Когато в края на 80-те години Несим Хаон стъпва в Москва, едва ли е предполагал, че ще се забърка в най-големия международен скандал с Русия. По това време шефът на швейцарската компания "Нога" е уважаван и ухажван бизнесмен. И това не е случайно - през 1989 г. Хаон организирал (а според слуховете и финансирал) една от първите срещи на руски министри с американски делови и правителствени кръгове във Вашингтон.
Днес обаче името на Хаон е като анатема за всички руски управляващите. От 7 години насам упоритият евреин периодично арестува задгранични сметки или имущество на руската държава. Последният сблъсък приключи миналата седмица - парижкият съд вдигна запора на сметките на руското посолство, наложен по искане на "Нога". Сега швейцарската фирма се кани

да арестува самолета на президента Владимир Путин,

когато той пристигне на посещение във Франция през октомври.
Несим Хаон не е случаен човек. Роден през 1922 г. в Судан, в края на 80-те той вече е известна фигура в западните финансови и политически кръгове. Бил е президент на Световната федерация на евреите-сефаради и вицепрезидент на Световния еврейски конгрес.
Регистрираната през 1957 г. в Швейцария "Нога" много бързо набира скорост и става крупна международна корпорация, в която работят около 2000 души. В края на 80-те тя има офиси из цял свят, занимава се с търговия, финанси, строителство, туризъм (едно от подразделенията й доскоро притежаваше верига от реномирани хотели в Женева, Кан, Лисабон и Нигерия).
Собственици на това великолепие са братята Давид и Несим Хаон, а също и някой си г-н Херцог (според слухове това е синът на бившия президент на Израел Хаим Херцог). Основен двигател на бизнеса обаче е Несим Хаон.
През 1990 г. първи от връзките на Хаон се възползва тогавашният руски вицепремиер Генадий Кулик - той успява да го уговори евреина да финансира проекта "Реколта-90", чийто смисъл е

да се нахрани Русия с домати.

Зарзаватът трябвало да бъде отгледан в Крим и за целта от Израел спешно започнали да пристигат оборудване и специалисти. Но дори израелците не успели да реализират екстравагантната идея, пък и скоро Крим минава към Украйна. В този проект Хаон загубил около $ 1 млн. "Трябваше още тогава да си направя изводите и да прекратя отношенията с тази страна", разкайва се години по-късно той.
Но като всеки истински играч и той не става от масата веднага след първата загуба. През 1990 г. "Нога" открива офис в Москва, на две крачки от Белия дом - на ул. "Рочделская". Хаон обаче не отчел едно - че ротацията в новия руски елит върви с бясна скорост. Когато той отпускал кредити на Русия, управляващите били едни, а когато трябвало да си върне парите - съвсем други.
Впрочем в началото на 90-те нищо не предвещавало краха на швейцарската фирма, чийто годишен

оборот само от договорите с Русия бил около $ 1,5 млрд.

На 12 април 1991 г. две министерства - на селското стопанство и на външноикономическите връзки, сключват с "Нога" първия договор за кредит от $ 422,5 млн., срещу които швейцарците трябвало да залеят Русия със стоки за широка употреба. В действителност обаче в Русия не влизат никакви пари. "Нога" сама сключвала договори с доставчиците на стоките и им откривала акредитиви. По план трябвало да се доставят потребителски стоки за $ 270 млн., продукти за $ 230 млн., пестициди за $ 200 млн., както и теле- и радиоапаратура. Русия щяла да връща парите в нефтопродукти, доставяни по специален график. Отначало "Нога" трябвало да получава нефт, мазут и газ от "Роснефтепродукт".
На 23 август 1991 г. е подписан анекс, с който се отпускат още $ 50 млн. А след още 3 месеца кредитната линия се увеличила с още $ 500 млн. Последният договор е от 29 януари 1992 г. за $ 400 млн., като сред длъжници се нареждат още две министерства - на финансите и на икономиката.
Парите отишли за покупката на хербициди и пестициди (през 1992 г. "Нога" доставя почти 100% от вносните препарати в Русия), а също и за погасяване на стари дългове на правителството (естествено, посредник е пак "Нога"). Този път швейцарците трябвало да получат 10 млн. тона нефт от "Союзнефтеэкспорт" (днес "Нафта-Москва").
В крайна сметка правителството на Русия дало гаранции за $ 400 млн., като в случай, че "Союзнефтеэкспорт" не изпълни договора, се задължавало да възстанови на "Нога" цялата сума на заема при първо писмено поискване.
Договорът е безпрецедентен - на практика

