|
Цял куп са недомислиците, които могат да донесат доста неприятности на хората, които командват и които служат в армията. Но
за първенство в абсурдите претендира прословутият член 62.
Медиите, политиците и военните дълго дискутираха промените в службата за наборните войници. И накрая срокът й падна - от 9 на 6 месеца за висшисти и от 12 на 9 за нормалните момчета. Доста драстична промяна, чийто последствия няма да са безобидни.
Да речем, че бяха прави политиците, които настояваха за намаляване на срока и за разделяне на донаборниците на нещо като първо и второ качество. Но най-голямата грешка на законотворците е, че отложиха промяната за повече от година и три месеца.
Службата се намалява, но това ще стане реалност едва на 1 октомври 2001 година.
Капан първи: хиляди са в напрежение
Какво ще направите, ако сте донаборник, на когото му предстои казарма тази година? Ами ще вземете да изчислявате кога трябва да влезете, та да ви хване краткият срок. И ще молите мама и татко да търсят връзки, та сметките ви да се вържат с плановете на военното окръжие, което трябва да ви призове в редиците на родната армия. Сиреч да ви пратят повиквателната колкото се може по-късно.
Това е обратното на чудото, което се случваше през последните години. След съкращаването на войската до 45 000 души, закриването на строителните, транспортните и пощенските войски се оказа, че огромно количество донаборници не могат да отбият задължителната военна служба и трябва да чакат. Да, ама никой чорбаджия не припира да даде работа на младеж, дето може след 3 или 6 месеца да го вземат в казармата. Стигна се дотам - да се дават рушвети за да влезе в армията. Една от основните цели на намаляването на службата беше да се реши отчасти този проблем.
Какво става сега обаче? Законът влиза в сила от 1 октомври догодина и това означава, че войниците, които са навършили 9 месеца служба до тази дата, трябва да бъдат уволнени веднага. Същото важи и за висшисти, които са навършили 6 месеца в казармата.
Да, ама момчетата, влезли с тазгодишния октомврийски набор или с януарския набор за висшисти,
ще трябва да си изкарат срока по стария закон.
Какво трябва да направи младежът, който вижда, че ако се отложи с 3 или 6 месеца, ще служи с 1/4 или 1/3 по-малко? Ами да се опита ли да намери връзки или да плати, където трябва, за да не го смачка тази несправедливост. Очевидно е, че който има възможности и пари, ще се опита да бъде три месеца по-малко патриот - противното би било глупаво.
Та законотворците вкараха в закона катализатор за корупция.
Нима за тях е тайна, че начинът, по който се влиза в казармата е доста опорочен? В интервю пред "Сега" бившият шеф на Военна полиция ген. Любен Пандев заяви, че всеки трети се урежда, влизайки в казармата.
Нямо човек, дето не е чувал как става. Корупцията е всякаква - от дребни подаръци до няколко хиляди марки според това дали искате сина ви да служи в по-цивилизовано поделение, близко до вкъщи, да се отложи или изобщо да не влиза в казармата.
Как мислите тогава - възможността да се служи по-малко ще редуцира или ще увеличи корупцията на входа на армията?
Освен че развихриха корупцията, законотворците си заложиха и още една прекрасна бомба - хиляди млади хора, гневни, че са ги вкарали в най-прецаканите набори, октомврийския и януарския.
Не се съмнявайте, че като се заварят в казармата прекараните с дълга служба и първите късметлии, между тях ще се породят много сериозни търкания.
Капан втори: издевателствата стари-млади ще се възпламенят
При първата промяна на срока през 1990 година, когато службата бе съкратена от 2 години на 18 месеца, се реши тези момчета, които са в заварено положение и трябва да бъдат уволнени на 24-тия месец, да бъдат уволнени значително по-рано. Поради една проста причина - агресията сред войниците, които трябваше да се примиря, че ще служат повече, нарастна невероятно. Няколкото инцидента убедиха големите началници, че трябва да има някаква бонификация и за тези от 2-годишната служба.
Сега такова нещо не се предвижда. Не е трудно да се предвиди, че напрежение ще се натрупа между наборите, при това от самото начало, защото неравнопоставеността ще бъде ясна от първия ден в казармата.
