|
- Г-н Ерменков, Фондът за енергийна ефективност не започва ли своята дейност с прекалено малко пари за целите, които си е поставил?
- Фондът ще финансира проекти за частни и общински жилищни сгради. Преди седмица той получи дарение от Световната банка, по-точно от Глобалния екологичен фонд, за 10 млн. долара. 1,5 млн. евро идват от австрийското правителство. Още със създаването си фондът получи 3 млн. лева от държавата. С 500 000 евро участва Европейската комисия, макар това да са пари основно за техническа помощ. Очакваме всеки момент и 12 млн. франка от швейцарското правителство.
Фондът вече има и частни донори, които според правилата получават глас в управителния съвет, пропорционален на дарените средства. Първите частни дарения са 201 000 лв. от ДЗИ Банк, "ЛУКойл" и "Бруната".
- По груби сметки това са около 15 млн. евро и са недостатъчни за финансиране на санирането на жилищни сгради.
- Санирането е комплекс от мерки, които включват и реконструкции на сградите, изграждането на фасади, смяната на водопроводни и други инсталации. Това не са много пари за един пазар, който се очертава да е за милиарди левове. Но все отнякъде трябва да се почне и ние не можем да искаме донорите да дават средства за фонд, който още не се е доказал като форма на публично-частно партньорство.
Когато фондът докаже, че е печеливш и самофинансиращ се и че в резултат на мерките се пести енергия, чужди и наши фирми ще са заинтересовани да правят дарения, за да се развива този пазар.
Фондът е револвиращ и възмезден. Т.е. той отпуска кредити, които веднага след връщането си са отново на разположение, акумулирани с лихвата. Част от парите ще се дават не като кредити, а като гаранция за покриване на рискове по кредити, отпускани от банки. Предварителното ни споразумение със Световната банка е съотношението между кредитния инструмент и средствата за частично покриване на финансовия риск да е 50 на 50. Това не означава, че ако търсенето на гаранции е по-голямо, съотношението няма да се промени.
С фонда ние не се стремим да създаваме банка, а модерен начин за финансиране на проекти за енергийна ефективност.
Фондът няма да покрива изцяло финансовите нужди на един проект, а само половината. Условието е 30% от целия проект да са от кредити от търговски банки.
- Какви са очакванията ви за лихвите по кредитите, които ще отпуска фондът?
- Те до голяма степен ще се определят от мениджъра на фонда. Наскоро за мениджър бе избран консорциум между канадската фирма "Еконолер" и българските "Енефект" и "Елана".
Моето виждане е, че лихвите не бива да са по-високи от тези по потребителските кредити. Освен това част от средствата във фонда са дарение, т.е. би трябвало поне с един-два пункта лихвите да са по-ниски от средните за пазара.
- Изцяло от мениджъра ли ще зависи на кого ще се отпускат пари?
- Мениджърът ще избира конкретните проекти, които ще се одобряват. Крайното решение е на управителния съвет на фонда. Предварителните условия са проектите да гарантират минимум 10% икономисване на използваната от сградата енергия. Те трябва да имат срок на възвръщаемост най-много 5 години. Когато държавата има огромна нужда от намаляване на енергийното потребление, трябва да стимулира проекти с бърз ефект. Друго условие е при кандидатстване пред фонда да се явява асоциация на собствениците на жилища в една сграда, защото мерките се предприемат за цялата сграда, а не за отделен апартамент.
Освен това проектите не трябва да са за под 30 000 лв. и над 3 млн. лв. Идеята е да не се занимаваме с прекалено малки проекти. За тях се подготвя кредитна линия за 60 млн. евро, която договаряме с ЕБВР. С банките, които ще я обслужват, ще преговаряме след 17 май. По нея ще се раздават кредити от 500 000 лв. до 5 млн. лв.
- Какво трябва да направят обитателите на една жилищна сграда?
- Първо те трябва да се регистрират като асоциация по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В устава му задължително трябва да е вписано, че то е създадено с цел подобряване на енергийната ефективност. Те трябва и да решат как ще набират средствата и да упълномощят някой да подписва договори. Следващата стъпка е изготвянето на бизнесплан, от който трябва да личи какви мерки ще се вземат, колко ще струват, какви икономии ще се постигнат и как финансовите средства, отпуснати от фонда, ще бъдат върнати в срок.
