Когато мандатът почне да привършва, а олиото изчезне от пазара, управляващата партия задължително предприема семпъл ход, с който да си постеле по-меко преди предстоящия вот - променя избирателния закон. Как е най-изгодно той да се ремонтира този път ще бъде една от главните теми в есенна сесия на 38-ия парламент

СДС отдавна обмисля как да прекрои избирателния закон така, че да компенсира спадналата си напоследък популярност. Управляващите имат богата възможност за лавиране, но точно заради разнообразието на вариантите все още не са намерили единно решение. След недообмислените корекции, които СДС направи преди местния вот през 1999 г., сега в синята партия като че ли няма кой да поеме отговорност и да каже: "Ето такава промяна би вдигнала шансовете ни за успех на парламентарните избори."

Един от вариантите, който беше обсъден в парламентарното мнозинство през последните месеци, беше вдигане на избирателната бариера, която сега е закована на 4%. "Това при нас не е обсъждано. Идеята беше съвсем тенденциозно пусната в пространството", обяви в интервю още през март шефката на сините депутати Екатерина Михайлова.

По същото време обаче колектив от математици и членове на ЦИК подготвиха и връчиха лично на Михайлова пространствен анализ върху евентуални промени на закона. Една от идеите беше свързана именно с вдигане на избирателната бариера.



Ако летвата се качи



на 6% за партия и 8% за коалиция, каквито идеи битуват от месеци в София, има твърде голяма вероятност в следващия парламент да влязат само СДС и БСП. Това би била окончателната победа на двуполюсния политически модел, който така или иначе си съществува в България.

На теория рязкото вдигане е добър ход и за СДС, и за БСП. На практика обаче сините нямат интерес да остават сами със социалистите в парламента точно когато рейтингът на Първанов е по-горе от този на Костов. С две думи - ако избирателната бариера е толкова висока, че отсее всичките малки партии, то съществува огромна вероятност БСП да има абсолютно мнозинство в 39-ия парламент. Точно заради това сините вероятно ще отхвърлят варианта с вдигането на избирателната бариера.

Освен играта с процентите сините биха могли



да изпробват друга много интересна игра - с метода Д'ондт,



който превръща подадените гласове в мандати.

Много преди Сталин е известно, че е важно не кой как е гласувал, а кой как брои гласовете. При действащата пропорционална избирателна система подадените за една партия гласове се преразпределят на национално ниво - действа т. нар. национален Д'ондт. От всички страни, в които се използва пропорционална избирателна система, само в няколко - у нас, в Холандия и Израел, гласовете се разпределят на национално ниво - било с метода Д'ондт, било с метода Хеър, което дава почти едни и същи резултати на национално ниво. В много повече страни при броенето на резултатите се използва т. нар. регионален Д'ондт. Този незначителна корекция в нашия избирателен закон дълго време беше предпочитана от СДС.



Какво ще спечелят сините



от регионалния Д'ондт?

Националният вариант на метода Д'ондт облагодетелства съвсем леко големите партии. С 1-2 мандата. Например на парламентарните избори през 1997 г. ОДС трябваше да има 136 мандата, но получи 137. През 1994 г. БСП трябваше да има 123 депутата, а получи 125 места в парламента.

Регионалният Д'ондт подпира много по-силно големите партии и реже до основи малките. При този вариант се изключва възможността една партия да прехвърля подадени за нея гласове от Добрич в Перник, за да може да класира депутати и на двете места. Гласовете остават в рамката на избирателния район. Ако една партия не е минала 4-процентовата бариера в Благоевград, тя не пласира депутати. Цената на мандата става по-висока и тя може да бъде платена само от големите сили - БСП и СДС.

