|
- Малкото нови работи напомнят за едни много и стари работи. Май е нарочно, а?
- Нарочно е. В края на хилядолетието художниците полудяха претенциозно да онагледяват този край. Моите търсения също бяха свързани с високите технологии - видео, инсталации, компютърна графика. През последните три години направих едно бягство от себе си и от твореца, който хората познаваха. Опитах се да мина по един заобиколен път встрани от това, което си бях предначертал. Оказа се, че излязох пак на основния път. Тази изложба е връщането ми към класичното. Към това, което обичам - правеното от ръката. Няма по-велико от него. Там е божията сила, там е дарбата, там е нашето съхранение. Искам да живея в хармония, да стъпя на земята с тази изложба.
- Стъпваш на земята в изкуството. А житейската хармония?
- Точно това стъпване на земята в рисуването ми е много необходимо, за да не се самозаблуждавам повече. Пообиколих Европа достатъчно последните три години. И установих, че на нас никога няма да ни бъде дадена зелена светлина да влезем в тъй наречената "висока култура", в това можеш да си сигурен. Няма да берем плодовете от това, което можем да посеем.
- Много мрачно звучи. Няма позитивизъм, както зове Иван Костов...
- Самите ние се направихме аутсайдери - с това, че поощряваме ниската култура, шоубизнеса, чалгата. За най-големите тъпотии, които се правят в България, се пише и говори най-много. Нашите чалга и шоу звезди са по-популярни от всички, и от президента дори. А политиката на държавата довърши картинката докрай.
Всякакви жестове от сорта на сбирки в Министерския съвет нямат никакви последствия. Тъжното е, че хора от арт средите поддържат тази дивотия. Това е като да си целия в кал и да си сложиш един лъскав костюм - вижте ме колко хубаво съм облечен. Да, ама си мърляч! Това е положението...
Не изключвам и разни групи и групировки, не само в изкуството, които се правят, че с тях започва и свършва светът. Там пък нихилизмът и копрофагията са достигнали до другата крайност. Това говори за абсолютния крах на една държава.
- Този крах се точи от години с всичките обещания за светло бъдеще.
- И преди три години, и преди десет години се самозаблуждавахме, че нещо ще помръдне. Но през всичкото това време нещата вървяха зле. Горе-долу оцеляваха хората и дотам. Просто трябва да се започне отначало и по различен начин. Подходът трябва да е различен.
Ще дам един пример с Румъния. Разликата между румънските и нашите художници е огромна. Те имат друго, разкрепостено мислене. Самата Румъния, която финансово не е по-добре от нас, си е запазила високата, елитарна култура. Винаги са поддържали "синята" си нишка. Отстрани може да става каквото ще, но културният елит си остава като еталон и за поведение, и за морал. При нас това умира ежедневно и ежечасно. Ние си назначихме ментори - излизат по медиите едни и същи хора и ме учат как трябва да живея, как трябва да мисля. Сори, пичове! Много се извинявам!
- Докъде може да стигне песимизмът ти?
- А, аз лично съм много добре в момента. Поради простата причина, че загубих илюзиите си. Загубих ги и някак всичко се намести. Смешно, а?
Мога на пръстите на двете си ръце да изброя заради колко хора си струва да живея в тази страна.
- Как оцелява един художник тук?
- Трудно. Грубо сметнато само материалите за една картина струват към 150 лева. 10 картини - 1500 лева. После чакаш нещо да се купи.
Малцина са истинските меценати на изкуството у нас. Но те не могат да купят всички картини на българските художници. Да не говорим, че властите сами връзват ръцете на културни институции като Националната художествена галерия при всичките й усилия да се спаси. При последното ми участие с изложба в Германия след една откупка получих три писма. Човекът ми благодареше за това, че картината ми красяла неговата къща. При нас тези неща са непознати.
- Ами почти бизнес, това-онова...
- Най-големият грях е да зарежеш дарбата си. Не мога да си представя, че ще направя кафене например, за да оцелея. Мутацията ми е гарантирана. Ще почна да рисувам само кафе. "Ние с Боби двамата..." И помниш само "гъз, гъз, гъз" от цялата работа.
- Нали има Министерство на културата, то какво прави?
