|
Тази година те отново ще се съберат на 30 април, ден преди Великден. За първи път срещата ще се организира без каквато и да е финансова помощ от държавата. Целта на "великденци" е да скъсат пъпната си връв с властта и да се превърнат в пълноценен неин коректив, в стимулатор на гражданското общество.
Затова и
бюджетът им е едва 7000 лв.
- доста по-скромен в сравнение с щедрите 30 000, които правителствата осигуряваха за предишните форуми. Досега за участие в тазгодишната среща са се регистрирали 280 души от 20 страни. Дискусиите ще се въртят около пет основни теми: гражданско общество, съдебна система, образование, икономика и членството ни в ЕС. "Искаме да убедим хората, че само ако си правят труда да оказват натиск през цялото време, а не само на избори, техният глас ще има влияние в управлението. Трябва да изразяваме позициите си като граждани - колкото може по-често и по-гласовито", изразява позицията на днешните "великденци" членът на тазгодишния организационен комитет Красимир Гаджоков, системен инженер в Торонто, Канада. Той и още петдесетината редови членове на движението се срещат всекидневно на Интернет-сайта http://www.bgvelikden.org, за да разменят идеи по важните теми от българската политика. Последната им акция бе в подкрепа на интегралната бюлетина.
Те нямат политически амбиции, а от 2001 г. насам никоя политическа партия не е търсила контакт с тях. Сега обаче се задават избори и форумът отново се превръща в привлекателно
място за "пазаруване" на млади и компетентни кадри
за управлението. "Не виждаме нищо лошо в това някой активен "великденец" да бъде кандидат за управленска позиция", споделя Гаджоков. Засега, обаче, никой от тях не е получавал подобно предложение. Макар и силно свързани с родината си, повечето задгранични български специалисти предпочитат да запазят работните си места там. За решението им допринася най-вече чувството за несигурност в България.
Над 700 000 наши сънародници емигрираха през годините на прехода в търсене на по-добър живот. Инициативата "Българският Великден" имаше за цел да върне някои от тях в родината като добре платени специалисти в администрацията, а други да използва като лобисти на България пред света. Акцията гонеше и чисто политически ефект - да повдигне рейтинга на все по-непопулярното тогава правителство на Иван Костов. Той беше авторът на революционната за 2000-та година идея. Или по-скоро автор бе разтропаният му PR Мишо Михайлов. Кръстник на инициативата стана Тончо Жечев - над 500 екземпляра от книгата му "Българският Великден или страстите български" бяха раздадени на първата среща с личното послание на Костов: "България има нужда от вас!". Знаме на първопроходците стана фланелката с надпис "Гордея се, че съм българин", развята от пасионарията на революцията и външен министър Надежда Михайлова.
На този първи Великден се родиха множество препоръки към правителството за подобряване на фискалната и образователната политика. "Великденците" помляха от критики административния произвол в България и срамните ни дипломатически представители из посолствата. Костов лично обеща да създаде европейска електронна поща, по която задграничните българи да си общуват с правителството и министерствата.
Но... всеки Великден за три дни!
Обещаните чудеса не се случиха, посланиците ни по света продължиха да резилят държавата, а лелките зад гишетата - да тормозят редовия данъкоплатец.
Изведнъж се оказа, че инициативата на премиера заработи срещу него. Фланелките "Гордея се, че съм българин" бяха заменени с други: "Срамуваме се от вас". Иронията на съдбата достигна своя връх, когато откритията на Костов станаха министри на царя.
Какво е останало днес от тогавашните възторжени "великденци"? Противно на общоприетото мнение, Българският Великден отдавна няма общо с онези десетина по-активни участници от първите години. За "великденци" те признават само Николай Василев и бившия председател на Агенцията за българите в чужбина Антон Пиралков, които помогнаха в организирането на годишните срещи през 2002-2004 г. Свързан с форума остава и Румен Борисов, председателят на Агенцията за икономически анализи и прогнози.