Как биха се държали момчетата от тазгодишния октомврийски набор с новобранци без висше образование, които влязат на служба през януари или март следващата година? Те ще се уволнят по едно и също време! И не трябва никой да се изненадва, когато някои по-агресивни "стари кучета" потърсят възмездие.
Допълнително ще съществува напрежение между висшисти и нормални момчета поради простата причина, че в бъдеще те ще служат в едни и същи поделения, дори взводове, но първите ще бъдат богоизбрани.
Капан трети: А ако на следващите управляващи им дойде друг акъл?
Настъпва 1 октомври 2001 г., има ново правителство, нов парламент и те отменят намалението на службата. Нали до началото на следващото лято ще има избори. А още сега се чуват гласове, че промените в срока на службата са грешка. Така мисли почти цялата парламентарна комисия по национална сигурност, Генералният щаб, президентът.
В ДПС, чиято роля в следващия парламент ще се засили, се твърди, че армията ни трябва да се върне поне на численост 65 000, че трябва да се възстановят Строителни войски. Ако това стане, то службата отново трябва да стане 12 месеца за всички. Съществуват и други възможности за срока, но определено до 1 октомври следващата година чл. 62 може да бъде коригиран. Или влизането му в сила да бъде отложено за още някоя и друга година. Може да бъде пренаписан законът и с чисто нов чл. 62. Тогава?
Каква би била реакцията на всички тези родители, дето да пъхали пари наляво и дясно, на всички тези момчета, дето са живяли с мисълта за по-малка служба? Ще замирише ли отново на цигарен дим около президентството или ще стане по-лошо?
Спомен от цигарения бунт на офицерите
Военният закон вече има горчивия опит с отлагане - с една година се забави действието на онзи текст в него, отнасящ се до заплащането на кадровите военнослужещи. Според този член офицерите не могат да получават по-малко възнаграждение от 2 средни за страната бюджетни заплати, сержантите - 1,3, а професионалните войници - 1.
Законът беше приет от Народното събрание в края на 1995 г. и влезе в сила в началото на 1996-а. В началото на 1997 г. обаче държавата нямаше пари, за да изпълни написаното в закона за заплатите на военните. И през януари, малко след горещите събития по софийските улици, офицерите от Военна академия излязоха на мълчалив протест пред президентството, изпушиха по някоя друга цигара, колкото да опънат и без това обтегнатите нерви на Петър Стоянов, и се разотидоха.
Но "Цигареният бунт", както стана известен, доста уплаши управляващи и бъдещи управници. И са си прави - много е лошо да ти се разбунтуват военните.
Този риск може да бъде избегнат, ако депутатите престанат да поемат ангажименти към обществото чрез норми, които не могат да прилагат.
Но нищо чудно догодина наесен пак да има драма с военния закон. Защото държавата ни цикли винаги в един и същи порочен кръг. Той може да бъде описан по следния опростен начин: Управленско решение довежда проблеми. Проблемите се решават с импровизация. Депутатите узаконяват импровизацията и създават нови проблеми. Проблемите избухват в най-неочаквания момент. Управлението импровизира отново, депутатите узаконяват отново и т.н., и т.н.
Защо го правят?
Мотивът, който предопределя политиката на правителството, е гасене на бюджетни пожари. Политическите партии и депутатите имат задача да градят имидж, който на следващите избори да им гарантира място в парламента.
В конкретния случай правителството изчисли, че проблемът с многото донаборници може да се реши по най-евтиния начин - съкращаване на службата. А пък повечето партии сметнаха, че намаляването на срока ще им докара дивиденти - гласове на доволни младежи и родители на изборите догодина.
Да, но както обикновено, и правителството, и парламентът, и партиите в него забъркаха каша. Първо, като не послушаха военните, че не бива да намаляват срока на службата. И второ, като направиха процедурата около намаляването по възможно най-глупавия начин. Колкото и да е странно, при дискусиите в пленарната зала почти никой не говори за капаните с тая дата 1 октомври догодина. Но ефектът от нея ще започне да се усеща тази есен, а напрежението ще се засили напролет - тъкмо по времето, когато на политиците най-много ще им е нужно народът да ги мисли за мъдри и да гласува за тях на изборите.
Затова е съмнително, че политиците ще спечелят лелеяните дивиденти с игрите си около казармата. Но е сигурно, че ще предизвикат огромни проблеми.
|