Съдебната реформа - това е примката, която ще стяга гърлото на държавата до 2010 г. Българските граждани от години са заложници на неработещата правораздавателна система. Но колкото повече наближава членството в ЕС, толкова бъдещето на страната става функция на нежеланието на политици и магистрати да реформират системата.

Тази примка на три пъти даже да ни спре въздуха - през ноември, на 1 януари 2007 г. и поне 3 години след това.

Първи е мониторинговият доклад, после е очакваното време, в което България ще стане пълноправен член на ЕС, а след това започва да тече 3-годишният срок на предпазната клауза, която дава възможност да не се признават решенията на българските съдилища в страните-членки.

Европейският съюз очаква от България реформа в правосъдната, правораздавателната и правоохранителните системи за противодействието на организираната престъпност и корупцията.



Специално неосъществената съдебна реформа



в искания от ЕС обем може да се превърне в повод за отлагане на членството на България.

Всички институции знаят, че без кардинални, а не козметични, промени няма да се мине, но си правят оглушки.

Правосъдният министър Антон Станков обяви пред Ройтерс, че "веднага след изборите през юни България трябва да оправи съдебната си система, за да противодейства на бандитите, корупцията и бюрократичните спънки пред бизнеса. В противен случай тя ще се прости с плановете да стане пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г."

Станков бе първият, който обяви, че новият български парламент трябва да се прости с лятната си ваканция и да започне да гласува необходимите за реформата в правосъдието законопроекти. От своя страна той обеща, че до 15 май ще има готов проект на изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс, т.е. ще има какво да работят и гласуват депутатите.

Веднага след това тезата за горещото депутатско лято застъпи и еврокомисарят по разширяването Оли Рен, като нарече съдебната реформа "приоритет на приоритетите".

Проблемът е, че продължава да не бъде ясно на българска почва какво точно включва общото понятие съдебна реформа. Няма консенсус между заинтересованите страни.

Според едни това е приемане на един нов НПК. Други прибавят и нов Административно-процесуален кодекс (АПК), чийто проект вече бе приет от правителството и бе изпратен за гласуване в парламента. Трети застъпват тезата за необходими задължителни структурни промени. Четвърти ги гарнират и с нуждата от персонални смени. Пети са повече от убедителни в тезата си, че без промени в конституцията няма да се мине и т.н.

Но е ясно, че ЕС иска кардинални изменения и не е склонна на пазарлъци.

Затова и стахановските идеи депутатите да работят през лятото, денонощно, постоянно и ще гласуват веднага НПК, АПК и други подобни придобиват комедиен оттенък. Защото за всеки, който е следил политическия и изборен живот през последните години, е ясно, че след изборите ще започне редене на новия кабинет. Нещата могат да се проточат поне месец. Поне до началото на август темата ще е само една - правителството. После парламентът има да избира комисии, правилник за организации и дейност.

Все пак до септември българският парламент трябва да е предприел поне някакви стъпки ( този път обаче само с някоя обща декларация като при затварянето на глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" едва ли ще мине).

Защото тогава ще бъде направен мониторингът от европейската комисия за състоянието на българското правораздаване. Резултатите от него ще са ясни в началото на ноември.

Негативните оценки от този доклад буквално ще изпратят България в задънена улица. Колкото и евроексперти, и български чиновници да обясняват, че те няма да са фатални.

Цяло чудо ще е родните депутати



да смогнат да приемат за толкова кратко време





цели два огромни кодекси - НПК и АПК. Отсега е ясно, че следствието и прокуратура изобщо няма да се дадат лесно, имат силни лобита в партиите, които със сигурност ще влязат в следващия парламент.

И второ, дори и да бъдат приети, тяхното действие и влизане в сила със сигурност ще бъде отложено във времето. Както при всеки такъв основополагащ акт.

А при такова бързане кой знае какво ще е качеството.

Няма да успеем да излъжем Евросъюза с поредни козметични промени. Както първо направихме с измененията в конституцията в частта й за съдебната система през 2003 г., с последващите поправки в закона за съдебната власт и впоследствие с промените в НПК през миналата година.

Тук наистина всяка заинтересована институция трябва да си припомни един път стомна за вода, втори път и на третия път...

Именно затова е по-добре навреме да признаем, че е изключено да се успее в толкова кратки срокове и да се постигнат някакви практически резултати.

С какво новите АПК и НПК ще променят следните негативни констатации:

- повсеместното триинстанционно производство, позволяващо проточването на граждански и наказателни дела с години

- усложненото законодателство и процедури, даващи възможност само на точно определен кръг от лица да са "наясно" с материята

- постоянно променящи се закони, в част от които измененията се правят, за да се отворят вратички към заобикалянето им, или за корупционни практики

- законово позволен субективизъм и на дознателите, и на следователите, и на прокурорите, и най-вече на съдиите

- липса дори на опити за уеднаквяване на съдебната практика

- липса на наказани магистрати и дознатели. Има само няколко случая и те още оспорват по съдебен ред отстраняването си. Така се подхранва усещането за безнаказаност

- подготовката на магистратите, както и липса на обучение, след като дадено лице заеме поста

- продължаващо кадрово обезпечаване по неясни критерии и чрез връзки и познанства

- поведението на част от адвокатите, които чрез процедурни трикове позволяват проточването на делата

- проблемна досъдебна фаза - лошо събиране на доказателства, претрупване с дела, слаба разкриваемост

- институционални препирни - между дознатели и прокурори, и между представителите на досъдебната фаза и съдиите

- фактическата неотговорност на цялата магистратска палитра - както по институции, така и по професионален признак - от дознатели до съдии

- липсата на присъди за публично известни представители на организираната престъпност

Няма кодекс или друг нормативен акт, който сам по себе си да прекрати тези негативни тенденции и констатации. Ясно е, че например



бавното правораздаване не е характерно само



за България. Нещо повече. Има страни-членки, в които правораздаването е дори по-бавно отколкото тук. Но това не е успокоително. Защото у нас има куп проблеми, които ги няма в нито една държава от ЕС и с които никой няма да ни допусне безболезнено.

Повече от очевидно е, че без конкретни примери на осъдени босове, на наказани магистрати, без повишаване на общественото доверие и намаляване на усещането за корумпираност, ЕС няма да спре натиска. Както и е сигурно, че няма да ни се размине и без промени в конституцията - и за мястото на прокуратурата и следствието, и за структурирането на Висшия съдебен съвет, и за начина на избиране на главния прокурор и председателите на върховните съдилища.

И колкото по-рано съдебната власт приеме това за неизбежно, толкоз по-добре.

Иначе скорошната щастливо приключила драма с инфарктното гласуване в европарламента ще ни се види като розов сън.