|
Тези страхове са естествено чужди на властта и на управляващите. Те строят палати за по няколко хиляди долара, техните осигуровки се плащат от данъкоплатците, бандитите трудно могат да пробият бронираните им мерцедеси, беемвета и бодигардове, техните и на техните деца старини са осигурени със сметки в чужди банки.
Но и управляващите имат своите страхове. Напоследък все ни занимават с тях, та белким ни ги насадят.
Започна се на 17 май. Месец след като Бонев си отвори устата, а и гражданските движения започнаха да добиват популярност.
СДС и Народен съюз поискаха среща с президента Петър Стоянов, "за да потърсят изход от създалата се опасност за политическата система за страната".
Депутатът от Народен съюз Николай Христов обяви, че дори е била изразена тревога "от масираната атака не толкова срещу правителството, колкото срещу многопартийната парламентарна система в България". В рамките на тези атаки вървели "спекулациите с корупцията, спекулациите с институциите и опитът да се подменят отговорните партии с неидентифицирани граждански сдружения".
Така първият страх беше посочен. Нещо повече. Тогава управляващите заговориха за опасност от преврат, подобен на този от 19 май 1934 г. В общия хор, разбира се, се включи и премиерът Иван Костов, за да ни стане съвсем ясно, че именно той стои зад тези страхове, а Николай Христов и депутатите от СДС са само негови говорители. Костов окачестви като несериозни "призивите за подмяна на партиите с граждански обединения". Той дори обяви, че институциите, включително президентската, трябва да отговорят на тези призиви.
"Ако някой казва - да дойде армията, веднага всички, от които зависи, трябва да кажат - това е невъзможно. Разбирате ли?", обясни по онова време Иван Костов. Никой не го последва - нито президентът, нито шефът на Генералния щаб, нито министърът на отбраната. Все хора, от които зависи ръководството на армията. Просто защото
самата мисъл за преврат звучи несериозно в момента
Тук въобще не коментираме какво беше онова пред парламента на 10 срещу 11 януари 1997 г., защото то е "демократично достояние".
Така или иначе през май не стана ясно кой клати властта, кой щял да прави преврат, кой заплашва многопартийната система в страната. Особено след като цялата държавна машина е подчинена на управляващите. Защото техни са Народното събрание, президентът, почти цялата магистратура, целият репресивен апарат - армията, МВР, специалните служби. Техни са Конституционният съд, администрацията, бордовете на държавните предприятия, голяма част от общинската администрация.
Така или иначе властта имаше нужда от призраци
И тя бързо ги изфабрикува. На дневен ред дойде пак Държавна сигурност, която според премиера Иван Костов въобще не е бивша, а си е направо действаща. Доста лековато звучи за един министър-председател, който е на власт повече от три години, да прави подобни констатации. Сигурно мнозина си спомнят как и колко управляващите се гордееха със своя закон за отваряне на досиетата, как се биеха в гърдите, че са свършили с Държавна сигурност, с миналото. Не минаха обаче и 3 години от приемането му, когато призракът на Държавна сигурност, на бившите ченгета отново беше извикан на помощ. Този път по "Филчевгейт". Именно когато трябваше да отговаря какво правят подслушвателни устройства в дома на главния прокурор, премиерът изведнъж обяви: "Това е работа на бившата политическа полиция, на генералите от ДС."
Ех, ако можеше с това да оправдае скока на цените, ескалиращата престъпност, корупцията, тоталното обедняване, данъчния намордник на обикновения гражданин и на бизнеса.
Но пък като не може да се даде приемливо обяснение за социалните проблеми, по-добре е да се насажда страх.
Страх от тайнствени ченгета, които клатят правителството. Страх от военен преврат, от нов хаос в държавата.
Новият трън в очите на премиера безспорно е "Защита"
Тази организация често е в неговите уста. По време на извънредното заседание на парламента по "Бръмбаргейт" преди две седмици той обяви от трибуната на Народното събрание: "Пламен Арсов е член на организация, която си поставя за задача да свали правителството." Само два дни по-рано в интервю за БНР организационният секретар на "Защита" Юлий Георгиев разкри, че човекът, чийто дом е под жилището на Филчев, където бе открита базовата станция, е член на организацията.
Независимо че на няколко пъти съюзът на патриотичните сили и воините от запаса "Защита" обяви, че няма никакви намерения да прави преврат и че ще сваля кабинета съвсем законно и чрез избори, управляващите не пропускаха нито един шанс да обявяват, че бившите офицери са опасни. С което самата власт помогна около "Защита" да се създаде ореол на мощна структура.
