|
- Анализите сочат, че няма никакво превишаване на търсенето над предлагането. Официалната статистика сочи, че се свиват продажбите на промишлена продукция за вътрешния пазар. А количествата хранителни стоки, които домакинствата потребяват на месец, трайно намаляват. Картината в страната е такава - свито потребление, ниски доходи.
- Тогава какви са причините за ценовия шок?
- Има две групи фактори. Едните са външни - драстичният скок в цената на нефта, на някои други суровини, а също и в курса на долара.
Втората група е свързана със състоянието на икономиката ни. Нейното технологично равнище, ниската конкурентоспособност, почти нулевите възможности за намаляване на разходите. Кризата през последните години, засилващата се стагнация. Тежкото състояние на селското стопанство. Сушата, която удари редица аграрни сектори. Някои сектори и групи търговци повишават цените, за да посрещнат бъдещите по-големи разходи за суровини и преработка - особено при хранителните стоки.
каре-----------------
Инфлацията е значително по-голяма от тази, която отчита Националният статистически институт, ако я измерваме с една кошничка с онези 20-30 стоки и услуги, които ангажират 90% от разходите на българските домакинства. Като се приложат тези анализи, синдикатите показват, че увеличаването на цените за тази ограничена група от стоки и услуги до август е около 35%. Което говори за драстично обедняване на широки слоеве от населението.
Съвършено основателни са оценките, че въпреки номиналното увеличаване на заплатите и мизерните добавки към пенсиите, тази инфлация води до обедняване.
---------------------
- Как вносната инфлация от скъпите горива и долара ще се отрази върху бюджета?
- Оскъпява се продукцията, растат цените. По отношение на платежния баланс това е фактор, който води до разширяването на дефицита. Реалистично е да се очаква превишението на вноса над износа някъде около 1-1,2 млрд. долара.
Тук трябва да се има предвид, че този проблем за България е двойно по-остър. Защото през миналите години ние формирахме високо отрицателно търговско салдо при свиване на износа. Нещо, което почти не е характерно за останалите страни в преход. Повечето от тях имат отрицателни търговски салда. Но в тези страни има бързо увеличаващ се износ. Докато за България е характерно, че за 2 години ние загубихме около 21% от износа си в доларово изражение. Той се сви до символични числа.
- Тази година обаче расте.
- Да, но сегашното увеличение трябва да наваксва това, което сме загубили в течение на повече от 2 години. Това, което става сега, ще има отражение и през следващата година. Свиването на постъпленията от приватизацията безспорно ще ни изправи пред допълнително по-остри въпроси.
- Т. е. ще има заплахи за финансовата стабилност?
- Ако страната не успее да превърне крехката тенденция на увеличаване на износа в трайна.
- Защо според вас мнозинството все изтъква управлението си като успешно с един икономически показател - широките пари?
- Може да се каже, че през 2000 г. на мода е темата за широките пари. Министър-председателят произнесе тирада по въпроса през пролетта. Целта й беше да докаже, че след 1992 г. са разграбени някъде около 7 млн. марки широки пари от всички правителства след това на Филип Димитров. Тази тирада хвърли в екзалтация депутатите от мнозинството, които след това изпадаха в глупавото положение да разиграват тая тема като доказателство, че до края на мандата си правителството на Филип Димитров е увеличавало широките пари, парите в обращение, а след него всички правителства са ги разграбвали особено в периода 1995-1996 г. Сериозните икономисти се надсмяха над това. Интересно как в себе си е реагирал Иван Костов? Той е грамотен икономист. Аз приемам, че той в името на това да постигне пропаганден ефект, ненамирайки други аргументи, за да защити позицията на правителството, се е пуснал по линията на тази манипулация. Която е плитка, обидна за парламента.
Иван Костов не може да не си дава сметка, че в годините след 1992 г. за динамиката на широките пари са си казвали думата фактори като инфлация, а тя беше хиперинфлация, динамиката на кредита, валутния курс, особено 1996-1997 г. Интересно е да се постави въпросът: а как така, с помощта на каква магия от март 1997 до декември 1997 г. Иван Костов успя да увеличи широките пари 2 пъти? От 3 млрд. на 6 млрд. марки. Просто се промениха онези фактори, които влияят върху динамиката на широките пари. Валутният курс рязко спадна, левът бе вързан за марката и т. н. Инфлацията беше овладяна.
Ако разглеждаме широките пари в доларово изражение, а не в марки, през 1999 г. те са се намалили някъде с около 180 млн. долара. Къде са тези пари? Кой ги разграби? Т. е. не това е плоскостта, на която трябва да се разисква темата.
