Всичко започна от шахтата, пред която някой бе сложил щайга с камък. "Айнщайнщайга", както се казваше на българо-немски. Та вървях си, блеех по витрините и изведнъж тротоарът литна, айнщайнщайгата се вряза в мене чак до бъбреците, а главата ми увисна в дупката на шахтата. Вчерашната вечеря, която преживях сутринта вместо закуска и по-късно отново, но вместо обяд, полетя надолу, изтласкана от айнщайнщайгата.
Хората наоколо ме заобиколиха ...
|
|