|
След като горящата течност се спусне към стомаха, очите започват да търсят или възвишеното, или още ракия. Възвишеното виси на дълга връв. Това са множество карикатури на художници от цяла България. Сред тях са тези на обикновения гений Христо Комарницки, познат на любезния читател от последната страница на "Сега".
Млади жени разпитват за телефона му, но брадатият художник отсъства. За сметка на това присъства главният редактор на вестник "Стършел" и съорганизатор Румен Белчев, който бърза да сподели, че е председател на алтернативното жури за дегустация на ракия. Така нареченото "вероятно неподкупно".
"Неподкупно, защото още никой не ми е предложил още рушвет", на тих глас доверява Белчев. После конферансието ще обясни, че той е заслужил мястото си на председател с култовата си фраза: "Малко се пие в тая държава".
Дегустацията е най-важният момент от празника. Както споменахме журитата са две - едното вероятно некорумпирано, а другото много подкупено. Двете маси, където са насядали експертите-пиячи, рязко се различават. Масата на "подкупните" е отрупана със стари отлежали сливови ракийки: 15-, 17-, 20- , че дори и 40-годишни. Обратното: на другата маса се виждат едниствено бутилки с минерална вода.
През това време конферансието обяснява по микрофона какво е сливата и сливовата за Троянско.
"Ако без ракията Троян е нула, то без сливите е кръгла нула, буре без дъно, манастир без игумен, лъв без опашка, рицар без броня, кмет без секретарка, партизанин без пушка, Бисеров без къща, Иван без Елена, сърп без чук, чиновник без рушвет, президент без стажантка, живот без радост..."
Животът на бай Васил от Орешак вероятно е пълен с радост, защото всяка година идва тук с много сливи, които превръща в ракия. Сега организаторите от общината в Троян са му дали място край трибуната, където с инсталация собствено производство вари ракия. Фотографите искат да видят как отпива, за да могат да направят снимка. Човекът доверчиво отпива всеки път, щом му кажат, но все някой е пропуснал кадъра и му викат нещо като: "Я, бай Василе гребни с канчето още веднъж, че пропуснах".
"Недейте, бе ще го напиете", казва някой от организаторите, но кой да чуе. На поредния кадър бай Васил се строполява на земята. След това се окопитва и продължава с майсторлъка. Докато продължава празника, той ще приготви няколко котелки с ракия.
В същото време на сцената е построена женска художествено-музикална формация. Те дават своя принос към сливата и сливовата.
- Хубава сливова железни врати отваря - казва една от жените.
- Ами то нашата ракия отиде в тоалетната ... през маркуча, опитва се да бъде закачлива втора самодейна актриса.
- Дай пиян и весел мъж, ама не у моята къща - добавя друга.
Сетне започват с песните. Те са сатирични.
Пеят: Новото тази година е, че имахме два великдена - християнски и български.
Припев:
Омръзна ми от политици,
омръзна ми от парламент.
Омръзна ми от синдикати,
омръзна ми от тарикати...
Но майката съм им е..л!
В същото време корумпираното жури продължава своята отговорна работа. Негов председател е научният сътрудник Петър Петров. Там е и небезизвестният ловешки журналист Ники Москов, който се прочу от легендарната касета на външния министър Надка Михайлова. В записа ясно се чува, как след като дипломат номер 1 призовава да се нахранят журналистите, местните политици обясняват, че Ники е голям кокал.
Та лицето Москов седи и пие, но като истински колега налива и на навъртащите се наоколо журналя. Пред него стои едно истинско бижу на сливовото изкуство - 40-годишната ракия на Васил Поладиев от с. Черни Осъм. Течността е златиста, мека, ароматна и така гали гърлото, че е обяснимо защо свършва така бързо. Неслучайно това е напитката спечелила съревнованието.
Към масата на корумпираните се приближава и Васко Кръпката с китара в ръка. Увърта се. Председателят на журито му подвиква: "Абе, Васко, вие с бирата не сте много подходящи за такива празници." Той обаче не остава назад и пита дали ако бирата е само разредител, няма ли да се смилят над него. Смиляват се и той пие от чашата на корумпираните съдници. Чашката е малка, а ракията до половината. Като истински музикант пита защо му сипват толкова малко.
Водещият минава към официалната част. Кани на сцената Дилян Енкин, кметът на Троян.
- Елате, господин Енкин, кажете какво мислите за сливата!
Енкин първо се ослушва, но после излиза в гръб на водещия и взема микрофона.
- Ами то няма какво да мисля. Всяко време за мислене на такъв празник е загубено - отвръща градоначалникът вместо да чете реч. След това благодари на спонсорите и се провиква:
- Както казваме ние в Троян: "Айде, добър закач!"
Кой както иска да го разбира, но това дава нов тласък на пиенето. За тези, които са обърнали по няколко чашки, все по-привлекателна става миризмата, която се разнася от скарата. Сочните кебапчета и наденички бързо преминават от ръцете на готвача в стомасите на гостите. Опашката е дълга и хората допълнително огладняват, докато чакат реда си. Тя се извива покрай две табелки - "За сливата нучно" и "Вредители по сливата".
Вредителите на сливата са ясни - пеперуди, разни плесени. Унищожителите също са ясни - всички гости на празника. А как завършва подобен празник? Ами кой да помни, за да ви каже?
Едно е ясно: ако сутрин главата не ви боли, значи празникът си струва да се повтори и догодина.
|
|
|
|