Ако някой си мисли, че безработните са отчаяни, вечно мърморещи и потиснати хора, греши. Поне тези, които правят опити да си намерят работа и знаят, че първата стъпка е добрата квалификация, със сигурност не могат да са в категорията "черногледи". Смях и шеги се чуват из залата, в която безработни изучават туристическа анимация - това е част от курса им по приложни услуги в туризма. Преоблечени като доктори и полицаи, те се учат как да забавляват туристите - особено чужденците, които си умират за организирани веселия. Надяват се после да има къде да приложат наученото.

"От 4 години съм безработна, по професия съм инженер, но имам още 12 други сертификата - мениджмънт, маркетинг, английски, компютри, управление на малка фирма... В това обучение ми е последната надежда", споделя Маргарита Иванова. Обнадеждена е от това, че курсът задължително осигурява стаж във фирма, а и сертификатът е равносилен на средно специално образование. Маргарита очаква с тези плюсове най-после да я вземат на постоянна работа, защото досега, като чуели, че е 50-годишна, тутакси следвал отказ. Никога преди това не се е занимавала с туризъм, но вярва, че у нас в тази работа има много хляб.

В център "Оком" се провеждат и курсове за готвачи, секретари, компютърджии, счетоводители. Организацията е една от 237-те лицензирани у нас за обучителни курсове за професионална квалификация. Лицензът се дава от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Процедурата е тежка и минават четири месеца, докато центърът получи официално разрешение да квалифицира. Борбата за лиценз обаче е само първата стъпка. След това



между центровете започва борба за място под слънцето



Защото от безработицата може и да се печели - хората с нужда от квалификация са под път и над път, а държавата плаща за обучението им.

26 801 безработни и заети са преминали квалификационно обучение през 2004 г. Обучените безработни, които после са започнали работа, са 21 547 души. Част от тях са се квалифицирали предишната година, но едва през 2004 г. са намерили препитание. Ако се вярва на официалните данни, курсовете за квалификация излизат полезно занимание и за самите безработни.

Държавата е платила на обучаващите организации 9 227 483 лв. Сметките показват, че средно за едно лице са отишли 344 лв. Максималната сума, в която обучаващата организация трябва да се вмести, е 450 лв. на лице за един модул на обучение. Парите са за разходи по учебната база, заплати за преподавателите, разходи за учебни материали, технически средства, застраховане на безработните за трудова злополука.

Ако някой си мисли, че от това се печели, дълбоко се заблуждава, заяви пред "Сега" Мария Антова, заместник-председател на НАПОО. Парите са точно разчетени и печалбата на фирмата не е кой знае колко голяма. Но веднага изниква въпросът: ако не е толкова голяма, защо пък всички ще се борят да печелят конкурсите?... Печалбите са за тези, които заобиколят някои от изискванията, а това винаги може да се направи - стига да знаеш как. Сред организациите се носят и слухове, че



често бюрата по труда си имат любимци



и избират кой ще спечели търга.

За да се сформира курс, групата трябва да е от поне 10 души. Те сами заявяват исканията си, а бюрото по труда обявява темата на курса. Центровете пък подават оферти, а по Закона за обществените поръчки и по методика за оценяване избират само една от тях. В зависимост от сумата се изискват поне една или три оферти. Процедурата не е особено прозрачна - след като съответният център спечели търга, другите оферти не се публикуват и това пречи да се направи равносметка. Не става ясно с точно какви предложения е спечелила организацията. И оттук започват подозренията.

Лицензът е безсрочен, но агенцията контролира, а при нужда и отнема разрешителното. Досега това се е случило само с един център. Най-честите нарушения са, че центровете издават свидетелства за завършен курс, без въобще да е държан изпит. Понякога пък реално проведените учебни часове са по-малко от заявените. Обикновено центровете изпълняват всички критерии, докато ги одобрят, но



типично по български след време занижават качеството



Затова се налага често да ги проверяваме изненадващо и така да ги държим в напрежение, добави Антова.

В офертите кандидатите за лиценз представят разработени учебни планове и програми за професията, по която ще обучават. Нужни са и доказателства за материалната база, в която ще бъдат курсовете. Броят на останалите без разрешение обаче не е голям. Кандидатите са 300, одобрените за лиценз - 237. Близо 20% от първоначалните кандидати впоследствие сами се отказват.

Професиите, които предлагат, са най-различни, но в никакъв случай не са избрани произволно. Съобразени са с пазара на труда и търсенията на работодателите. В момента най-актуални са професиите в сферата на туризма, услугите, селското стопанство, готвачи, бармани, шивачи, счетоводители и туроператори.

Нужно е усъвършенстване и подобряване на системата за подбор на организациите, които обучават безработни, признава Мария Антова. Основният проблем сега е, че при конкурсите обикновено печели центърът, предложил най-ниска цена в офертата. За съжаление ниската цена се отразява на качеството, а от това губят курсистите. Парадокс е, че за една професия цените на офертите варират от 400 до 200 лв. за едно и също обучение. Стигат дори до 60 лв. за курсист, което е нереално ниска сума, мотивира се Антова.





По-добре е тежест при оценяването да има качеството,



а не цената, единодушни са и организациите, и агенцията, която дава лицензи. От Агенцията по заетостта успокоиха, че изискванията вече са сменени и в бъдеще наистина ще се залага на качество. Времето ще покаже дали обещанията са изпълними. Напоследък има настроения срещу обучаващи организации, които са еднолични търговци, каза Антова. Ще се търсят и възможности за промяна в закона, за да може те да не получават лиценз, допълни тя. Целта е да се ограничат възможностите за корупция и злоупотреби.

От 237-те лицензирани организации 77 са най-активни. Обикновено те провеждат по няколко курса. Други 51 явно са печелили търговете инцидентно, защото са водили само по 1-2 обучения. От Агенцията по заетостта предпочетоха да не уточняват кои са "отличниците".

За обучаващите организации пък най-големите трудности идват по курсовете без осигурено работно място, казва Мария Хабова, главен експерт в "Оком". В такъв случай фирмата задължително трябва да осигури стаж. Преди това нямаше подобни изисквания, а намирането на стаж е трудно нещо. Не всеки работодател е готов да вземе стажанти, често се плашат от голямата бумащина. Самите курсисти обаче разчитат най-много точно на стажа, защото той ще им отвори врати към истинската работа, а и дава друго самочувствие.



ВАРИАНТИ

Няколко са начините, по които Агенцията по заетостта финансира курсовете. Единият е квалификационно обучение на безработни без предварително осигурено работно място. Професията е съобразена с потребностите на пазара на труда и търсенията на работодателите. Другият вид е обучение на безработни по предварителна заявка на работодателите. В тези случаи шефовете заявяват свободните работни места във фирмата, дори могат сами да си подберат бъдещия персонал, който ще се квалифицира. Само работодател, заявил свободни работни места, има право сам да си избере лицензиран център, който да му обучи кадрите. Освен сертифицираните организации обучението могат да провеждат и професионални училища, гимназии и колежи.

Третият вариант е обучение на хора, които вече имат работа. То е с цел подпомагане на малки предприятия. Обучение се прави, в случай че фирмата ще сменя дейността си. След квалификацията работодателят е длъжен да запази заетостта на работниците поне 6 месеца. В тези случаи финансирането е в размер на не повече от 225 лв. за едно лице.

В зависимост от професиите продължителността на обучението е 300, 660 или 900 учебни часа. От АЗ имат изискване съотношението между теория и практика да е 50 на 50.