Точно 8 години след славната победа на изборите през 1997 г. СДС обнародва списъка на лидерите, които ще поведат наличната синя армия в битката за 40-ия парламент.

Кризата в дясното, моментното състояние на СДС и предложените водачи на листи - всичко това говори ясно - днес синята партия не може да спечели 2,2 млн. гласа, както през 1997 г., нито 991 хил. гласа, както на първия тур на президентските избори през 2001 г., нито даже 830 хил. гласа, както бе на последните парламентарни избори през юни 2001 г. През юни сините я вземат 400 хил. гласа, я не.

Хубавата новина е, че на "Раковски" 134 можеше да бъде съчинен



много по-лош списък с водачи на листи.



Очевидно е, че сегашното ръководство на СДС разчита на успешните си кметове - в Плевен, Русе и Шумен, както и на някои от местните си лидери. Като се има предвид какви са националните му лидери, лесно може да се прогнозира, че местните ще донесат повече гласове. Но това е всичко налично, с което разполага СДС. Ако тези хора не успеят да изпреварят Демократи за силна България, то Костов ще помете дясното до края на годината.

Вероятно НИС на СДС си прави сметката да използва популярността на кметовете Елеонора Николова, Найден Зеленогорски и Веселин Златев, за да изтеглят листите, а след това да останат на постовете си като градоначалници. Това е толкова аполитично и недемократично, колкото и желанието на Йордан Лечков да посочи депутатите на НДСВ в Сливен. На зряла партия като СДС такива заигравки с правилата не бива да се прощават.

Разбира се, още по-зле ще стоят нещата, ако тримата действащи кмета станат депутати и се стигне до предсрочни местни избори в техните общини. Тогава ще стане ясно, че



Надежда е запълвала едни дупки,



а е отваряла нови ями.

Другият проблем около сините листи е в това, че точно в навечерието на изборите НИС на СДС реши да обяви война на основна група в партията - тази около Никола Николов. Човекът, който с всички сили и средства работеше едно време за избирането на Надежда Михайлова за лидер на партията. Тогава той беше добър - обикаляше структурите; агитираше за Надежда; събра в панорамния ресторант на НДК стотина делегати на една конференция; нахрани ги. И те поискаха "проветряване" в ръководството на СДС.

Сега Никола Николов не е водач на листа. Един от спецовете в изборната игра - зам.-шефът на предизборния щаб Михаил Михайлов - човекът, който посини червен Ямбол, също е пренебрегнат. Бившият главен секретар Иван Иванов сам се отказа от политиката. Всички те са от онези "агнешки главички".

Все пак Надежда е пощадила 2-3 от съратниците на Николов. Може би защото очаква те да го предадат. Това няма да е изненада. Историята на СДС всъщност е низ от предателства - имаше едни хора, дето предадоха Бисеров, после и Бакърджиев, после Надежда...

Публична тайна е, че Никола Николов щеше да поиска оставката на Надежда Михайлова след изборите. Тя просто го изпревари. По този начин успя да ликвидира още един от силните в СДС.



Сега остава да се справи с Петър Стоянов



и Филип Димитров. Чак тогава СДС ще бъде еднородна партия, без вътрешен враг. Нещо като ДСБ на Костов сега. Но това е въпрос на бъдеще.

Най-големият проблем за СДС днес е, че точно преди изборите НИС реши да се скара с половин дузина местни структури. Ръководството не се съобрази със собствените си правила за издигане на кандидати, според които решаваща дума за водачите на листите трябваше да имат областните структури. Кърджали въстана срещу Валентин Манев - бил член на БКП. Хасково се разбунтува срещу Николай Вълчев - членът на ДП бил човек на Иван Костов. Перник не иска Христо Марков, щото е от Русе. Разградското ръководство подаде оставка заради Кольо Николов, Ямбол също роптае...

Единствената положителна новина за СДС е "външна" - кризата, която свободните демократи на Стефан Софиянски си устроиха предизборно. Не става дума само за напускането на Диляна Грозданова. А за глобалния разрив между Софиянски и Любомир Павлов, който очевидно ще доведе до разцепване на партията. От това ще спечелят СДС и Костов.

Така, без да се напрягат, сините получиха право да изпълнят няколко свободни удари към вратата на другия десен отбор. Засега



СДС няма сили да ритне дори топка,



та се наложи Александър Праматарски да го прави - той призова земеделците на Мозер и войводите на Каракачанов да "почукат на вратата на ОДС".

Надежда Михайлова обеща, че ще изведе СДС от изборите като първа сила в дясното политическо пространство. Да, бе, да... Това е обещание, което ще бъде припомняно от опонентите й дълго след изборите и ще бъде основен коз за искането на оставката й. Като онова обещание, което даде преди кметските избори в София - че ще си отиде, ако не победи. Не победи. Но и не намери сили да си тръгне.