- Политиката в България е такава - изкуството да мре. Много ни се иска да раздадем на 24 май наградки на закъсали артисти, да си измием ръцете - сега няма пари, няма това, няма онова. Така не става. Трябва само една радикална мярка - закон за спонсорството, данъчни облекчения за тези, които подкрепят културата и духа на България. Толкова е просто. Но не! Явно на някои им харесва да е обратното.
"Оправяй се сам" не е решение за никого. Как да се оправяш, когато нямаш елементарна материална изходна точка. Купуването на една картина се смята за хипер лукс. Но пък как да обвинявам хората, че не си купуват картини, когато те мислят само за хляба си.
- Има и комисия по културата в парламента...
- Не знам какво правят онези там, но за мен това е пълна дивотия. Не мога да си обясня защо. Разбива ме липсата на логика в такова поведение. Вместо да лекуваме раната навреме, ние чакаме тя да гангреняса и направо режем крака. Ти ако се порежеш по пръста, няма ли да му обърнеш внимание? Ще го оставиш ли да гнояса и след това да го излекуваш с брадвата?
За мен положението е пред отсичане. Не става дума само за културата. Но не знам кой кого ще отсече. Дали главата пръста или пръстът главата. Играем си на кър-кър, стражари и апаши. Виж историята от януари 97-а, празните илюзии, днешната йезуитщина. Трагичното е, че няма алтернатива и деформацията ще става все по-драстична. Напразните усилия на една шепа хора в политиката сред цялата гаменска банда шуробаджанаци доникъде няма да доведе. Не искам да си представям какво ще стане след още 10 години.
Постоянното поддържане на този чалга фон, тези измислени герои, които ни заобикалят, ще дадат рецидив. Всеки ден в медиите се разказва коя фолк звезда къде била, с кого била, какви фъстъци си купила. Това ли е светският ни живот? После някаква Цветелина си дава мнението за чалгата и "високата култура". Да е живо и здраво момичето, да си изкарва парите, но да не говори за неща, които не са нейна работа. Много велики се събрахме на едно място.
- И всички сме невинни.
- Манталитетът на българина явно е такъв. Но не искам да задълбавам в тази тема, защото звучи обидно. Това идва и от въздуха, който дишаме, от тая лайнарщина в политиката - тя неминуемо бие долу.
Не може политиците да гледат през нас като през ключалки. Да ползват живота ни и да не забелязват, че сме зле. Ние ако сме зле, рано или късно и те ще станат зле.
- А, не са зле, тях не ги мисли!
- Рано или късно ще станат зле. В дебелата книга пише: всичко е прах във вятъра.
Но и ние сме си виновни. Като в оня виц за бръснаря, дето дал на чирака си да обръсне клиент. Стои и го наблюдава. Чиракът притеснен, треперят му ръцете и порязал клиента. Майсторът видял и замахнал да го накаже, но чиракът се навел и клиентът отнесъл юмрука. Втори път - същата работа. Пак го порязва, майсторът замахва, чиракът се навежда, юмрук в лицето на клиента. На третия път чиракът от притеснение отрязал ухото на човека, а той му вика: "Бързо го скрий някъде, че тоя път майсторът ще ме убие от бой!"
Ние сме малко в това положение. Вместо да се борим за правата си, че ни е отрязано ухото, ние го крием, че да не ни пукнат от бой. Това българско търпение няма аналог в световната практика.
- Да, ама нали преди три години не изтърпяхме и ги махнахме ония. Сега тия какво да ги правим?
- ... Не знам. Баницата все някой ден ще свърши. Май трябва да си отидат всички поколения, които познават отблизо соца. Децата, които не помнят Тодор Живков, ще гледат на света със съвсем други очи. На тях ще им е много по-лесно. И ще се оправят за нула време, ако не им пречим. И ако изобщо останат тук...
- Каква е разликата между Европа и тук?
- Погледни по улиците. Мръсотия, нали? С нея започва и свършва всичко. И с кебапчетата, скарите, чалгата. Оттук идват тъжните физиономии, изкривените фигури на хора, които не знаят накъде да хванат. И едно възрастно поколение, което ни е довело дотук, без да го е искало съзнателно. Не може да има щастливи бебета, когато старците са нещастни. Всичко е навързано.
Вярно, всеки трябва да изисква повече от себе си, да бъде позитивен. Но откъде да дойде тази позитивност? Ако политиците не ни я дадат, те са загубени заедно с нас. Всички ще влезем в лайната. И ако някой си мисли, че ще се измъкне сам, жестоко се лъже.