1



В Речник на съвременния български книжовен език лозунгът се определя така: "Кратко, сбито формулиран призив за осъществяване на някаква цел, идея." Същото определение се дава и в Речник на чуждите думи в българския език: "Кратък, сбит, формулиран призив за осъществяване на цел, идея и пр."

Тъкмо тези особености на лозунгите ги правят толкова често, дълго и почти постоянно използвани в социалната практика на човечеството:

- в отношенията между вождовете и вървящите след тях маси, тълпи, народи;

- във взаимната борба, противоборство между партии, съсловия, социални групи и дори отделни лица (исторически, пък и не чак дотам).



2



Всяка теория (пък макар и съвсем кратко определена, просто с една дефиниция) се нуждае от примери или дори само от пример (но не изключение), който да я подкрепи, и от които тя извлича нужните й доводи, аргументи и доказателства.

Тук ще се огранича само с един пример, но затова пък известен, невероятно популярен, увличащ хиляди и милиони хора и то в продължение на цели епохи. Такъв пример, който тук съзнателно търся, с оглед на крайната ми цел - да покажа, че количеството не е аргумент на качеството, - и че дори и милионите вярващи не са достатъчно доказателство за истинност, е познатият дори и на всеки ученик лозунг на Великата френска революция: Свобода, равенство, братство.



3

Започвам от края, от последния член на триадата - братството.

Близко до ума е, че в този лозунг братството не се мисли в буквалния, а в генетичния смисъл - все едно дали се имат предвид едноутробни братя или от различни майки, дали са близнаци или с голяма разлика във възрастта. Единствено възможен тук е метафоричният смисъл на братството - като обич, готовност за помощ, взаимно разположение, което не се спира пред никакви жертви.

В този смисъл братството се употребява и в поемата (балада) на Шилер "Към радостта", написана под влияние на Френската революция и скоро след нея:

Ти сплотяваш в порив чуден

разделените от зло,

братя стават всички люде

ти разпериш ли крило.

(Прев. Димитър Стоевски)

Не е случайно, че тъкмо с този текст Бетовен съпровожда последната част от своята Девета симфония - необичайно и несвойствено съчетание на чисто музикален с поетичен текст, - най-великото произведение на най-великия и най-трагичния от всички композитори, живели на земята.



4



Но въпреки всички апологети и защитници на братството като морално-психологическа категория и като социален идеал за устройство и преустройство на обществото всъщност то е напълно безсъдържателен принцип, който няма покритие нито в различните общества, нито в различните епохи.

Къде и какво е братството:

А. В суровите, продължителни и жестоки войни, взели милиони жертви, макар че всяка от воюващите страни се кълне в своята абсолютна и безпрекословна правота.

Б. В гражданските войни (според Монтен най-суровите, жестоките и неоправданите), които тъкмо затова са наречени братоубийствени.

В. Жестоките и много често несправедливи смъртни наказания (аутодафе, гилотина, електрически стол, смъртоносни спринцовки и всичко, което злият човешки гений може да измисли).

Г. Продължилите понякога цели векове религиозни войни както между различните християнски църкви (въпреки християнското братство и всеопрощение!), така и между християните и различните езичници (пък били и те също монотеисти).

И т. н., и т. н. Тук списъкът може да се окаже неизчерпаем.



5



А сега за първите два компонента на прочутия лозунг: свободата и равенството. Тук по-целесъобразно би се оказало тяхното разглеждане не поотделно, а съотносително, корелативно.

Само дефинициите на свободата биха образували цял философски речник.

Въпреки заслужената слава на онова определение на свободата, чиито върхове бележат Спиноза, Маркс и Хегел и което в някаква степен свързва свободата с необходимостта ("свободата е опозната необходимост"), Бердяев - един от най-модерните и най-дълбоките теоретици на свободата - предпочита друго определение на свободата, което той също намира у Хегел ("Малка логика)? "Свобода има само там, където за мене няма нищо друго, което не съм самият аз."



6



Няма съмнение, че в един политически лозунг, който има значение на политическа програма и проект за социално устройство, категорията свобода не може да има нищо общо със сложните философски конструкции на Шелинг и Хегел за връзките и с необходимостта, а ще предпочете и простото, и ясното определение на Хегел? "Свобода има само там, където за мене няма нищо друго, което не съм самият аз." Тук вече философията прелива в социология и политика, в гражданско общество и поведение на гражданина в една свободна държава. И това е, което има предвид (поне като намерение) лозунгът на Френската революция.



7



От това определение на свободата неминуемо следва изводът? свободата е всъщност право на избор, на свободен избор, правото да избереш онова, което най-подхожда на твоите понятия за истина, добро и красиво.

Но и тук теорията се сблъсква с нови парадокси? всеки избор ли е свободен, изборът на злото свободен ли е, или свободен е само изборът на доброто. А и кой, кога и къде решава кое е добро и кое зло? И не става ли доброто, каквото то е днес, зло - утре, каквото може би е било и вчера.

Забележителният роман на Достоевски "Престъпление и наказание" с гениално психологическо проникновение показва докъде може да доведе следването на принципа "Всичко е позволено", сиреч пълната, абсолютната свобода.



8



А и след първопрозрението на Достоевски в европейската социология, политология, философия критиката срещу свободата нараства лавинообразно (и без да й се противопоставя тоталитарната диктатура).

Заглавието на книгата на Ерих Фром е симптоматично и символично "Бягство от свободата" (1941).

Свободата предполага избор, а изборът понякога се оказва по-труден от всяка свобода. Свободата възлага на свободния по-тежки отговорности, отколкото олигархията, която винаги запазва за себе си както по-трудните, така и сравнително по-леките отговорности.

И още. Как трябва да постъпва свободата със своите противници, каквито тя винаги има? Ако ги остави свободни (което произтича от самата й същност), те сравнително лесно могат да я унищожат, а ако я унищожи, което също сравнително лесно може да й се удаде, тогава каква свобода би била тя тогава?

За съжаление от това противоречие, от този парадокс изход няма. Нито е намерен, нито ще бъде намерен!



9



Свободата - именно защото е свобода и доколкото е свобода - предполага не равенство, а, тъкмо напротив, неравенство. Въпреки добрите намерения на Френската революция свободата е предпоставка на неравенство, а не на равенството.

Свободата е индивидуалност и индивидуално свойство, а от това следва, че под всеки свободен има други, също свободни, както и над всеки свободен има други, също свободни.

В самата свобода е заложено неравенството. Тя дава възможност (без принуда) както за въздигане, тъй и за снишаване - от всякакъв род - икономически, политически, културен. А това наистина виртуозно е показано и доказано в гениалната книга на Бердяев "Философия на неравенството".

Ако дейците на Френската революция биха могли да си представят до какво неравенство може да доведе тъй скъпата на сърцето им свобода, те едва ли биха я написали на своето знаме!



10



Заключение?

Ако от прословутия лозунг братството се оказва напълно безсъдържателно понятие, а свободата и равенството са просто несъвместими, защото свободата изключва равенството, а предполага единствено неравенството, докато "равенството" може да се осъществи единствено насилствено принудително, с държавно-регулативни механизми, сиреч не чрез свобода, а чрез диктатура, тогава какво собствено остава от този прочут и прославен лозунг?

- Лозунгът!