С картинния термин "asset stripping" (буквално: "събличане на имуществото") финансистите означават една особено



нагла форма на измама,



която взема застрашителни размери в нашата страна. Това е елементарна стратегия за печалба от силно задлъжнели фирми, които все още имат значителни материални активи. Ето сценарият за тази финансова игра. Мошеникът харесва затънала в дългове фирма, някой колос на тоталитарната икономика. Такива предприятия са градени да бъдат гордост на нацията. За тях са хвърлени страшно много пари, често без грам рационалност. Те са натъпкани с купища уникални машини, които рядко са ползвани и никога не са товарени с пълния им капацитет. В пазарни условия издигнатите като паметник на прогреса индустриални гиганти трудно връзват двата края и натрупват колосални дългове, най-вече към държавата (защото от години са търпени да не плащат данъци - в името на социалния мир). И ето явява се



измамникът в ролята на инвеститор.



За изпечените международни аферисти е детска игра да вдигнат шум из пресата, да се представят за агенти на огромни, световно известни фирми. Клакьори от медиите и властта ги обявяват за стратегически инвеститор, дошъл да вдигне на крака промишления колос. С някое дарение, подхвърлено във фондацията на съответната съпруга, или пък с пряк подкуп, играчът получава висшата благословия и се класира за предпочетен приватизатор. Следва важен етап в машинацията, когато се водят преговори за смъкване до минимум на цената за придобиване на заборчнялата грамада машинарии. Някъде на този етап изневиделица се загубва могъщата фирма, чието име мошеникът е ползвал като параван. Купувач на приватизираното предприятие се оказва някоя офшорка или местна фирма, празна откъм капитал. Цената на приватизационната сделка се смъква с



щедри обещания за погасяване на дълга



на закупуваната фирма. Приватизаторът получава контрола върху нея само защото е подписал от името на празната фирма-купувач задължение да плати милиони, често дори стотици милиони долари задължения към кредиторите. Разбира се, цената е съответно намалена. Купуват да речем металургичен комбинат. Машините му струват 100 млн. долара, дълговете му са 200 млн. "Купувачът" обещава да ги плати. Заплаща и някаква символична цена, например 1 долар или 100 хил. долара. Чиновникът-продавач цвили от радост за успеха и обяснява, че тарикатски е пробутал на чуждоземеца нещо, което струва само 100 млн. на двойна цена. Тук е ключът към измамата, защото



обещанията пари не струват,



щом са дадени от името на химерична куха фирма. В нашия пример само изглежда, че имущество за 100 млн. долара е продадено за 200 млн. (дълг) + 100 хил. (в брой). Всъщност активи за 100 млн. долара са харизани за 100 хиляди, а цената на обещанието да се плати дълга от 200 млн. е точно равна на нула.

Веднъж докопал приватизираната фирма, мошеникът се развихря - уволнява персонал, прекратява производства. И върши главното, за което е играл - продава активите на предприятието. Ако не може да намери купувач, прехвърля активите по фиктивни цени на свои собствени фирми и ги изнася колкото може по-далеч. Желателно зад граница. Бързичко изуват приватизираната фирма, докато остане по гол скелет. С това измамникът създава и



претекста да изчезне,



спрял е предприятието, изхвърлил е работниците и е продал дори имуществото, заложено пред кредиторите. Естествено, или работниците протестират, или пък кредиторите започват принудително изпълнение. Тези предизвикани от самия него събития негодникът купувач обаче обявява за посегателство върху неговия инвестиционен проект. Той пищи колко бил разочарован от "тази страна", хвърля обвинения на всички страни, завежда за очи едно-две съдебни дела, да дава вид на жертва. И изчезва. С него изчезват откраднатите пари от имущество, съблечено от купената фирма. Дълговете, които измамникът е обещал да плати, си остават неплатени. Само че сега липсва обезпечение за кредиторите.

Огледайте се и ще видите как в този момент до вас някой измамник съблича имуществото от някоя фирма или е привършил и се готви да изчезне. Никога няма да имаме държава, ако не потърсим отговорност от хората, грабили по този пладнешки начин, от мошениците, измамили кредитори и работници. И от онези властници, без чиято решаваща помощ мошениците не биха никога успели да извършат пладнешкия грабеж.

--------

Използвани са елементи от проекта "Граждански начала за възраждане на България на ГОДО "Св. Георги".