|
-------------
Дончо Цончев е роден през 1933 г. в гара Левски. Завършил е геохимия. Работил е като геолог, зидар, учител, майстор на камини. Има издадени над 60 книги, скоро излезе най-новата му - "Ловни разкази". Депутат от Коалиция за България в сегашния парламент.
---------------
- Вероятно не завиждаш на първия от твоята плевенска листа, вътрешния министър Румен Петков, особено след убийството на банкера Емил Кюлев. Не мислиш ли, че при това правителство наистина се получи взрив на поръчковите убийства?
- Освен че е първият в нашата листа, Румен ми е много близък приятел. Аз се безпокоях за него още когато оглави вътрешното министерство. Защото по принцип от МВР през последните 15 години излизат само негативи, който и да застане начело. Ей го, и Бойко Борисов - печен мъжкар, а и той само негативи обираше. Откак Румен Петков отиде там, вярно, през десетина дена по едно убийство. А за това, което ме питаш, за Емо Кюлев, Бог да го прости - то е странно, то не е разчистване на сметки, територии, пазари, както при другите. Емо беше банкер, той не е бил забъркван в приказки за мръсни сделки. Ходеше без бодигардове, на лов ходеше, беше в управителния съвет на ловно-рибарския съюз. Нямаше причина да го премахват. Самият Румен Петков спомена в парламента, че това убийство му напомняло на убийството на Андрей Луканов, което също беше насочено очевидно срещу държавата. Вероятно има сили, които искат да обърнат каруцата. И успяха. Каруцата, с която сме потеглили към Европа, направо се обърна. Вероятно има интереси, които искат да не влезем в Европа.
- Какви са тия сили, външни или вътрешни?
- Не мога да стигна до това. Но не е разчистване на сметки. Не е като другите, бандитските убийства. Тотален шок.
- Как си обясняваш факта, че няма разкрито показно убийство досега?
- Нямам обяснение. Ние, писателите, сме свикнали в нашата сфера да имаме обяснение за всичко. Тук, като нямаш данни, не можеш да имаш обяснение. Мога да отида максимум до това откровение, за да е реално - че престъпните групировки, целият този подземен свят някак вземат връх над държавата. Държавата избледнява, изчезва. Има нации, които регулират присъствието на държавата да не слиза под санитарния минимум - определени монополи ли ще запазят, железниците ли, какво ли... А ние, българите - имаме си такъв адет, - се юрнахме да разграждаме всичко. Нали ги помниш онези ликвидационни съвети - дай да ликвидираме селското стопанство - и нищо. Това беше целта. После - давай приватизация на всяка цена, бързо, много - и държавата да я няма. Безпокоя се, че отвъд един праг това е вредно за самата държавност. Един умник, да не му казвам името, каза в парламента: след като проституцията съществува, дайте да я узаконим. Аз излязох да пия едно кафе в кулоарите и мислех да го питам официално от трибуната дали е съгласен, след като и убийствата съществуват, да ги узаконим и тях. Виж докъде сме я докарали?
- Тези убийства са камъни в градината на управляващите. А ти си в тяхната парламентарна група. Това не те ли настройва по някакъв начин опозиционно? Не ти ли минава през главата, да речем, да станеш независим депутат?
- Дума да не става. Напълно съзнателно съм в тази коалиция. И думата опозиция не бих казал, че е мръсна, защото цял живот, знаеш, съм бил вид опозиция. Но като гледам и слушам сега т. нар. опозиция, та там няма нищо конструктивно. Те говорят повече глупости, ей така, на инат. Кажи ми един, който е истинска опозиция?
- Брат ти е лежал в Белене благодарение на същата партия, предходница на БСП. Това не ти ли засяда в гърлото?
- Улесняваш ме много с думата "същата". Не са същите хора. Нямат нищо общо нито като мислене, нито като поведение. Те са трето-четвърто поколение.