- Такава сграда трябва ли да направи енергийно обследване, каквото бе въведено от началото на годината?
- За жилищните сгради то не е задължително, а доброволно. Предимството му е, че ще се прави от професионалисти, които могат съвсем точно да определят какви са харчовете на сградата, с колко могат да се намалят и как. И ако допуснат грешка, по закон има застраховка за минимум 150 000 лв.
Никой на никого не е забранил сам да си прави сирене, но всички си го купуваме от магазина, защото то се прави от специалисти и е по-евтино. Задължителното за пред фонда е обаче да има бизнесплан.
- Какви могат да са мерките, които се взимат в средно голяма жилищна сграда?
- Разнообразни. Почваме от външното запечатване на сградата - изолации, подове, покриви, по-добри мазета, ремонт на общите части - стълбищни клетки, поставяне на двойни врати на входа. Минаваме през мерките за подобряване на стълбищното осветление. И стигаме до подобряване на отоплителните инсталации - радиатори, абонатни станции, модерни методи за управление на абонатната станция. Един от вариантите е там, където няма централно отопление, да се промени горивната база. Това също е проект за подобряване на енергийната ефективност. Само газификация на сградата примерно няма да се финансира, но ако е съчетана с други мерки, е възможно.
- Абонатните станции не са ли на топлофикациите? Защо трябва хората да ги сменят със свои пари?
- Там, където има централно парно отопление, почти в цялата страна те са подменени. Ако аз съм собственик на една топлофикация, точно така ще постъпя, защото имам нужда от жизнеспособни клиенти, които да си плащат. Но има хиляди абонатни станции, които са самостоятелни и са собственост на обитателите. Нищо не пречи някъде да се реши група от жилищни сгради да си изградят малка отоплителна централа. При нея няма загуби, защото липсва пренос на топлоенергията на дълги разстояния.
- При строеж на нови жилищни сгради може ли да се кандидатства за кредит?
- Фондът е за подобряване на енергийната ефективност, а не за създаването й. При съвременните строителни стандарти ми е трудно да си представя какви допълнителни енергоефективни мерки могат да се вземат.
- Ако се приложат всички подобрения, за които говорите, каква икономия може да се постигне?
- Ние сме проучвали предимно немския опит от подобряването на панелните блокове. Там в някои случаи, споменавани като куриози, се е стигало до 60-70% намаляване на разходите за отопление и осветление. При нашето състояние на жилищния фонд очаквам това да е един нормален процент. В момента например у нас се изпълнява един пилотен проект за енергийна ефективност в болници и училища. Предприетите мерки не бяха цялостни - в повечето случаи бяха подменяни дограми, правеха се изолации на покриви и фасади или се подменяха отоплителни инсталации. И сметките намаляваха от 30-40%, а на места и до 50%. И възвръщаемостта се вмести в 5 години. Това е пример за това как не всички мерки, приложени върху цялата сграда, водят до видим резултат.
- Как намаляването на енергийното потребление се обвързва с връщането на заемите?
- Това обвързване трябва да бъде посочено още в бизнесплана. Хората, изтеглили кредита, през първите 5 години ще продължат да плащат относително същите сметки за ток и парно, защото част от спестените средства ще отиват за погасяване на заемите.
- Но сега хората получават сметките си индивидуално от топлофикационните дружества. Как ще се знае кой колко плаща и колко спестява?
- Според член 151 от Закона за енергетиката съсобствениците в една жилищна сграда имат възможност да сключат договор с топлоснабдителното дружество като един потребител. Това е въпросната асоциация. В този случай се знае какво се спестява след предприемане на мерките.
- В такава жилищна сграда не става ли безпредметно да има топлинен счетоводител?
- Според енергийния закон топлинното счетоводство не е задължително, в случай че има асоциация на собствениците. В такъв случай се сключва един договор със сградата и по този договор те стават привилегирован потребител, който може да купува топлинната енергия на по-ниски цени. И това също води до икономисване на средства. Може би топлинният счетоводител ще продължи да играе ролята на арбитър в отношенията между съсобствениците в една жилищна сграда.