Милен Велчев е един от авторите на най-известното постижение на "великденските" форуми - 101 точки "Великден за България", част от които влязоха в икономическата програма на действащото правителство. Но след 2002-а Велчев не е показвал интерес към инициативата. Някои от
ранните "великденци" дефилираха за кратко
във висшите етажи на властта. Така стана с Любка Качакова, мимолетен заместник-министър на икономиката, която заяви наскоро, че се връща във властта след изборите. Така стана с Красимир Катев и Гати Ал Джебури, бивши заместник-министри на финансите. Павел Езекиев беше няколко години председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, а отскоро е изпълнителен директор на преобразувания неин наследник - Българската агенция за инвестиции. Активна "великденка" беше и настоящата заместник-министърка на икономиката София Касидова. Владимир Каролев си остана икономически експерт в Балканска консултантска компания.
Днешните "великденци" са съвсем други хора. Те заделят от ценното си време да правят нещо в полза на България през цялата година, доброволно и безвъзмездно. Това са хората, които продължиха "великденските" идеи в най-трудния момент - след като отшумя първоначалната еуфория и трябваше да критикуват "своите".
Новите "великденци" държат да се знае, че юпитата във властта не са представители на Движението и това е една от масовите заблуди сред хората. Оценката на Красимир Гаджоков за дейността на министрите-бивши "великденци" е противоречива: "Имат и положителни постижения, и провали. Опитаха се да направят полезни и съвременни неща, но срещнаха твърде много съпротива. От друга страна, те не показаха достатъчна политическа воля в някои възможности и не обърнаха достатъчно внимание на някои добри идеи".
---каре---
Голяма потайност в обществените дела
Красимир Гаджоков, старши системен инженер в TELUS Mobility, Торонто, Канада, за плюсовете и минусите на сегашното правителство:
"Най-големият минус за правителството е, че вдигна много очакванията, но не използва полученото голямо политическо доверие, за да ги изпълни. Това кара хората да бъдат твърде недоверчиви в политическия процес, отблъсква ги да участват в решенията за бъдещето, защото не вярват че нещо зависи от тях. Това правителство не намери воля и сили за истинска реформа на съдебната система, за да има по-голяма сигурност за обикновените хора и по-малко престъпност.
Други конкретни минуси са малкото и неефективни действия срещу корупцията; управниците се фокусираха върху данъчна събираемост вместо по-свободна среда за предприемачество; липсват сериозни стъпки за намаляване бюрокрацията и държавната администрация; и въобще твърде голяма е потайността в дела с голямо обществено значение.
За плюсовете: макроикономически и финансово България наистина върви стабилно нагоре. Проблемът обаче е, че тези подобрения много бавно и много малко се отразяват на обикновените хора.
Много добър е относителният икономически растеж (над 5% средно на година). България скочи на 13 място в света по привлекателност за инвестиции. Банките започнаха да кредитират охотно обикновените хора. Все пак успяха да приватизират БТК. Приходите от туризма вървят стремглаво нагоре. Намален беше данъкът печалба. Значително повишен беше кредитният рейтинг на страната. Намаля безработицата и не на последно място - властта продължи курса към НАТО и ЕС.
---каре---
Из "Домашното на управляващите" в 101 точки, написано през 2001г.:
- Запазване на валутния борд до приемането на България в ЕС
- Емитиране на еврооблигации.
- Бърза, тотална и прозрачна приватизация на останалите държавни активи.
- Незабавно разработване на национална стратегия за развитието на капиталовите пазари.
- Намаляване на данъка върху капиталовите печалби от 15% в посока 0%.
- Намаляване на данък печалба за фирмите от 15-20% в посока 0%. Или пълно премахване на данък печалба за фирмите (0%) при реинвестиране на печалбата. Запазване на данък до 15% при дивиденти или други форми на разпределение на печалбата. - Намаляване на ставките на ДОД, максимална ставка не повече от 29%. Определяне на по-малък брой ставки.
- Почти пълна "приватизация" на митническите дейности при запазване на държавния контрол.
- Еднократна възможност за легализиране на минали необложени доходи чрез заплащане на занижена ставка.
- Да се премине към бързо уедряване на земеделските парцели. - Поправка в Конституцията, разрешаваща на чуждестранни лица да закупуват обработваема земя.
- Продажба на БТК до края на 2001 г. или незабавно назначаване на професионален (международен) мениджмънт.
- Трети GSM-лиценз до края на 2001 г.
- Субсидирани нисколихвени жилищни кредити за млади семейства (с деца) за дълъг срок (макс. 20-35 г.).
|
|
|
).