В "Защита" членуват запасни офицери и от МВР, и от армията. Всички те са свикнали на желязна дисциплина. Голяма част от бившите офицери са напуснали службата си обидени.
Не е трудно да се изчисли, че ако половината от ексофицерите се обединят, те биха представлявали сила по време на изборите. Пък и има-няма всеки четвърти българин има във фамилията си човек от МВР или армията, пък било той бивш или настоящ.
Третата основна "напаст" за властта, разбира се, са медиите
Няма проблем за правителството, който да не бъде стоварен на на медиите. Средствата за масова информация бяха виновни за "раздуването на проблема с корупцията". Пак те го отнесоха и покрай войната с Косово и с българската позиция по нея, защото си позволили да "критикуват" и да пишат "за падащите в България и до нейните граници бомби". Медиите се оказаха виновни и за слабите резултати на туристическия сезон миналата година. Дори кабинетът си позволи в доклада за състоянието на националната сигурност на България за 1999 г. да ги обвинява, че служили на чужди интереси и чужди организации. Т. е. медиите бяха обвинени в шпионаж и диверсия. Най-накрая българският министър-председател започна да повтаря всеки ден, че управлението му е обект на "информационна война".
От цялата тази работа, разбира се, е ясно,
че властта има нужда от оправдание за своите неуспехи
Което е естествено. Зависи как се прави.
Премиерът предприе доста примитивни пропагандни ходове. Страховете, които се раздуват, могат да намерят отклик само сред читателите на "Демокрация". Което и стана. От месец органът на СДС публикува читателски писма и коментари с лексиката и внушенията на ранното "Работническо дело".
Няма да закъснеят и приказките за извънредни мерки - например "за пресичане на опитите за надигане на глава от страна на организираната престъпност", за "борба със спекулата", за "ликвидиране на сенките от миналото", за "справяне с остатъците от бившата Държавна сигурност" и други подобни. Паралелно с това да изборите ще се внушава, че ако СДС не продължи да управлява, ще настъпи краят на света.
И кабинетът на Жан Виденов пя същата песен
Подготвяше промени в конституцията и извънредни мерки за борба с престъпността след поредното поръчково убийство, пишеше списък с действия срещу тероризма, когато бомба избухна в подлеза под НДК.
Тогава пак медиите и разни организации й бяха виновни на властта. Управляващите по онова време се правеха, че не виждат как се източват банките и как се краде от държавата по същия начин, по който сегашната власт се прави, че не вижда страховитата корупция в цялото държавно управление.
А гражданите, които не искат да се вразумят, че ДС е виновна за всичко, биват подлагани на тормоза на държавната машина. Всеки божи ден някой отговорен фактор или чиновник те плаши я с административна санкция, че си забравил да си платиш парното за два дена, я с глоба, че си пропуснал срока да си внесеш и последните пари за осигуровки или нови паспорти. Или пък направо със затвор, задето си пропуснал срока за данъците.
Всеки ден разбираме кое точно имуществото ще ни бъде секвестирано заради еди-кой си борч - ту към топлофикация, ту към БТК, ту към енергото. Не минава много време и друг някой отговорен фактор пък ни плаши да внимаваме да не издадем някоя държавна или служебна тайна, защото направо сме се запътили към арестантската килия. А и "Бръмбаргейт" за пореден път бе използван, за да ни се накарат и да ни сплашат. Това не можело да се каже, защото щяла да рухне националната сигурност, друго пък не можело да узнаем, щото щяла да се пропука системата. Така хем ни държат настрана от важните неща, хем ни насаждат страх, че сме постоянно следени, подслушвани и дебнени, по подобие на Оруеловата държава. Но
кой може да каже каква и колко информация събират за нас
управляващите? Ама и това е тайна. Никой няма право да пита какви данни събират например специалните служби и въобще какво вършат. Никой не може да си позволява да задава въпроси на премиера за това какво си говори например с главния прокурор. Това си било само негова работа. И президентът го кара тайнствено. И председателят на Народното събрание - също.
Заради всичко това подозрителността между хората започва да се връща.
А между другото отсега да знаете, че ако СДС загуби изборите, то няма да е заради повсеместната корупция, заради масовото обедняване, заради провалилите се реформи, заради поскъпването на живота в пъти, а заради бившата Държавна сигурност и заради медиите.
С две думи, операцията на управляващите под кодовото "Страх" е в ход. Но хич да не ви пука. У нас винаги става така, когато на властта й наближи краят. Все пак Костов можеше да прояви повече творчество от Виденов.