каре
--------
Истинските въпроси са в друга посока. Защо вече 3 години и половина в условията на стабилност, родена от борда, ние обявяваме растеж, а редица индикатори като широки пари към БВП, парите извън банките към цялата маса на широките пари, имаме влошаване. Което започна през 1994-1995 г. и продължи през тези години.
Хората все още предпочитат да държат спестяванията си не в левове, а във валута. Освен овладяването на инфлацията до по-ниски стойности и поддържането на фиксирания курс, не може да се говори, че през тези 3 години е постигната сериозна стабилизация. Не е осигурено задвижване на реалната икономика по начин, който да подхрани спестяванията, то повече дългосрочни и повече в левове.
----------------------
- Трябва ли да бъде преразгледан курсът лев-марка, необходимо ли е връзването за друга валута?
- Тези въпроси стоят още с въвеждането на валутния борд. Много бяха експертите, според които левът трябваше да се върже за марката в друга пропорция, а не едно към едно. Когато се предлагаше едно друго равнище, се имаше предвид левът да не стартира в условията на валутен борд надценен. Нещо повече, даже да разполага с известен резерв, за да засмуква натрупващата се инфлация. За съжаление инфлацията превиши онези стойности, които бяха заложени в макрорамката на бюджета. Само за 2000 година от януари до август, като се отчита курсът на долара, левът се е обезценил с 14-15%. За тези три години и половина обезценката на лева е няколко десетки процента. Затова имат основание онези икономисти, които поставят въпроса за необходимостта от законово решаване на проблема за ново отношение на лева към марката. Защо правителството не е склонно, а също и защо МВФ не смята, че се налага промяна в бюджета, корекция на курса. Според мен това, което използват като най-солидно основание, е наличието на излишъците в бюджет, отсъствието на издънки. Въпреки ударите, които нанася доларът върху валутните ни резерви, голяма част от които са в евро, тези резерви са прилични за нашите условия. И още нещо. Фискалният резерв, с който разполага правителството, около 2,6 млрд. лв., придава допълнителна стабилност и гарантира плащанията по начин, който не предизвиква тревога в МВФ. А той точно това следи - дали страната възпроизвежда своята платежоспособност към външните си кредитори. Малко се интересува от състоянието на потреблението, на доходите, на стандарта на живот.
каре----------------------
Има огромна разлика между оня образ, който се създава на България чрез макропоказателите - стабилност, фиксиран курс, бюджет с излишъци, ниски стойности на инфлацията и онова, което на микроравнище съществува в страната - като домакинства и техните бюджети, състоянието на фирмите, затрудненото кредитиране. МВФ и европейските структури са заинтересовани да поддържат този образ на България навън, тъй като ние сме успешен негов пациент. Тази разлика става все по-драстична.
------------------------
- Промените в данъчните закони, които одобри правителството, достатъчно условие ли са според вас за подобряване на средата за бизнес?
- Тази година настроенията за промяна в данъчната политика вече са много силни. Освен това толкова очевидно е, че измислените от Националния статистически институт числа за икономическия растеж не се доказват от други числа - потреблението, износа, доходите и тяхното реално намаляване. Че правителството беше принудено да приеме някои от предложенията за намаляване на данъците. Това обаче, което ще бъде внесено в парламента, е половинчато. Да не говорим, че е много закъсняло. Има дори символично пипане на някои данъци.
- Според финансовия министър това е най-драстичното намаляване на данъците.
- От това, което са правили те. Понеже предишните години пипаха с по 1-2 процентни пункта данък печалба, а по подоходния данък, като се отчетат осигурителните плащания, се увеличаваше сумарното бреме. При сегашното състояние на икономиката, с такива почти козметични промени не може да се постигне желаният резултат. Мерките трябва да са осезаеми, по-радикални. Ние ще настояваме да се използва механизмът на инвестиционен данъчен кредит, т. е. от печалбата да се приспадат част от разходите, които са правени за инвестиции. Не изобщо за инвестиции, а за онова, което е активно в бизнеса. Предлагаме и ускорена амортизация за машини, технологично оборудване, компютри, софтуер. Възраженията са, че амортизацията не може да се ускорява прекалено, защото увеличава производствените разходи. Всеки един производител сам ще си направи сметката, докъде по тази линия може да увеличи разходите и дали пазарът ще признае една такава цена. Но същевременно ще заработи механизмът на ускорено амортизиране, а с това и ускорено технологично обновяване. Това е особено наложително за секторите, които трябва да са приоритетни.
|