За брат ми - ясно. Моето мислене обаче е такова, че аз изцяло съм в лявото пространство. Но в християнския тип ляво пространство, не в партийния. Аз съм си безпартиен и досега. Моето мислене е такова, и на баща ми мисленето беше такова. Имаме усет към социалното, към един справедлив свят. Но ме търси повече към религията, отколкото при партийното строителство. Това измислено дясно в държави като нашата ще си остане измислено. Ние сме бедни страни. Лявото пространство не може да падне от мода - като философия и социална политика. Един съвестен човек, приближен до Бога в най-хубавия смисъл на тая фраза, не може да не е вляво.
- Ти не кръшкаш, доколкото знам, от парламента. Давал ли си досега на някого да гласува с твоята карта?
- Тази дума "кръшкам" не се отнася за мен. Аз, като се хвана с нещо, съм като отличничка. В деня на откриването на парламента журналисти ми зададоха същия въпрос. Викам: как ще гласувам с чужда карта, аз не съм такъв човек! Влизам, гледам - та те всички гласуват с чужди карти. После, то се оказа неизбежно. Един от най-близките ми приятели ми казва: натисни копчето. Викам: как ще го натисна, ти не четеш ли вестници - казах, че не гласувам с чужда карта, и край. А той вика: моята карта ли ти е чужда?
- Присъстваш ли духом в парламента, или скиташ из ловните полета?
- Писателският занаят наистина може да те поблазни за такова нещо. Но депутатството е реална дейност и аз присъствам не само физически, уверявам те. Участвам в две комисии, мисля за тия закони, които се обсъждат.
- Битът ти как се промени за тия няколко месеца?
- Първо усетих, че времето ми за писане изчезна. Много добре разбирам, особено на моята възраст, какво губя. Просто дните се изнизват, а аз съм един чиновник, който цепи минутата. Излизам в осем сутринта, прибирам се в десет вечерта. Това се промени.
- Журналистите, гледам, се радват на вехтия ти автомобил. Няма ли да го сменяш?
- Отивам една сутрин на работа и гледам, тичат Венета Райкова и други журналисти. Викам: какво пак с дъртия се закачате. Бай Дончо, викат, номера си го докарал идеално. Моят номер на автомобила е 0007. Зад мен паркирал един джип, баварец, за 120 000 евро, пак със същия номер - 0007, само буквите ни различни. Венета Райкова вика: не ви ли е неудобно с тоя автомобил? Викам: какво да ми е неудобно, аз съм това. Сега пък и ценз ли трябва да има, с какъв автомобил да ходя в парламента. Не стига, че ходя с моя, вместо да разкарвам шофьорите от парламента - да ме вземат, да ме връщат. Аз, викам, вече съм ги стигнал американците. Заплатата ми е хиляда лева и автомобилът ми е точно хиляда лева. Аз с една заплата купувам един автомобил.
- Тайно не пописваш ли разкази на депутатската банка. Не си ли уплътняваш понякога така времето?
- Разкази не се пишат така. Нещо си записвах покрай закона за меценатството, имахме заседание на комисията по култура, и някой мина и вика: бай Дончо, разказ ли пишеш? Аз умрях от смях. Бе как ще пиша разказ в парламента! А и са ме турили на първия ред, камерата срещу мен, нито можеш да се почешеш, нито нищо... Но вътре много неща са ми хрумнали.
- Какво например?
- Аз съм шеф на едно жури, за наградите на Хенри Форд на "Мото-Пфое", от години съм му председател. Там всяка година дават по 10 000 долара за проекти за защита на паметници на културата. Една жена дойде и вика: господин Цончев, има едни дечица, фолклорен ансамбъл, така хубаво играят, но ни трябват 1000 долара, да им вземем телешки цървули, че през зимата със свинските цървули дечицата изстиват, разболяват се. Викам: как се казва проектът? "Цървулите на баба в Европа." Та сега ще им помагам да се сдобият с телешки цървули.
И в тая връзка ми текна, че дуварът на баба ми, на мойта родна баба, е цели 300 години по-стар от Америка.
, на Д.Ц. - 
))
Защо така??? Да не би в последния момент да е сменил някой от кандидатите за кмет в София? 
