|
За втори път от девет месеца насам Вук Драшкович погледна смъртта в очите. В края на миналата година при подозрителен пътен инцидент загинаха четирима негови сподвижници, а самият той бе леко ранен. Тогава тежък камион препречи пътя на кортежа му. Драшкович определи катастрофата като покушение и обвини югославския президент Слободан Милошевич. Подозренията се подсилваха от това, че полицията не откри нито шофьора, нито собственика на камиона.
Но използването на камиони с пясък за разчистване на сметки не е в стила на политическите и мафиотските убийства, които станаха ежедневие в Югославия. Обикновено те се извършват с медицинска прецизност и професионализъм - с няколко куршума. За разлика от катастрофата миналата година този път няма никакво съмнение, че става дума за покушение. Но стилът на акцията отново се различава от професионалния - домът на Драшкович по думите на очевидци бил засипан от куршуми. Два от тях го одраскали, но можели като нищо да го убият.
Никой не е извън подозрение
Каква точно полза обаче би имало правителството от смъртта на Драшкович? Освен враг на Милошевич той е и негов добър помощник. Политическият слалом между правителство и опозиция, разиграван от Драшкович и от ръководеното от него Сръбско движение за обновление, допринесе за сегашната безпомощност на противниците на режима.
Смъртта на Драшкович очевидно желаят хора, които не харесват него и политиката му. А тези хора могат да са както от опозицията, така и от режима. Косвено потвърждение за подготовка на подобен акт от страна на правителството е фактът, че още миналия месец бодигардовете на Драшкович бяха обезоръжени от полицията, когато отиваха да го посрещнат на белградското летище. Присъствието на Драшкович в Черна гора говори, че той се чувства по-сигурен при прозападното правителство в Подгорица, отколкото в Белград. Пред медиите той сподели, че два дни преди стрелбата разполагал с информация, че има издадена заповед за убийството му.
По-малко доказателства има за версията, че премахването на Драшкович ще освободи пътя за обединяване на опозицията. В изказването на един от радикалните й водачи - председателя на Лигата на социалдемократите Ненад Чанак - обаче нямаше много съчувствие: "Такава е съдбата на тези, които правят сделки с режима."
Терорът е заразителен
Веригата от покушения и терор заплашва да се пренесе от Сърбия в Черна гора. На 31 май в Подгорица бе застрелян Горан Жугич, съветник по сигурността на черногорския президент Мило Джуканович. Убийството, извършено малко преди местните частичните избори, бе разтълкувано от някои анализатори като предупреждение от страна на Белград, че Черна гора не трябва да мисли за независимост.
Един от съветниците на Драшкович, Драгиша Буржан, който е и заместник министър-председател на Черна гора, заяви веднага след стрелбата по вилата на Драшкович в Будва: "Режимът в Белград развързва очевидна поредица от актове на политическо насилие, за да остане на власт." "Очаквам да повторят опита си скоро", заяви Драшкович по-късно в петък. Преди това жена му Даница бе отговорила на въпроса кой стои зад покушението простичко: "Слободан Милошевич и Мира Маркович, кой друг?"
Милошевич, разбира се, няма нищо общо според приближените си. Пропагандата повтаря: всички убийствата по принцип са дело на чужди агенти, които искат да разсипят и контролират Югославия, като използват лидерите на опозицията като "лакеи". А за атентата срещу Вук Драшкович се пусна версията, че нападението е инсценирано и цели да се възвърне топящата се популярност на опозиционния лидер... Интересно, кой ли съратник на Драшкович се е направил на Вилхем Тел?
След автомобилната катастрофа миналата година Вук Драшкович не престана да обвинява властите в "държавен терор". Той използва силни думи като "въстание" и "пазете си мунициите". Опонентите му обаче го сравняват с куче, което лае, но не хапе.
В отговор на радикалните му изказвания силите за сигурност спряха няколко опозиционни медии. Те превзеха телевизията "Студио Б", контролирана от Драшкович чрез доминирания от неговата партия градски съвет в Белград. Драшкович, чийто лик се показваше по телевизията всеки божи ден, бе обещал вълна от протести, ако се случи подобно нещо. За всеобща изненада той дойде на митинга в Белград от Черна гора с доста голямо закъснение и призова хората да се разотидат. Заради това отнесе огромни критики и от опозицията, и от чужбина.
Доскоро Вук Драшкович бе определян като най-популярната опозиционна фигура в Югославия. Но неговата лична вражда с другите й лидери и общите им вождистки амбиции произведоха само пасивност. Неспособността на опозицията да се обедини в крайна сметка не й позволи дори веднъж да изправи режима на Милошевич пред сериозно предизвикателство. Хората, които бяха готови да си подложат гърба под полицейските палки, видяха, че нещо не е наред, а серията от предвидените протести просто не се състоя.
И така Милошевич все още стиска здраво юздите на властта. А Драшкович и другите опозиционни лидери все повече губят влияние и популярност. Но и едните, и другите, изглежда, омръзват на народа. В момента единствената опозиционна сила, която печели подкрепа, е студентското движение "Отпор". Дошло ли е време за промяна?
|