Ако още през 1991 г. беше въведен регионален Д'ондт, през парламента досега щяха да се извървят 346 народни представители от СДС, а не 316, колкото са в действителност. БСП щеше да има общо 313 депутати, а не 289. ДПС щеше леко да влоши позициите си и да има 49 вместо 58 депутати. Ако действаше регионалният вариант на метода Д'ондт,



Народен съюз, Евролевицата и БББ никога нямаше да влязат в парламента



Ако сегашното мнозинство избере тази промяна на избирателния закон, би се получил много по-силен ефект, отколкото вдигането на избирателната бариера. Разбира се, ако се окаже че през 2001 г. най-голямата политическа сила е БСП, тогава тя ще спечели повече от промяната, а авторите на промените ще бъдат анатемосани и изгонени завинаги от християндемократическия лагер.

Бариерата от 4% всъщност не е висока. Тя отсява малките партии и помага в следващия парламент да се създаде една стабилна управляваща сила и стабилна опозиция. Ако бариерата не съществуваше, в парламента биха се намърдали разни малки партийки, които неминуемо ще блокират работата на законодателния орган.

Така стана в Полша през 1991 г., когато поляците премахнаха напълно избирателната бариера. В Сейма влязоха 29 партии, като последната се казваше Женска партия за защита на домакинския труд. Парламентът им беше абсолютно блокиран и накрая се саморазпусна.

Всяко мнозинство в парламент, избран без бариера, ще е крехко, правителствата ще падат като круши и не след дълго ще настане време за нови избори. Този вариант просто не е добър за парламентаризма.

Истинска, фундаментална промяна на парламентарния дух може да настъпи,



ако избирателната бариера бъде смъкната малко -



от 4 на 3%. С една такава незначителна промяна може корено да се промени политическата картина, а оттам - развитието на страната.

Ако през 1991 г. Великото народно събрание, което прие все още действащия избирателен закон, беше въвело 3-процентова бариера, в 36-ото НС щяха да влязат още 4 партии - две БЗНС-та и две шарени СДС-та. Тогава може би щяха да се наложат други конфигурации в парламента. Със сигурност ДПС нямаше да играе ключовата роля. Предвид обтегнатите отношения между Костов и Доган



отстраняването на ДПС като парламентарен балансьор



продължава и днес да е актуална задача за сините. Тя може да бъде изпълнена, ако бариерата стане 3%. При по-нисък праг в парламента почти със сигурност ще влязат ВМРО, "Гергьовден", земеделска формация, различна от БЗНС-НС на Мозер, както и монархическа коалиция. В такъв случай в парламента може да се създадат до 10 парламентарни групи, всяка от които ще води непредсказуема и самостоятелна политика.

Тогава резултатите от изборите през юни 2001 г. няма да имат първостепенно значение. Няма да е толкова важно дали БСП или СДС са взели 1 или 2% повече. Много по-съществено за управлението на страната ще бъде как ще протекат следизборните преговори за съставяне на коалиционен кабинет. Като се има предвид, че повечето от партиите, които биха могли да попаднат в следващия парламент, са десни и десноцентристки, шансовете на СДС да продължи да управлява и след 2001 г. нарастват значително. Сините с лекота биха могли да направят коалиция с Народен съюз, ВМРО, монархисти, а защо не и с "Гергьовден". Лекото сваляне на избирателната бариера би донесло най-много плюсове за СДС на Иван Костов.

Независимо от това дали избирателната бариера ще бъде вдигната или свалена, задължително ще се намерят



куп политици, които ще вдигнат вой до небесата



Силен коз в тази посока е устойчивостта на 4-процентовата бариера - тя не бе помръдвана през последните 10 години и всички политически партии като че ли я приемат за задължителен изборен елемент.

"Против" каквато и да е било промяна в избирателния закон е председателят на парламента Йордан Соколов, който има решаващ глас, когато сините заговорят за юридически проблеми. Този път СДС задължително ще консултира промените в избирателния закон и в Закона за политическите партии, който също ще се обсъжда на есенната парламентарна сесия, заедно с партньорите си от Народен съюз. А те твърдо обявиха, че двата закона са изключително важни за тях, и ако не харесат промените, може и да напуснат управляващата коалиция ОДС.

Въпреки гласовете против радикалните промени в избирателния закон СДС едва ли ще устои пред желанието да си помогне с някаква дребна хитринка. Така правят и на Запад.