--------------------------------------

Захари Желязков е роден през 1960 г. във Варна. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа като съдия в Хасково. Бил е член на директорските бордове на Общинската застрахователна компания и на "Булгартабак холдинг". Преди да стане шеф на Агенцията за приватизация през март 1998 г., беше депутат от СДС в 38-ото народно събрание.

-----------------------------------------

- Г-н Желязков, вашето обяснение за недоволството от качеството на приватизацията в последно време?

- Изявленията са от различни посоки и имат различен смисъл и подтекст. Да вземем последните искания на опозицията. Настояването за спиране на приватизационни сделки претърпя еволюция и се появи като искане за създаване на извънредна парламентарна комисия, която да разглежда приватизационните сделки. Това според мен е акт на отчаяние и до голяма степен неразбиране на принципа за разделение на властите. Бих казал, че това донякъде е и проява на комплекс.

- Защо комплекс?

- Не може народните представители, дори и тези от опозицията, да се оплакват, че нямат достатъчно информация за приватизационните сделки. Те имат изключително широки правомощия. При парламентарния контрол сме отговаряли на десетки питания и за отделни сделки, и за приватизационния процес като цяло. Всеки народен представител, всяка парламентарната комисия може да поиска информация. Когато е искана, винаги сме се отзовавали.

каре

-----------------

Не знам защо опозицията не използва възможността, която е получила още през 1997 г. - да получава информация от представителите си в агенцията. Двамата представители на опозицията в надзорния съвет имат достъп до всякакъв вид информация и право на глас, което упражняват много стриктно.

Парламентът ще реши да има ли или не такава комисия. Аз лично смятам, че тя е излишна. И от друга страна, твърдя, че ние нямаме нищо за криене в нашата работа. Нищо тайно няма. Няма и от какво да се срамуваме.

-------------------

- Има ли политически натиск върху агенцията и лично върху вас?

- Политически натиск в агенцията няма и никога не е имало. Поне откакто аз съм изпълнителен директор. Има политическо присъствие в агенцията чрез надзорния съвет, който е политически орган.

- И никой не ви се обажда да ви каже с кого да сключите дадена сделка?

- Никога не е имало опит да се влияе по конкретна приватизационна сделка.

- Говори се, че готвите оставка?

- Кой твърди такова нещо?

- Отричате ли наличието на корупция в приватизационния процес?

- Как да го отричам, когато цялото общество е убедено, че в процеса на приватизация има корупция. Сигурно има такива случаи. Сигурно процесът е белязан с корупция. Но все пак за корупция можем да говорим, когато тя е доказана.

АП е обект на проверка от най-различни органи - от прокуратурата, Икономическата полиция, НСБОП, Сметната палата, ДФК, НСС, комисията "Антимафия", парламента. Ако бяхме корумпирани, със сигурност нещо щеше да се открие при толкова проверки. За нас най-важното е, че съдът е отменил или изменил незначителен брой наши актове.

А ако говорим за корупцията като явление, естествено е, че процесът на преход от централизирано към пазарно стопанство и от държавна към частна собственост е белязан с корупция. Най-голямата територия, на която се развива корупцията, е държавната собственост. В този смисъл приватизацията е най-мощното средство за борба с това явление.

- В последно време непрекъснато се изземват функции на агенцията - чрез упълномощаване на различни министерства да продават нейни предприятия, чрез работни групи. Това недоверие ли е или опит да се обезсмисли съществуването на агенцията?

- Първите две вълни упълномощавания са били, преди аз да стана изпълнителен директор. Когато поех агенцията, тази практика беше преустановена за доста време. В АП останаха малко обекти в сравнение с ресурса на някои от министерствата. Ние решихме, че тези големи и тежки сделки са много по-значими за българската икономика от по-малките и по-атрактивни сделки.

През юни 1999 г. агенцията бе затрупана от много работа и повечето от големите сделки бяха в критично състояние. Не го крия. Тогава преценихме, че можем да се освободим от още обекти в интерес на големите и важни сделки. Резултат имаше - големите български предприятия бяха продадени до септември.

С работните групи не се цели подмяна на институциите, които участват в тях и на техните правомощия. Големите сделки изискват решения не само от АП, но и от редица министерства. Целта на групите е да координират усилията на тези институции.

- Какво е бъдещето на агенцията?

- На път сме да постигнем целта, която си поставихме през 1998 г. През 1999 г. сключихме най-много големи сделки. Остават още, но те са по-малко на брой.

каре

----------------

Целта е до края на 2000 г. да приключим с приватизацията на промишлеността, търговията, туризма, транспорта и строителството. И да започнем подготовката за приватизация на дружествата от енергетиката и ВиК. В края на мандата на това правителство ще отчетем, че сме свършили работата, която ни беше възложена.

-------------------------

- Обсъжда ли се някаква трансформация на институцията?

- Аз мисля, че това на този етап не се налага. Мисля, че до момента, в който няма да извършваме сделки, има още доста време.

- Има ли конфликт между вас и вицепремиера Жотев?

- Аз не знам кой създаде чувството, че има конфликт.

- То се създаде около продажбата на "Софарма". Жотев поиска да продава завода, вие не му го дадохте.

- Да, имаше известни недоразумения. Но такива неща се случват. По искане на надзорния съвет внесох в надзора искането на вицепремиера да го упълномощим да продава "Софарма". Съветът прецени, че няма причини да се упълномощава министърът. Предстоеше изтичането на срока за подаване на оферти. Изпълних решението на надзорния съвет. Не ми се е случвало да престъпвам решения на този орган.

