. Без вярна диагноза няма лек за недъгавия. Ако се въоръжим с кураж и търпение да изслушаме неизопачени истини, ще можем да си дадем отчет каква нова ориентация низ бесните морски фъртуни би упътила нашия държавен кораб към спасително пристанище."
Светиня му и Змеят спестиха в туй припомняне най-суровите думи на Михайловски. И умишлено не издават преди колко години са казани!
-------
При съставянето на Драконовските диалози е обобщено мнението на повечето клубове "Гергьовден" в страната, че в българската история има ред изказвани тези и ситуации, които са напълно валидни и днес. И че за демокрацията важи бабината приказка "Шляпай малко дупе, за да не биеш после голям задник". Горчивите думи и уроци на младата демокрация не трябва да й се спестяват именно докле е младост.