Ако централният мит ("Българите сме лоши") представя положението у нас като безнадеждно и увековечава тази безнадеждност, ако вторият мит ("Пари няма") прави хората безсилни пред властта, то този трети, много специален мит, не дава на българите да разберат истинското положение, в което се намират.

- Та какъв мит е това - протестира у нас нещо от вътре - та не ни ли ограбиха?

Отговорът е неприятно лесен: да, освен всичко ни и ограбиха. Но кражбата е несъпоставимо нищожна в сравнение със загубата, която ние си причинихме.

Истината - поне както я виждам аз - е, че ние, българите, построихме прехода си изключително глупаво и неизгодно. Затова и изпогубихме толкова, колкото може би в обозримо бъдеще няма да придобием.

Впрочем, да започнем с разнищването на мита по ред: "Те ни ограбиха". Преди всичко, кои са "те"?



Тези "те" варират според политическото положение на човека,



който говори. "Комунистите", твърдо казват знаете кои. "Седесарите биха всички рекорди" - коментират другите. "И седесарите, и комунистите" - радостно заключват трети. И всичките заедно мразят "перестройчиците". (Впрочем, преди много години баба Цука от Трън постави - в моите очи - световен рекорд с класическата реплика: "Много сме пострадалье от комунисти, от фашисти и от трънчанье".)

Що за разнообразно "те"? Има ли общ знаменател?

Да, разбира се. И едните, и другите, и третите казват едно и също: "Властите ни ограбиха".

(Разбира се, никой не се признава за идиот и не довършва изречението докрай: Ограбиха ни властите, които ние свободно и страстно избираме вече десет години.)

За да си обясним обаче нашия почти фалит, няма защо да прибягваме към митични крадци. Достатъчно е да си спомним няколко неща.

Първо,



ние въобще не знаехме какво притежаваме.



Още на първите избори (1990) с лекота си говорехме за България като за "кочина", за излишната индустрия, за абсурдните ТКЗС-та, за изумително ниския ни стандарт на живот. Това беше общо мнение, никой, даже социалистите почти не възразяваха.

Второ, ние изобщо не си давахме сметка какво би се случило, когато престанем да произвеждаме за Русия (тогава 80% от всичките ни пазари) и да внасяме евтини суровини от нея. По известните ми груби изчисления ние печелим по онова време само от реекспорт около 2 милиарда долара годишно, освен всичко останало.

Трето, окото ни не трепна да "отпуснем" вноса на луксозни стоки, особено на коли и битова техника. Една само сметчица: През тези 10 години ние внасяме между 10 и 20 000 нови коли годишно, както и между 30 и 50 000 стари. По петнайсет хиляди долара да сложим новата кола и по 5 хиляди старата - веднага ще намерим, че "съвкупният българин" е изхарчил поне 2-3 милиарда долара за коли! А телевизорите? А хладилниците? А печките? А офис оборудването? И не сме още навлезли в списъка на закупеното, за да стигнем до всички възможни сникърси, гръцки кремвирши и сладоледи...

Четвърто, ние проведохме



рекордно идиотска аграрна реформа.



Всички такива реформи в историята имат една едничка крайна цел: да приближат до земята онези, които реално произвеждат. Ние смело, решително и с удоволствие отдалечихме селянина от земята и всички заедно се оказахме притежатели на хартийки: нотариални актове за земи, които нито бяхме виждали, нито ще работим някога. И между другото: кой ограби дограмите, че и покривите даже на текезесетата? Комунистите ли, седесарите ли? Или селяните и циганите просто идиотски си ги преразпределиха?

Пето, повечето от нас(в т.ч. и аз, признавам) даже не изслушвахме малцината (например Венцеслав Димитров), които преди 10 години ни съветваха да продаваме индустрията на западняците, докато тази индустрия все още нещо струва.

Шесто, дългогодишното забавяне на приватизацията (което впрочем дължим в началото на СДС - те чакаха реституцията, а после и на БСП - входно-изходната икономика вече функционираше и нямаше за къде да се бърза), та това забавяне ни докара вече 10-годишен временен режим на собственост. А едва ли има нещо по-вредно от последното за една икономика.

Седмо, и осмо, и девето. Просто не ми се изрежда. И всяко струва милиарди. Каква ти тук кражба,



няма кражба в подобни размери.





Но разбира се, по-лесно и просто е да мислиш, че банките гръмнаха, защото банкерите са крадци (още повече, че Капустин и Недялков са факт, но между другото и Капустин, и Недялков са факт преди всичко на лакомията на онези, които сами им носеха парите). Банките обаче гръмнаха не само от некадърно или крадливо "банкиране", а главно поради идеите рязко да съживим производството, на които ръкопляскахме и заради които избрахме с абсолютно мнозинство Жан Виденов.

И, разбира се, най-просто е да си въобразиш, че индустрията загина, защото Божков взима рушвети. Но истината е, че тя загина по концепцията на "сините", които пак избрахме с абсолютно мнозинство. А те, хората, честно ни бяха предупредили, че ще затворят заводите.

Изобщо този мит "те ни ограбиха" е най-вреден в това, че пренася политическите и икономическите въпроси в морална плоскост. Чакат се някакви "добри", които няма да грабят. И върхът на социалната критика, която се достига тук е, че такива "добри" няма.

Как човек да не си спомни Брехт и неговия господин К.