С вицепремиера Жотев нямаме разминаване по отношение на политиката в областта на приватизацията. Аз се отнасям с уважение към настояването му за прозрачност на процеса и за активен маркетинг. Мисля, че и той разбира, че независимо от спазването на тези принципи бързината на процеса трябва да е негова характеристика и през 2000 г. Темповете личат от изпълнението на годишната програма за приватизация. Тя ще бъде изпълнена и дори преизпълнена.

каре

----------------

- Г-н Желязков, най-големият скандал се развихри около продажбата на ВЕЦ-овете. Защо позволихте да се стигне дотам?

- Темата е много деликатна. Тя касае функциите на агенцията като орган на изпълнителната власт. Като изпълнителна власт ние сме длъжни да спазваме законите в страната. Често се говори за преференциите на РМД като за съществен дефект на българската приватизация. Агенцията е единствената институция, която чрез законодателна инициатива съществено ограничи преференциите на РМД.

И тук възниква парадоксът - когато спазваме закона, когато прилагаме всички ограничения, предвидени в него, и въпреки това се окаже, че работническо-мениджърско дружество предлага много по-добри условия, ние трябва да живеем едва ли не с комплекс за вина, че сме избрали РМД.

- Но в случая с двете каскади е очевиден конфликтът на интереси - БРИБанк е консултант, РМД-ата са регистрирани на адреса на адвокатите на банката, тя има акции от фирмите, гаранти на плащането.

- Конкретно за ВЕЦ-овете. Надзорният съвет се занима конкретно със съмненията за наличие на конфликт на интереси и установи, че преки доказателства за това няма.

- ???

- Има съмнения. Но справката от Централния депозитар показва, че БРИБанк има малък процент във фирмите, с които се гарантира плащането. Агенцията борави само с официални документи. Тя не е орган, който извършва разследвания. Разбира се, при повторното разглеждане на офертите още веднъж ще проверим обстойно твърденията в пресата за наличие на конфликт на интереси.

----------------------------------



- Другият приватизационен скандал в последно време е прибързаната продажба на хотел "Рила" на РМД. Защо толкова бързахте, г-н Желязков?

- Не сме бързали. Това е една от сделките на агенцията, които се проточиха най-много. През 1999 г. имахме определен ексклузивен купувач, който се отказа заради правните проблеми. След това дълго изяснявахме има ли пречки за приватизацията на хотел "Рила". Изисках правно становище от екипа в агенцията и от посредника по сделката KPMG. И двете бяха еднозначни - че независимо от съществуващите правни проблеми няма пречка да се продадат 51% от дружеството. Заделихме 29% от акциите за удовлетворяване на реституционните претенции. Обявихме нова процедура. Имаше 2 оферти - едната от РМД, другата от касов купувач. Цената на РМД-то беше двойно по-висока дори след дисконтирането. Явиха се в АП на следващия ден, казаха, че нямат претенции по проектодоговора, приеха го безусловно, включително и клаузата, че държавата не отговаря за всякакви неблагоприятни правни последици. Подписахме договора. Държавата се освободи от собственост, за която дълго време ще се водят съдебни спорове.

- Твърди се, че купувачът се ползва с протекцията на екстърговския министър Валентин Василев.

- Аз бях сериозно смутен от тези твърдения. В АП няма данни, че Валентин Василев е свързан с тази сделка. Нито пък някога по какъвто и да е повод е споменавал РМД-то.

- Вярно ли е, че KPMG предлага да бъде сключена сделка с другия купувач - "Бораконсулт"?

- Не е вярно.

- Ще има ли сделка за БТК? Евролевицата вече я обяви за най-скандалната, противоконституционна и противозаконна сделка.

- От наша гледна точка огромната работа по сделката е свършена. Очаквам в най-скоро време преговорите да приключат. След това сделката ще бъде от компетентността на надзорния съвет на АП, на Министерския съвет. За промените в законодателството думата има парламентът.

- Вие чувствате ли се като изкупителна жертва на бързата приватизация?

- Не. Изпитвам огорчение, че не се разбира напълно свършеното през миналата година. Не се разбира понятието бърза приватизация.

каре

------------------

Смятам за невярно твърдението, че бързата приватизация е за сметка на качеството. Ако това е така, би трябвало да е вярна тезата, че ако приватизацията се е извършвала по-бавно, е щяла да бъде по-качествена. Всички разумни хора разбират, че това не е вярно. Ако бяхме забавили приватизацията, тя щеше да бъде още по-некачествена.

Качеството на приватизацията е функция от състоянието на предприятията. Ние продавахме предприятия в лошо състояние.

---------------------

Не можем да очакваме в много кратки срокове след продажбата състоянието им рязко да се подобри. Ако бяхме забавили още процеса, предприятията щяха да бъдат в още по-лошо състояние. Надявам се, след като приключи най-бурната част от приватизацията, да не се забрави това, което беше преди година. И да се помни, че чрез приватизация спасихме от фалит тежката индустрия на България.

- Как се отнасяте към зачестилите искания да се ревизират всички приватизационни сделки?

- Аз смятам, че както и да се формулират подобни тези, при всички случаи в главите на хората, които ги лансират, се върти идеята за национализация. Понеже тази дума звучи много страшно, не се използва. Смятам, че хората, които лансират подобни сценарии, няма да имат никога властовата възможност да ги осъществят. Ако пък, не дай Боже, това се случи, това ще е окончателната трагедия на българската икономика. Ако може да се спори дали ефектът от приватизацията е положителен (ние като управляващи твърдим, че е положителен, опозицията твърди обратното), съвсем безспорно е, че българската икономика няма да може да понесе такъв акт и последиците от него ще бъдат непоправими. Но за себе си аз съм убеден, че подобен акт в демократична държава, където се спазва конституцията и където се уважава частната собственост, подобен акт е неосъществим.