руското правителство се отказва от имунитет

и се съгласява в случай на неизпълнение на договора (включително и при едностранно прекратяване) неговите задгранични авоари да бъдат запорирани. Подобен ред за изискване на дългове законодателно съществува само в отношенията между физически и юридически лица.
Именно тези гаранции на руските власти вдъхват доверие на няколко швейцарски банки и те финансират суперпроекта. На практика срещу тези кредити не стои никакво обезпечение. По сметките на Хаон за 2 години срещу $ 570 млн. инвестиция той трябва да получи $ 420 млн. печалба.
Първият знак, че не всичко ще мине по мед и масло, идва още през 1992 г. Тогава "Роснефтепродукт" прекратила доставките на нефт. "Союзнефтеэкспорт" пък най-напред силно намалила, а после също спряла доставките. След като изчакал половин година, Хаон се обърнал към властите.
На 14 декември 1992 г.,

в първия ден след назначаването си за премиер, Виктор Черномирдин

получил писмо от Хаон. В него пишело, че Русия трябва да погаси дълга си към "Нога" от $ 299 млн., иначе кредиторът ще се обърне към съда. Генадий Кулик, който подписал договора с "Нога", вече не бил вицепремиер, но в министерствата работели хора, запознати с хода на сделката. Те потвърдили на Черномирдин, че Русия наистина дължи толкова пари на швейцарците". След продължителни междуведомствени консултации е решено - да се изплати на Хаон 1/10 от дълга веднага ($ 30 млн.), а останалата част да се погаси чрез доставка на 400 000 тона нефт (този път чрез "Роснефтеимпекс", която в крайна сметка доставила само 27 000 тона). В замяна кредиторът обещал да не се обръща към съда.
Черномирдин подписва съответното разпореждане едва през март 1993 г. Финансовото министерство превежда парите на "Нога", но започва и проверка на дълга. Според одиторите от "ПрайсУотърхаус" "Нога" е предоставила на Русия кредити не за $ 1,5 млрд., както твърди, а само $ 570 млн. Специалната правителствена комисия стигнала до извода, че стойността на доставените на швейцарската фирма нефтопродукти е по-голяма от внесените от нея стоки. В повечето случаи

"Нога" е завишавала сумата на отпуснатите от нея кредитите

и е занижавала получените вноски. А с бартерните договори, сключвани главно с нейни фирми, чувствително са завишавани и цените на стоките. Комисионните за "Нога" често достигали до 1/3 от цената. Затова в правителството пресметнали, че сумата на експортните и импортните доставки се е изравнила, и престанали да плащат.
Хаон, явно недоволен от развитието на събитията, се обърнал към Люксембургския съд с иск срещу Русия за $ 800 млн. През лятото на 1993 г. съдът налага запор на авоарите на руското правителство и неговите агенти - Централната банка, Внешэкономбанк, Внешторгбанк, министерствата на финансите, на външноикономическите връзки, на икономиката, на селското стопанство, на "Роснефтепродукт", "Роснефтеимпекс" и "Нафта-Москва". Така е създаден нов прецедент - за първи път в световната практика

по иск на частна фирма са арестувани сметките на суверенна държава.

По сметките на 34 руски външнотърговски фирми в 32 поделения на западните банки в Цюрих и Люксембург от 1993 до 1995 г. са замразени около $ 600 млн.
Русия загубила доста време, докато оспори иска на Хаон - толкова объркана била документацията.
Именно заради този случай през 1993 г. руската Централна банка прехвърля всичките си валутни резерви на офшорната компания "ФИМАКО". 5 години по-късно този факт стана причина за скандал между Русия и МВФ, след който бяха замразени кредитите за Москва.
Интересното е, че въпреки сблъсъка Хаон не губел надежда да уреди приятелски проблема. На какво е разчитал? Вероятно на

личните си връзки във висшите руски ешалони

По същността си кредитите на "Нога" са обикновена бартерна сделка. Едва ли е необходимо да се обяснява какви са възможностите за манипулация с цените, заложени в тази схема (не само от страна на Хаон).
Хаон загубил напълно надежда за помощ от страна на своите "приятели" едва през 1997 г., когато напълно прекратил отношенията си с Русия. Тогава за дълга швейцарските банки му вземат хотел "Нога Хилтън" в Женева.
Оттогава Хаон не се е мяркал в Русия. Но подава иск за 276 млн. долара в Стокхолм. Мотивът му е, че компанията му е пред фалит и кредиторите - швейцарските банки, са започнали процедура за ликвидацията й.
В края на май в банките на Франция, Швейцария и Люксембург започнаха нови арести на руски активи. Пострадаха Банк России, ВТБ, ВЭБ и още около 70 компании, в капитала на които участва и държавата. Този път бяха замразени $ 60 млн. Най-трагично се оказа положението на руското посолство в Париж, което изведнъж се оказа без никакви налични средства. В продължение на седмици пресата във Франция и в Русия се занимава с дипломатите, които били принудени да минат на хляб и сол. Арестуван бе дори платноходът "Седов", пристигнал за участие в регата.
В крайна сметка адвокатите на Русия успяха да убедят съда да отмени ограничителните мерки. Сега ще се опитат да оспорят изобщо правото на "Нога" да иска повече пари.
(По материали от руския печат)