|
Къде е съюзът в последните години?
От организация с традиционно обществена тежест той се превърна в стерилно образувание, без глас, без физиономия. СБЖ няма своя дума дори в дебата за информационната дейност, да не говорим за участие в законодателството, касаещо четвъртата власт.
Професионално-творческата дейност (доколкото я има) е от просветно-читалищен тип, провеждана за ограничен брой приближени, главно излезли от професията вече колеги.
Синдикалните функции на СБЖ са принизени от вкарването му в ОССОБ - профсъюз на моряците и готвачите, лично по настояване на председателя (това бил единственият път към Тристранната комисия!).
Социалната дейност е символична.
В една организация, в която половината от членовете са пенсионери, стотици са безработни (никой не знае приблизителния им брой), председателят на СБЖ официално обявява, че Съюзът не е сиромахомилска организация.
Финансите на СБЖ са насочени към обслужване на Централата. По данни на самото ръководство за 99 г. 52% от бюджета са разходите за заплати и данъци на щатния персонал (22 души), с останалите разходи процентите достигат 80%. 13% са отделени за членовете.
А председателят на СБЖ вижда всичко в розово и със самочувствие раздава квалификации. Конфликтът в СБЖ бил на лична основа: "Това са хора, които имат някакви лични сметки с мен". Не са ли прекалено много тези хора? И когато в скоро време документираме пред съда недоволството на стотици членове на СБЖ от състоянието на дейността на Съюза, пак ли нещата ще са на лична основа!
В продължение на година председателят на СБЖ не влиза в никакъв контакт с "тъй наречения" (според него) Инициативен комитет за свикване на извънреден конгрес на СБЖ. Били сме "номенклатурни величия, хора на около 70-те". Средната възраст на членовете на Инициативния комитет е по-ниска от средната възраст на членовете на съюза. А ако се види кой е съдействал по-активно в строителството на социализма,
едва ли председателят и неговият екип ще минат за десиденти.
Отново се хвърлят обвинения към хората, които "провалили" в. "Поглед". По устава на СБЖ издаването на съюзния орган беше задължение на ръководството. То се провали веднъж през 1996 г., когато спря вестника. Направи нескопосан опит да го възстанови преди конгреса през 1998 г., отново се провали. И тогава от устава беше махнато задължението да се издава вестникът. И СБЖ е единственият творчески съюз без свой печатен орган.
На въпроса колко са членовете на СБЖ, Ал. Ангелов отговаря "около 5 000 - 6 000". Възможен ли е диапазон от 1 000 души?
Не е точен председателят и в отговора за пенсионерите. Те не са 1/3, а половината от членовете на СБЖ. Няма нищо лошо в това, че след оттеглянето от активна дейност колегите запазват общността си със съюза. Лошото е, че на тяхно място не идват младите.
Повечето работещи млади журналисти не членуват в СБЖ. И причината не е, че "младото поколение гледа с ирония на всичко колективно". Какво ще получат като влязат в съюза - обществен престиж, професионална защита, квалификация, някакви екстри - не. Само членска карта.
Какво може да се каже за синдикалната защита, осигурена от СБЖ. Посоченият пример за "Ловечгейт" е добра илюстрация. Журналистическото дружество в Ловеч получи колективна награда за честна и професионална журналистика за 99 г. Без да засягаме колегите, те наясно ли са за какво получават награда? И квалификацията на наградата не поставя ли всички останали журналисти в друга категория?
Особено блестяща демагогия е заявлението,
че Съюзният съвет (55 души от цяла България, събиращ се 2-3 пъти в годината) бил в непрекъсната връзка с колегите от Ловеч и готов за решителни действия!
При всички случаи, когато журналистите са се нуждаели от професионална или синдикална защита, максимума, който са получавали е декларация, непубликувана никъде. Показателно е, че при големите съкращения в БНТ първи "потеглиха" активистите на СБЖ. Може би и поради това, че докато председателят на КНСБ Ж. Христов и вицепрезидентът на "Подкрепа" Д. Манолов лично бяха в БНТ, за да защитават своите членове, Ал. Ангелов изпрати заместници. Той беше зает.
Не по-малко съществен е и въпросът за ролята на председателя на СБЖ като председател на Агенция София Прес (АСП).
След демократичните промени през 1989 г. абсолютно неоправдано държавата загуби интерес към агенцията ( защото имала тоталитарен характер) . От това последваха две неща - първо, беше преустановена задграничната информационна дейност на страната и второ - един кръг дейци около АСП оцениха изключителните й възможности като имущество и в продължение на 10 години го "възпроизвеждаха" и ... консумираха. Използван беше формалният статут на АСП като агенция, учредена от три творчески съюза - СБЖ, СБП, СБХ. През 1994 г., председателят на СБП К. Георгиев, подпомогнат от председателя на СБЖ Ал. Ангелов, пое ръководството на АСП. Пет години агенцията беше източвана и когато положението стана критично и назряваше обществен скандал, К. Георгиев отстъпи председателството на Ал. Ангелов и остана негова дясна ръка.
И какво направи новият председател -
определи си още една прилична заплата,
закупи си нова лека кола Волво и започна периодично да превежда суми на учредителите (т.е. на тези, които го назначиха).
А какво не направи? С нищо не защити позицията на една специализирана институция за задгранична информация, така необходима за страната на този етап. Нито лев от значителните средства, които АСП акумулира, не се насочи по същество - за информация и материали за чужбина. Единственото издание, което цитира в интервюто си Ал. Ангелов - алманах на английски език - се издава от пет години от автора на този материал, но то не само, че е на самоиздръжка, а носи и печалба.
Дори да приемем най-невинните квалификации, факт е, че със своята управленска дейност в АСП за година и половина Ал. Ангелов е нанесъл вреди за над 40 000 лв.(Логично се натрапва въпросът, а за 9 години в СБЖ какво би могло да се окаже?). Слава богу, ревизията е констатирала фактите, а вероятно прокуратурата ще се произнесе.
Повече от ясно е, че и в Съюза на българските журналисти, и в Агенция София Прес, ръководната роля на председателя Ал. Ангелов е най-малкото неефективна.
Затова е неотложно провеждането на извънреден конгрес на СБЖ. Той ще бъде една негативна оценка на сегашното състояние на съюза, основание за сериозен разговор в гилдията какво е необходимо да се направи, за да се превърне Съюзът на българските журналисти наистина в Съюз на българските журналисти.
----------
* Авторът е координатор на инициативния комитет за провеждане на извънреден конгрес на Съюза на българските журналисти